Кak танковете за Украйна се превърнаха в стрес-тест за германското правителство
Колебливостта му е пословична. Дотолкова, че в немския език се появи специфична дума за нея. Този път обаче нерешителността на немския канцлер Олаф Шолц сложи съдружното държавно управление на страната пред тестване.
Да шолцваш (от немското scholzen) – да се колебаеш, дълго време да отлагаш решение, да избягваш ясните и еднопосочни позиции. Или точно нещата, в които е упрекван канцлерът на Германия Олаф Шолц . Новата дума може да се откри в иронични за Шолц още от времето преди той да застане отпред на немското държавно управление. През последните дни тя още веднъж стана настояща – този път поради съмнението на немския канцлер дали да изпрати на Украйна бойни танкове.
Седмици наред Олаф Шолц отхвърляше да даде явен отговор каква е позицията му по въпросa. Повтаряше само, че всяко решение би трябвало да бъде тясно координарано с останалите западни съдружници.
Тази колебливост беше остро разкритикувана освен от опозицията, само че и от съдружните сътрудници на Шолц – „ Зелените “ и Свободната демократическа партия (СДП). Те дефинираха държанието му за „ срамно “ и го упрекнаха, че с колебливостта си нанася съществени вреди на репутацията на Германия пред света.
Вътрешните разногласия накараха медиите в страната да заговорят за рецесия в ръководещата коалиция. Някои даже нарекоха дебата за танковете „ стрес-тест “ за оцеляването ѝ.
Въпросът беше решен едвам в сряда, когато Шолц, че Германия ще изпрати на Украйна 14 от своите бойни танкове „ Леопард “ на Киев. Това ще се случи в съгласуваност със Съединени американски щати, които също ще дават бойни танкове на Киев. Освен това Берлин ще разреши и на Полша и Финландия да дарят тежки бойни машини от същия тип, с които разполагат.
Какви са аргументите решението да се забави толкоз? И значи ли то, че ръководещата коалиция въпреки всичко резервира непоклатимост?
Германското " нито да, нито не "
Според немската социална телeвизия ARD Украйна e изпратила първото си публично искане за немски бойни танкове още при започване на март предходната година - единствено седмица след началото на съветската инвазия на 24 февруари. Призивите се усилиха през последните седмици, като Киев показва, че танковете са му нужни, с цел да предприеме ново контранастъпление и да си върне завзетите от Русия територии.
Няколко европейски страни, измежду които Полша и Финландия , споделиха, че са подготвени да изпратят на Украйна своите танкове „ Леопард “, закупени от Германия. За задачата обаче е нужно експлицитното единодушие на страната производител. От офиса на канцлера по този начин и не споделяха дали такова ще бъде обещано.
„ Дори и да не получим това утвърждение, отново ще прехвърлим нашите танкове дружно с други в Украйна “, заплаши министър председателят на Полша Матеуш Моравецки , откакто в продължение на седмици Олаф Шолц избягваше явен отговор какво счита да предприеме.
По време на Световния стопански конгрес в Давос, на който Шолц изнесе просторна тирада за обстановката в Украйна, той въобще не загатна въпроса за бойните танкове. А в останалите случаи, когато беше запитан по тематиката, той повтаряше прекомерно общата си позиция, че държи Германия да не подхваща никакви „ солови акции “ и всички дейности да са координирани с останалите западни сътрудници.
По време на срещата на НАТО в петък липсваше ясна позиция и от страна на министъра на защитата Борис Писториус , който също като Шолц е от Германската социалдемократическа партия (ГСДП).
Берлин би трябвало да реши „ всички преимущества и дефекти, преди да вземе сходно решение. Убеден съм, че ще има решение в скоро време, само че не знам по какъв начин ще наподобява то “, сподели Писториус след срещата.
" Германия се провали "
В опит да оправдае неразбираемата връзка представителят на държавното управление Щефан Хебещрайтер уточни, че „ колкото по-непублични “ са договарянията и разискванията, толкоз по-успешни ще са те.
Това пояснение не беше приветствано нито от немската общност, нито от останалите членове на ръководещата коалиция. В събота председателка на парламентарната комисията по защита Мари-Агнес Щрак-Цимерман , която е от най-малката партия в обединението - тази на свободните демократи, назова държанието на Шолц като „ злополука “.
Историята ни гледа, а Германия за жалост се провали
„ Историята ни гледа, а Германия за жалост се провали. Трябваше да има най-малко някакъв сигнал, с цел да се даде зелена светлина на нашите сътрудници “, тя.
По думите ѝ в случай че Шолц вижда причини срещу това страната да даде танкове на Украйна, той би трябвало да ги изясни.
„ Всеки ден там умират невъобразимо доста хора, Украйна е през днешния ден огромният губещ [от неналичието на немско решение] и това е просто срамно “, още Щрак-Цимерман.
Остра рецензия се чу и от другия съдружен сътрудник на Шолц – партията на „ Зелените “. В понеделник съпредседателят на придвижването Омид Нурипур също изиска да чуе причините на канцлера да бави решението.
Стигна се и до и несъгласия сред Шолц и Аналена Бербок , министърката на външните работи от партията на „ Зелените “. В неделя тя заяви, че Германия „ няма да попречи “ на други страни да изпратят „ Леопард “ на Украйна. Това обаче беше отречено от представителя на Шолц, който сподели, че няма в съгласие държавно решение и всяко вероятно искане за изпращане на немски танкове първо би трябвало да бъде разисквано и признато от кабинета.
Какви са аргументите за съмнението на Шолц
Вътрешните различия в ръководството на Германия не останаха незабелязани от наблюдаващите. Журналистът Томас Райхарт от публичната ZDF дебата за танковете като „ стрес-тест за обединението “ и уточни, че той я е сложил в „ тежка рецесия “.
Хора, нашият зложелател се споделя Путин
„ Хора, нашият зложелател се споделя Путин “, наложи се да припомня на сътрудниците си ръководителят на външната комисия в бундестага Михаел Рот в опит да приключи спор сред представители на своята партия – ГСДП, и съдружните сътрудници от СДП.
Разногласия обаче има освен сред обособените сътрудници във властта, само че и измежду самите социалдемократи (ГСДП). По-лявото крило в ГСДП продължaва да се опълчва на военната помощ за Украйна. Негови представители постоянно заплашват с възможната заплаха това „ да въвлече Германия във война “.
„ Г-жа Щрак-Цимерман и други ни вкарват във боен спор. Същите хора, които през днешния ден приканват да действаме сами с тежките бойни танкове, на следващия ден ще крещят за [изпращане] и на самолети или бойци “, сподели ръководителят на парламентарната група на ГСДП Ролф Мютцених в отговор на своята колежка Щрак-Цимерман от партията на либералите.
Друга причина за забавеното и нерешително решение на Олаф Шолц - макар директните отблясъци върху стабилността на обединението му - са настроенията в немското общество. Социологическо изследване от последните дни сподели, че 46% от германците поддържат изпращането на танкове на Украйна, а 43% са срещу. Това беше употребявано като мотив и от самия Шолц, който уточни, че обществото поддържа „ спокойното и уравновесено държание на държавното управление “.
Имидж на " спирачка "
След като в сряда канцлерът въпреки всичко заяви окончателното решение страната да изпрати свои " Леопард " на Украйна, последваха най-вече положителни реакции. Както „ Зелените “, по този начин и либералите приветстваха новината, а думите им оставиха усещането, че рецесията в обединението е най-малко краткотрайно преодоляна. Критиката за неувереното държание на Шолц обаче остава, както и подозренията в способността му да взима бързи решение в напрегнати обстановки.
„ Решението беше мъчно, лиши прекалено много време, само че в последна сметка беше неизбежно “, разяснява представителката на либералите Щрак-Цимерман .
Антон Хофрайтер от „ Зелените “ също приветства новината, само че с умерена нотка на рецензия. „ Естествено, щеше да е по-добре, в случай че решението беше взето по-бързо, изключително за репутацията на Германия в Европа “, сподели той.
В за ZDF в сряда вечерта Шолц отхвърли обвиняванията, че е работил прекомерно постепенно и колебливо, и опита да даде ново значение на думата scholzen. Според него тя в действителност значи: „ приносът на Германия е максимален “.
Едва ли обаче това тълкувание ще бъде възприето. Дългото съмнение на канцлера ще има своята цена, журналистката Никол Конерт. По думите ѝ даже и след историческото решение на Шолц да изпрати на Украйна бойни танкове имиджът му на „ спирачка “ няма да избледнее.
Да шолцваш (от немското scholzen) – да се колебаеш, дълго време да отлагаш решение, да избягваш ясните и еднопосочни позиции. Или точно нещата, в които е упрекван канцлерът на Германия Олаф Шолц . Новата дума може да се откри в иронични за Шолц още от времето преди той да застане отпред на немското държавно управление. През последните дни тя още веднъж стана настояща – този път поради съмнението на немския канцлер дали да изпрати на Украйна бойни танкове.
Седмици наред Олаф Шолц отхвърляше да даде явен отговор каква е позицията му по въпросa. Повтаряше само, че всяко решение би трябвало да бъде тясно координарано с останалите западни съдружници.
Тази колебливост беше остро разкритикувана освен от опозицията, само че и от съдружните сътрудници на Шолц – „ Зелените “ и Свободната демократическа партия (СДП). Те дефинираха държанието му за „ срамно “ и го упрекнаха, че с колебливостта си нанася съществени вреди на репутацията на Германия пред света.
Вътрешните разногласия накараха медиите в страната да заговорят за рецесия в ръководещата коалиция. Някои даже нарекоха дебата за танковете „ стрес-тест “ за оцеляването ѝ.
Въпросът беше решен едвам в сряда, когато Шолц, че Германия ще изпрати на Украйна 14 от своите бойни танкове „ Леопард “ на Киев. Това ще се случи в съгласуваност със Съединени американски щати, които също ще дават бойни танкове на Киев. Освен това Берлин ще разреши и на Полша и Финландия да дарят тежки бойни машини от същия тип, с които разполагат.
Какви са аргументите решението да се забави толкоз? И значи ли то, че ръководещата коалиция въпреки всичко резервира непоклатимост?
Германското " нито да, нито не "
Според немската социална телeвизия ARD Украйна e изпратила първото си публично искане за немски бойни танкове още при започване на март предходната година - единствено седмица след началото на съветската инвазия на 24 февруари. Призивите се усилиха през последните седмици, като Киев показва, че танковете са му нужни, с цел да предприеме ново контранастъпление и да си върне завзетите от Русия територии.
Няколко европейски страни, измежду които Полша и Финландия , споделиха, че са подготвени да изпратят на Украйна своите танкове „ Леопард “, закупени от Германия. За задачата обаче е нужно експлицитното единодушие на страната производител. От офиса на канцлера по този начин и не споделяха дали такова ще бъде обещано.
„ Дори и да не получим това утвърждение, отново ще прехвърлим нашите танкове дружно с други в Украйна “, заплаши министър председателят на Полша Матеуш Моравецки , откакто в продължение на седмици Олаф Шолц избягваше явен отговор какво счита да предприеме.
По време на Световния стопански конгрес в Давос, на който Шолц изнесе просторна тирада за обстановката в Украйна, той въобще не загатна въпроса за бойните танкове. А в останалите случаи, когато беше запитан по тематиката, той повтаряше прекомерно общата си позиция, че държи Германия да не подхваща никакви „ солови акции “ и всички дейности да са координирани с останалите западни сътрудници.
По време на срещата на НАТО в петък липсваше ясна позиция и от страна на министъра на защитата Борис Писториус , който също като Шолц е от Германската социалдемократическа партия (ГСДП).
Берлин би трябвало да реши „ всички преимущества и дефекти, преди да вземе сходно решение. Убеден съм, че ще има решение в скоро време, само че не знам по какъв начин ще наподобява то “, сподели Писториус след срещата.
" Германия се провали "
В опит да оправдае неразбираемата връзка представителят на държавното управление Щефан Хебещрайтер уточни, че „ колкото по-непублични “ са договарянията и разискванията, толкоз по-успешни ще са те.
Това пояснение не беше приветствано нито от немската общност, нито от останалите членове на ръководещата коалиция. В събота председателка на парламентарната комисията по защита Мари-Агнес Щрак-Цимерман , която е от най-малката партия в обединението - тази на свободните демократи, назова държанието на Шолц като „ злополука “.
Историята ни гледа, а Германия за жалост се провали
„ Историята ни гледа, а Германия за жалост се провали. Трябваше да има най-малко някакъв сигнал, с цел да се даде зелена светлина на нашите сътрудници “, тя.
По думите ѝ в случай че Шолц вижда причини срещу това страната да даде танкове на Украйна, той би трябвало да ги изясни.
„ Всеки ден там умират невъобразимо доста хора, Украйна е през днешния ден огромният губещ [от неналичието на немско решение] и това е просто срамно “, още Щрак-Цимерман.
Остра рецензия се чу и от другия съдружен сътрудник на Шолц – партията на „ Зелените “. В понеделник съпредседателят на придвижването Омид Нурипур също изиска да чуе причините на канцлера да бави решението.
Стигна се и до и несъгласия сред Шолц и Аналена Бербок , министърката на външните работи от партията на „ Зелените “. В неделя тя заяви, че Германия „ няма да попречи “ на други страни да изпратят „ Леопард “ на Украйна. Това обаче беше отречено от представителя на Шолц, който сподели, че няма в съгласие държавно решение и всяко вероятно искане за изпращане на немски танкове първо би трябвало да бъде разисквано и признато от кабинета.
Какви са аргументите за съмнението на Шолц
Вътрешните различия в ръководството на Германия не останаха незабелязани от наблюдаващите. Журналистът Томас Райхарт от публичната ZDF дебата за танковете като „ стрес-тест за обединението “ и уточни, че той я е сложил в „ тежка рецесия “.
Хора, нашият зложелател се споделя Путин
„ Хора, нашият зложелател се споделя Путин “, наложи се да припомня на сътрудниците си ръководителят на външната комисия в бундестага Михаел Рот в опит да приключи спор сред представители на своята партия – ГСДП, и съдружните сътрудници от СДП.
Разногласия обаче има освен сред обособените сътрудници във властта, само че и измежду самите социалдемократи (ГСДП). По-лявото крило в ГСДП продължaва да се опълчва на военната помощ за Украйна. Негови представители постоянно заплашват с възможната заплаха това „ да въвлече Германия във война “.
„ Г-жа Щрак-Цимерман и други ни вкарват във боен спор. Същите хора, които през днешния ден приканват да действаме сами с тежките бойни танкове, на следващия ден ще крещят за [изпращане] и на самолети или бойци “, сподели ръководителят на парламентарната група на ГСДП Ролф Мютцених в отговор на своята колежка Щрак-Цимерман от партията на либералите.
Друга причина за забавеното и нерешително решение на Олаф Шолц - макар директните отблясъци върху стабилността на обединението му - са настроенията в немското общество. Социологическо изследване от последните дни сподели, че 46% от германците поддържат изпращането на танкове на Украйна, а 43% са срещу. Това беше употребявано като мотив и от самия Шолц, който уточни, че обществото поддържа „ спокойното и уравновесено държание на държавното управление “.
Имидж на " спирачка "
След като в сряда канцлерът въпреки всичко заяви окончателното решение страната да изпрати свои " Леопард " на Украйна, последваха най-вече положителни реакции. Както „ Зелените “, по този начин и либералите приветстваха новината, а думите им оставиха усещането, че рецесията в обединението е най-малко краткотрайно преодоляна. Критиката за неувереното държание на Шолц обаче остава, както и подозренията в способността му да взима бързи решение в напрегнати обстановки.
„ Решението беше мъчно, лиши прекалено много време, само че в последна сметка беше неизбежно “, разяснява представителката на либералите Щрак-Цимерман .
Антон Хофрайтер от „ Зелените “ също приветства новината, само че с умерена нотка на рецензия. „ Естествено, щеше да е по-добре, в случай че решението беше взето по-бързо, изключително за репутацията на Германия в Европа “, сподели той.
В за ZDF в сряда вечерта Шолц отхвърли обвиняванията, че е работил прекомерно постепенно и колебливо, и опита да даде ново значение на думата scholzen. Според него тя в действителност значи: „ приносът на Германия е максимален “.
Едва ли обаче това тълкувание ще бъде възприето. Дългото съмнение на канцлера ще има своята цена, журналистката Никол Конерт. По думите ѝ даже и след историческото решение на Шолц да изпрати на Украйна бойни танкове имиджът му на „ спирачка “ няма да избледнее.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ