За малките неудобства
Колегата през днешния ден е в действителност обаятелен – слиза от новата си кола, носи се с огромни крачки с лъскавите си обувки, повърхностно прокарва ръка по чупливата си, преди малко подстригана коса. Усмихва се и...
Тук магията изчезва. Нещо огромно и зелено е заседнало сред предните му зъби. Ще му кажеш ли или ще оставиш тази неприятна задача да свърши някой различен?
Това е една от всекидневно протичащите се дребни неприятни обстановки, в които не постоянно знаеш по какъв начин да реагираш. Подобни са и тези, при които виждаш някой с разкопчан цип, с висяща презрамка на сутиена, с повдигната нагоре пола след посещаване на тоалетната или... с въшки в косата.
Откъде идва неудобството?
В предишното вестоносците, носещи неприятни новини, били убивани. Днес никой няма да ви накаже за това, че сте обърнали внимание на някакъв недостатък, само че все пак съществува известна доза съмнение. Ситуациите са деликатни, тъй като не постоянно е ясно по какъв начин ще реагира отсрещната страна при шерването. От неудобството на единия произтича от неудобството на другия. Когато знаеш, че индивидът ще се сконфузи, а след него и ти, някак интуитивно решаваш да спестиш думите и на двамата. Надяваш се, че някой различен, ще бъде по-смел или най-малко не толкоз стеснителен. Нормално е отсрещната страна да се почувства неловко, защото незабавно ще си даде сметка пред какъв брой други хора се е появил в този тип.
Да споделиш или да си траеш?
Ако индивидът ти е непосредствен другар – кажете му. Всъщност тогава и терзанията не са толкоз огромни и можеш умерено да приказваш.
За не толкоз непосредствен – използвайте възприятие за комизъм. Ако единия чорап на познатата ти се е смъкнал можеш на смешка да я попиташ – „ Вече по този начин ли е съвременно? ” Така вместо укор ще използваш позитивен мотив. А той се приема доста по-лесно даже от най-чувствителните персони. На всички е ясно, че не е съвременно по този начин, само че приемането на информацията зависи доста от метода на поднасянето й. Ако косата на сътрудника ти стърчи, можеш повърхностно да го попиташ дали през днешния ден не е решил да се прави на пънкар?
Има и случаи, в които връзките не разрешават такива фриволни изкази. Тогава може да опитате със знаци. Просто посочете проблематичното място – разкопчания цип или зъбите. В множеството случаи човек незабавно схваща защо става дума.
Ако пък въобще не сте в кръга за връзка на дадена персона, пошушнете казуса на някой, който е по-близо до него. И го оставете той да му мисли по какъв начин ще се оправя със обстановката.
Ако на индивида му следва значима среща, изявление за работа или свиждане, преглътнете неудобството си и му обърнете внимание. Със сигурност ще ви бъде безпределно благодарен. Притеснението при значими събития постоянно ни кара да бъдем педанти към избрани елементи, а за други просто да забравяме.
Ако индивидът е художник, стихотворец, бижутер или актьор – замислете се преди да му споделите какво ви е направило усещане. Нали си е артистична персона, може и преднамерено да върви с един зелен и един оранжев чорап.
Тук магията изчезва. Нещо огромно и зелено е заседнало сред предните му зъби. Ще му кажеш ли или ще оставиш тази неприятна задача да свърши някой различен?
Това е една от всекидневно протичащите се дребни неприятни обстановки, в които не постоянно знаеш по какъв начин да реагираш. Подобни са и тези, при които виждаш някой с разкопчан цип, с висяща презрамка на сутиена, с повдигната нагоре пола след посещаване на тоалетната или... с въшки в косата.
Откъде идва неудобството?
В предишното вестоносците, носещи неприятни новини, били убивани. Днес никой няма да ви накаже за това, че сте обърнали внимание на някакъв недостатък, само че все пак съществува известна доза съмнение. Ситуациите са деликатни, тъй като не постоянно е ясно по какъв начин ще реагира отсрещната страна при шерването. От неудобството на единия произтича от неудобството на другия. Когато знаеш, че индивидът ще се сконфузи, а след него и ти, някак интуитивно решаваш да спестиш думите и на двамата. Надяваш се, че някой различен, ще бъде по-смел или най-малко не толкоз стеснителен. Нормално е отсрещната страна да се почувства неловко, защото незабавно ще си даде сметка пред какъв брой други хора се е появил в този тип.
Да споделиш или да си траеш?
Ако индивидът ти е непосредствен другар – кажете му. Всъщност тогава и терзанията не са толкоз огромни и можеш умерено да приказваш.
За не толкоз непосредствен – използвайте възприятие за комизъм. Ако единия чорап на познатата ти се е смъкнал можеш на смешка да я попиташ – „ Вече по този начин ли е съвременно? ” Така вместо укор ще използваш позитивен мотив. А той се приема доста по-лесно даже от най-чувствителните персони. На всички е ясно, че не е съвременно по този начин, само че приемането на информацията зависи доста от метода на поднасянето й. Ако косата на сътрудника ти стърчи, можеш повърхностно да го попиташ дали през днешния ден не е решил да се прави на пънкар?
Има и случаи, в които връзките не разрешават такива фриволни изкази. Тогава може да опитате със знаци. Просто посочете проблематичното място – разкопчания цип или зъбите. В множеството случаи човек незабавно схваща защо става дума.
Ако пък въобще не сте в кръга за връзка на дадена персона, пошушнете казуса на някой, който е по-близо до него. И го оставете той да му мисли по какъв начин ще се оправя със обстановката.
Ако на индивида му следва значима среща, изявление за работа или свиждане, преглътнете неудобството си и му обърнете внимание. Със сигурност ще ви бъде безпределно благодарен. Притеснението при значими събития постоянно ни кара да бъдем педанти към избрани елементи, а за други просто да забравяме.
Ако индивидът е художник, стихотворец, бижутер или актьор – замислете се преди да му споделите какво ви е направило усещане. Нали си е артистична персона, може и преднамерено да върви с един зелен и един оранжев чорап.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ