Пуйката - историята на най-апетитната коледна традиция
Коледа с изключение на с дарове и фамилно забавление постоянно идва и с най-малко една пуйка. Печена, пълнена, със зеле, с кестени, с картофи, стафиди или гъби, тя е от неизменимите неща, на които ухаят празниците в края на годината по целия свят.
Защо тъкмо пуйка и за какво навръх Коледа?
Съществуват най-малко две пояснения за това. Едното е извънредно практично - защото е най-голямата птица, може да нахрани цялата фамилия, която се събира обичайно към масата на Коледа. Смята се, че напълно първоначално, когато е пристигнала в Европа, пуйката е заменила гъската на празничната софра и тъй като е била нещо ново и екзотично. Хората са намирали обаяние в разликата и го споделяли, вярвайки че в естетика с щастието и веселието на Коледа и Нова година.
Има и една друга версия за наличието на коледната пуйка в празничните дни. Тя е по-поетична и е обвързвана с книгата Коледни приказки на Чарлз Дикенс. Според доста от откривателите на писателя точно той е индивидът, разкрил Коледа. Не става дума за религиозния обред, а за чисто културния феномен, който господства из целия свят в края на годината. Освен красивото факсимиле Бяла Коледа това е обвързвано и с приготвянето на пуйка на Рождество.
Пуйката, както и доста други храни и привички, е пристигнала в Европа с помощта на Христофор Колумб. Той разкрил тази непозната до тогава птица при идването си в Америка през 1942 година. Сигурно и поради това традицията по приготвянето на пуйка е по-силно в Америка, в сравнение с в Европа, където тя е позната едвам от 15 век.
Съществуват забавни истории, свързани и със самото наименование на птицата. Във Франция да вземем за пример думата за пуйка е dinde. Тя е обвързвана с вярването, че Колумб е донесъл непозната птица от Индия и е пристигнала от обяснението poule d'Inde в превод Птица от Индия.
На британски пък пуйката се споделя turkey, дума, която се употребява и за Турция. И тук обяснението е, че британците били сигурни, че птицата е пристигнала от Турция. В Турция пък, по сходство на французите, вярвали, че пуйката е пристигнала от Индия и я назовават hindi.
В България пуйката е пристигнало по време на Османското господство. Смята се пък, че названието ѝ е пристигнало от румънски - puiu пиле, което е правоприемник на лат. pullus (с добавена слав. наставка -ка).
Освен история обаче пуйката е на първо място усет. И в случай че оставим настрани екзотиката и размера, има едно несъмнено качество - месото ѝ е извънредно апетитно, съдържа доста белтъчини и потребни минерали, а мазнините в него са извънредно малко.
Като допълнение към всичките ѝ качества има и още едно преимущество - подготвя се извънредно елементарно. И въпреки всичко има няколко дребни хитрини, които оказват помощ - при опция да не се замразява, да се полива със скове по време на печено и да се знае - една 7-килограмова пуйка може да нахрани най-малко 14 гърла!
