Не викай, не скачай, не пипай!
Колко елементарно би било, в случай че можехме да разсъждаваме най-малко малко като децата. Да имаме техния дух и непрестореност в всекидневието. И какъв брой ли по- добре щеше да е, в случай че можехме като деца да разбираме какъв брой скъпо и красиво е детството.
Докато приспивах предната вечер моята дребна дъщеричка и тананиках мелодията на обичаната ми българска песничка " Детство мое " се замислих над текста от създателя й Богомил Гудев, и стигнах до следното мое размишление върху текста: „ Детство мое, действително и вълшебно “ – детството в действителност е действително, само че е и някак изпълнено с чудо, като на вълшебник, който има вълшебна пръчица и сътворява единствено чудновати и забавни вълшебства всеки ден. Пораствайки магьосникът е някъде надълбоко пренебрегнат в нас, непризнат и пропуснат, а детството е отлетяло окончателно. Няма я магията на деня, няма го и усмихнатото лице. Сега в нас се е настанил сериозният уталожен и доста зает господин или госпожа, които нямат право на хлапашки ентусиазъм. „ Детство мое, по този начин си ми потребно “- Да, детството ни е по този начин потребно точно, тъй като в него има независимост, непрестореност, примитивност и доста откровеност, която замаскираме пораствайки зад значимата си персона, зад угриженото си лице и зад привидното положително въодушевление. Ние огромните не си разрешаваме да плачем или го вършим скритом. Не бива да ни виждат слаби и безпомощни точно като едно малко дете. Трябва да сме постоянно носители на „ купата “ на положителното въодушевление, държание и отношение, тъй като цупенето и експлоадирането са присъщи единствено на детското и към момента неразбиращо дете. „ Все се мъча света да обгърна яхнал пръчка при тебе да се върна. “, и какъв брой честичко си мечтаем още веднъж да сме деца въздишащи си признаваме по какъв начин би ни се желало да се върне детството ни и тези по този начин безгрижни мигове.
И до момента в който се мъчим да съблюдаваме неписаните закони на обществото и Държавата забравяме да живеем същински тук и в този момент. И без да осъзнаваме забравяме или по – скоро забраняваме на най – свидното ни, нашите лични деца да изживеят едно детство освободено от тежките и безсмислени правила, които повече пречат и разрушават в сравнение с да съграждат едни пълноценни и щастливи човеци. Кога, в случай че не в този момент в детската възраст на безметежност и спонтанност да не се повъргалят децата в прахта, да скачат от ходило на ходило, да викат с цялостни гърла, да жулят колене, да тичат до момента в който останат без мирис, да създадат някоя дивотия, която с горделивост ще споделят с другарчето си? Когато пораснат и институциите ги притиснат с правила, отговорности и морал? Нека оставим децата да са деца, и да се радваме на това та даже и ние самите от време на време да се превърнем в такива, без позор и задръжки. Нима не може да се преоблече и изпере нацапана от прахта дрешка? Нима не може да се почистят нацапаните с тиня ръчички? Да се остави да тича на безвредно място до момента в който капне от отмалялост или да повика на независимост на открито в парка, тъй като у дома все на някой пречи. Я комшия, я латентен в прилежащата стая баща, я главоболието на мама, я някой, който счита, че пустите вести " не се чуват от грачене ".
Добре, дано си създадем няколко елементарни навика за безвредна и пълноценна игра и превозване на времето с детето. За подрастващите малчугани е значимо да се допрян до всичко, което им дава информация за света към тях.
Вода, пръст, тиня, хартия, листа, клони, цветя, трева и така нататък За да не бягаме с потрисаща гадност към оцапаното с тиня дете или намокрения до лакти откривател може да си създадем следните простички привички:
Запасете се с комфортен дъждобран. Вече в доста вериги магазини има чудесни модели на налични цени. Чифт гумени ботушки. И в този момент, дано играта стартира. Дори и да вали - приказваме за търпимо дъждовно време и не повече от 30 – 40 мин. на открито, може да оставите кипящото от любознание дете да пошляпа в някоя локва, да копае с пръчка в калта, да прегледа забавните червейчета и охлюви.
Ако на открито е студено, само че пък желаете да разнообразите всекидневието оставяйте детето да поиграе с водата у дома. Сложете тапата на умивалника и напълнете мивката с прелестно хладка вода, в случай че детето е задоволително огромно, може да употребява постоянен стол, на който да се качи. Нека единствено си избере няколко играчки, които да къпе или да играе с тях. Облечете го с дъждобранче или в случай че имате мушамяна престилка за изобразяване също е вид. Така няма да стои дълго време мокро и вие също ще сте спокойни. Ако пък не е комфортно на мивката и вие се притеснявате да не падне, напълнете леген с вода и оставете детето да се позабавлява.
Рисуване. Има към този момент много положителни бои, които са безвредни за детската кожа. Вземете огромен чувал за отпадък срежете го и го разстелете на пода, дано детето да седне на него и го облечете в непретенциозни и комфортни дрешки, в случай че имате престилка за изобразяване още по – добре. Нека детето да опита да рисува с пръсти, да усети друга материя от познатите в всекидневието.
Хартия. Ако имате ненужни списания и остарели вестници та даже и елементарни бели листи дайте ги на детето и го оставете да ги накъса, да ги опипа и направи на късчета. Тези късчета след това може елементарно да се употребяват за приложения с изобретателни хрумвания, да се оцветят и залепят на блокче или просто да ги съберете и изхвърлите.
Оставете детето да повика най-малко на открито, в някой парк или на някоя поляна. Нека да даде воля на страстите си без да е нужно да се преценява с нечии комфорт.
Пясъка. Щом сте решили да водите детето на близката площадка с пясъчници, не му слагайте рокля като за коледно празненство. Облечете му комфортни дрешки и се запасете с самообладание. Вземете дребна бутилка с вода, когато се налудува със сухия пясък запознайте го с калта. Намокрете дребен сектор от пясъка, дано детето да потопи пръстчета в разкаляния пясък, да го помачка, направете си фигурки. Ако детето желае да хвърля пясък обяснете му, че това може да навреди на другите към него, само че в случай че толкоз желае да го прави отдалечете се на друго уместно място и го оставете да се порадва.
Цветя. Едва ли ще увехне някоя поляна или шубрак в случай че детето желае да покъса цветя. Запознайте го с растенията на открито, покажете му стеблото, от което се храни, дребните и красиви листенца, тичинките, от които пчелите събират прашец за вкусния медец.
И най-после. Търпение, самообладание, самообладание.
Детството е задоволително малко и задоволително невероятно да се върне. Забравете най-малко за един час от деня разпоредбите, морала и глупавите правила и бъдете дете. Свалете стегнатите и публични облекла, свалете възприятието на позор и благоприличност и бъдете едно щастливо и откровено дете лишено от възприятието на обвързване и етикети. Подскачайте с вашето дете, поиграйте в пясъка с него, намокрете се в банята до момента в който потапяте огромна подводница, нарисувайте нелепост с пръсти, викайте с него до момента в който се гоните. Яхнете пръчка и се върнете в детството и дано да има най-малко по една хитрина дневно, само че да е от сърце.
Докато приспивах предната вечер моята дребна дъщеричка и тананиках мелодията на обичаната ми българска песничка " Детство мое " се замислих над текста от създателя й Богомил Гудев, и стигнах до следното мое размишление върху текста: „ Детство мое, действително и вълшебно “ – детството в действителност е действително, само че е и някак изпълнено с чудо, като на вълшебник, който има вълшебна пръчица и сътворява единствено чудновати и забавни вълшебства всеки ден. Пораствайки магьосникът е някъде надълбоко пренебрегнат в нас, непризнат и пропуснат, а детството е отлетяло окончателно. Няма я магията на деня, няма го и усмихнатото лице. Сега в нас се е настанил сериозният уталожен и доста зает господин или госпожа, които нямат право на хлапашки ентусиазъм. „ Детство мое, по този начин си ми потребно “- Да, детството ни е по този начин потребно точно, тъй като в него има независимост, непрестореност, примитивност и доста откровеност, която замаскираме пораствайки зад значимата си персона, зад угриженото си лице и зад привидното положително въодушевление. Ние огромните не си разрешаваме да плачем или го вършим скритом. Не бива да ни виждат слаби и безпомощни точно като едно малко дете. Трябва да сме постоянно носители на „ купата “ на положителното въодушевление, държание и отношение, тъй като цупенето и експлоадирането са присъщи единствено на детското и към момента неразбиращо дете. „ Все се мъча света да обгърна яхнал пръчка при тебе да се върна. “, и какъв брой честичко си мечтаем още веднъж да сме деца въздишащи си признаваме по какъв начин би ни се желало да се върне детството ни и тези по този начин безгрижни мигове.
И до момента в който се мъчим да съблюдаваме неписаните закони на обществото и Държавата забравяме да живеем същински тук и в този момент. И без да осъзнаваме забравяме или по – скоро забраняваме на най – свидното ни, нашите лични деца да изживеят едно детство освободено от тежките и безсмислени правила, които повече пречат и разрушават в сравнение с да съграждат едни пълноценни и щастливи човеци. Кога, в случай че не в този момент в детската възраст на безметежност и спонтанност да не се повъргалят децата в прахта, да скачат от ходило на ходило, да викат с цялостни гърла, да жулят колене, да тичат до момента в който останат без мирис, да създадат някоя дивотия, която с горделивост ще споделят с другарчето си? Когато пораснат и институциите ги притиснат с правила, отговорности и морал? Нека оставим децата да са деца, и да се радваме на това та даже и ние самите от време на време да се превърнем в такива, без позор и задръжки. Нима не може да се преоблече и изпере нацапана от прахта дрешка? Нима не може да се почистят нацапаните с тиня ръчички? Да се остави да тича на безвредно място до момента в който капне от отмалялост или да повика на независимост на открито в парка, тъй като у дома все на някой пречи. Я комшия, я латентен в прилежащата стая баща, я главоболието на мама, я някой, който счита, че пустите вести " не се чуват от грачене ".
Добре, дано си създадем няколко елементарни навика за безвредна и пълноценна игра и превозване на времето с детето. За подрастващите малчугани е значимо да се допрян до всичко, което им дава информация за света към тях.
Вода, пръст, тиня, хартия, листа, клони, цветя, трева и така нататък За да не бягаме с потрисаща гадност към оцапаното с тиня дете или намокрения до лакти откривател може да си създадем следните простички привички:
Запасете се с комфортен дъждобран. Вече в доста вериги магазини има чудесни модели на налични цени. Чифт гумени ботушки. И в този момент, дано играта стартира. Дори и да вали - приказваме за търпимо дъждовно време и не повече от 30 – 40 мин. на открито, може да оставите кипящото от любознание дете да пошляпа в някоя локва, да копае с пръчка в калта, да прегледа забавните червейчета и охлюви. Ако на открито е студено, само че пък желаете да разнообразите всекидневието оставяйте детето да поиграе с водата у дома. Сложете тапата на умивалника и напълнете мивката с прелестно хладка вода, в случай че детето е задоволително огромно, може да употребява постоянен стол, на който да се качи. Нека единствено си избере няколко играчки, които да къпе или да играе с тях. Облечете го с дъждобранче или в случай че имате мушамяна престилка за изобразяване също е вид. Така няма да стои дълго време мокро и вие също ще сте спокойни. Ако пък не е комфортно на мивката и вие се притеснявате да не падне, напълнете леген с вода и оставете детето да се позабавлява. Рисуване. Има към този момент много положителни бои, които са безвредни за детската кожа. Вземете огромен чувал за отпадък срежете го и го разстелете на пода, дано детето да седне на него и го облечете в непретенциозни и комфортни дрешки, в случай че имате престилка за изобразяване още по – добре. Нека детето да опита да рисува с пръсти, да усети друга материя от познатите в всекидневието. Хартия. Ако имате ненужни списания и остарели вестници та даже и елементарни бели листи дайте ги на детето и го оставете да ги накъса, да ги опипа и направи на късчета. Тези късчета след това може елементарно да се употребяват за приложения с изобретателни хрумвания, да се оцветят и залепят на блокче или просто да ги съберете и изхвърлите. Оставете детето да повика най-малко на открито, в някой парк или на някоя поляна. Нека да даде воля на страстите си без да е нужно да се преценява с нечии комфорт. Пясъка. Щом сте решили да водите детето на близката площадка с пясъчници, не му слагайте рокля като за коледно празненство. Облечете му комфортни дрешки и се запасете с самообладание. Вземете дребна бутилка с вода, когато се налудува със сухия пясък запознайте го с калта. Намокрете дребен сектор от пясъка, дано детето да потопи пръстчета в разкаляния пясък, да го помачка, направете си фигурки. Ако детето желае да хвърля пясък обяснете му, че това може да навреди на другите към него, само че в случай че толкоз желае да го прави отдалечете се на друго уместно място и го оставете да се порадва. Цветя. Едва ли ще увехне някоя поляна или шубрак в случай че детето желае да покъса цветя. Запознайте го с растенията на открито, покажете му стеблото, от което се храни, дребните и красиви листенца, тичинките, от които пчелите събират прашец за вкусния медец. И най-после. Търпение, самообладание, самообладание. Детството е задоволително малко и задоволително невероятно да се върне. Забравете най-малко за един час от деня разпоредбите, морала и глупавите правила и бъдете дете. Свалете стегнатите и публични облекла, свалете възприятието на позор и благоприличност и бъдете едно щастливо и откровено дете лишено от възприятието на обвързване и етикети. Подскачайте с вашето дете, поиграйте в пясъка с него, намокрете се в банята до момента в който потапяте огромна подводница, нарисувайте нелепост с пръсти, викайте с него до момента в който се гоните. Яхнете пръчка и се върнете в детството и дано да има най-малко по една хитрина дневно, само че да е от сърце.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ