Толкова ли са вредни колбасите?
Колбасите са естествена част от менюто на всеядния човек, само че все по-често се приказва за вредите от тяхната консумация.
Основателни ли са терзанията? Има ли „ здравословни “ месни артикули?
Как се усилва рискът според от количествата? На всички тези въпроси ще се опитаме да отговорим в актуалната публикация.
Червеното и птичето месо са отличен източник на протеин, витамини от В-групата, желязо и цинк. За страдание, когато бъдат модифицирани във тип на салами, те в действителност могат да усилят риска от рак. И по-специално – от рак на дебелото черво.
Една от водещите организации за проучване на рака в Съединени американски щати – American Institute for Cancer Research, е открила че даже 15 грама салами дневно (еквивалентът на парче шунка) покачват риска от колоректален рак с 4%. А множеството хора не се задоволяват с сходни количества. По-типичният сюжет, при който ядем 50 грама модифицирано месо на ден, се свързва с цели 18% повишен риск.
За съпоставяне, непреработеното алено месо към момента не е потвърден извършител на рак.
Някои проучвания откриват връзка с рак на дебелото черво при дневна консумация, надвишаваща 100 грама. Затова и общоприетата рекомендация на здравните управляващи по света е за „ ограничение “ на аленото месо и „ отбягване “ на саламите.
Откъслечни данни сочат, че приемът на модифицирани меса се свързва и с рак на стомаха. Наскорошно изследване пък открива, че дамите, които ядат най-вече салами, са нараснал риск от рак на гърдата.
Когато приказваме за „ модифицирани “ меса, имаме поради всевъзможен тип месо – свинско, пилешко, говеждо, агнешко и други, което е било осолено, опушено, консервирано, изсушено, ферментирало.
Всички тези типове обработка се ползват с няколко съществени цели:
- реализиране на по-добър вкус;
- опазване и възстановяване на вида;
- по-добра микробиологична безопасност;
- по-дълга трайността на продукта.
В категорията попадат все обичани храни като кренвирши, шунка, бекон, пастърма, колбас, луканка, суджук, сушеница и други салами, както и някои месни консерви.
Повечето от тези произведения са с висока централизация на сол и наситени мазнини, макар че все по-често попадаме и на диетични разновидности.
Консервирането им се реализира благодарение на натриев нитрит, който придава на продуктите вкусен розово-червеникав цвят и характерен усет. Към него от време на време се прибавя и млечна киселина, играеща ролята на регулатор на киселинността. В предишното са се употребявали най-много нитрати под формата на селитра.
Нитратите и нитритите играят незаменима роля в месопреработвателната промишленост и хранителната сигурност, защото те предотвратяват развиването и растежа на Clostridium botulinum – бактерията, извършител на ботулизъм.
Но в композиция с останалите съставки в месата, включително сол и желязо, те могат да доведат до образуването на канцерогенни съединения в човешкото тяло.
Знаете, че в зеленчуците също има нитрати, само че науката не открива връзка сред високия банкет на зеленчуци и рак. Дори в противен случай.
За разлика от месото, растенията са богати на хранителни влакнини и фитохимикали, които могат да имат предпазващ резултат.
Вероятно към този момент сте попадали на салами, чиито етикети носят послания за „ естественост “, „ непорочност “, „ био “, „ еко “ и така нататък
Тази тактичност може да остави потребителя с усещането, че продуктите са създадени без нитрити и нитрати. Особено в случай че на тях категорично написа, че са „ без изкуствени консерванти “.
Съветваме ви да зачетете в дребния шрифт на гърба им, където най-вероятно ще откриете видимо почтени съставки като ароматизант или сок от целина или цвекло.
А това са едни от най-концентрираните източници на нитрати в природата. Без тях и „ без изкуствени консерванти “ продуктът не би бил безвреден за човешка консумация.
Въпреки здравословния си ореол, тези салами внасят в човешкия организъм безусловно същото съединяване, което попада в тялото ви от салами, на които написа нитратна сол или Е251.
Няма гаранция, че ядейки „ естествен “, „ чист “ или „ био “ артикул, вие се храните по-здравословно и намалявате своя риск.
За нас саламите са от най-великите кулинарни изобретения.
И имаме вяра, че има рационални способи, по които те могат да останат в менюто ни.
„ По-малки порции “ и „ по-рядка консумация “ несъмнено ви звучат като голяма жертва, само че ние избираме да гледаме на тях като на опция да се храним с по-качествени салами, с повече наслаждение.
Ако непременно държите да минимизирате риска си, просто избягвайте тези артикули. Независимо от обещанията, които ви дават опаковките им.
Основателни ли са терзанията? Има ли „ здравословни “ месни артикули?
Как се усилва рискът според от количествата? На всички тези въпроси ще се опитаме да отговорим в актуалната публикация.
Червеното и птичето месо са отличен източник на протеин, витамини от В-групата, желязо и цинк. За страдание, когато бъдат модифицирани във тип на салами, те в действителност могат да усилят риска от рак. И по-специално – от рак на дебелото черво.
Една от водещите организации за проучване на рака в Съединени американски щати – American Institute for Cancer Research, е открила че даже 15 грама салами дневно (еквивалентът на парче шунка) покачват риска от колоректален рак с 4%. А множеството хора не се задоволяват с сходни количества. По-типичният сюжет, при който ядем 50 грама модифицирано месо на ден, се свързва с цели 18% повишен риск.
За съпоставяне, непреработеното алено месо към момента не е потвърден извършител на рак.
Някои проучвания откриват връзка с рак на дебелото черво при дневна консумация, надвишаваща 100 грама. Затова и общоприетата рекомендация на здравните управляващи по света е за „ ограничение “ на аленото месо и „ отбягване “ на саламите.
Откъслечни данни сочат, че приемът на модифицирани меса се свързва и с рак на стомаха. Наскорошно изследване пък открива, че дамите, които ядат най-вече салами, са нараснал риск от рак на гърдата.
Когато приказваме за „ модифицирани “ меса, имаме поради всевъзможен тип месо – свинско, пилешко, говеждо, агнешко и други, което е било осолено, опушено, консервирано, изсушено, ферментирало.
Всички тези типове обработка се ползват с няколко съществени цели:
- реализиране на по-добър вкус;
- опазване и възстановяване на вида;
- по-добра микробиологична безопасност;
- по-дълга трайността на продукта.
В категорията попадат все обичани храни като кренвирши, шунка, бекон, пастърма, колбас, луканка, суджук, сушеница и други салами, както и някои месни консерви.
Повечето от тези произведения са с висока централизация на сол и наситени мазнини, макар че все по-често попадаме и на диетични разновидности.
Консервирането им се реализира благодарение на натриев нитрит, който придава на продуктите вкусен розово-червеникав цвят и характерен усет. Към него от време на време се прибавя и млечна киселина, играеща ролята на регулатор на киселинността. В предишното са се употребявали най-много нитрати под формата на селитра.
Нитратите и нитритите играят незаменима роля в месопреработвателната промишленост и хранителната сигурност, защото те предотвратяват развиването и растежа на Clostridium botulinum – бактерията, извършител на ботулизъм.
Но в композиция с останалите съставки в месата, включително сол и желязо, те могат да доведат до образуването на канцерогенни съединения в човешкото тяло.
Знаете, че в зеленчуците също има нитрати, само че науката не открива връзка сред високия банкет на зеленчуци и рак. Дори в противен случай.
За разлика от месото, растенията са богати на хранителни влакнини и фитохимикали, които могат да имат предпазващ резултат.
Вероятно към този момент сте попадали на салами, чиито етикети носят послания за „ естественост “, „ непорочност “, „ био “, „ еко “ и така нататък
Тази тактичност може да остави потребителя с усещането, че продуктите са създадени без нитрити и нитрати. Особено в случай че на тях категорично написа, че са „ без изкуствени консерванти “.
Съветваме ви да зачетете в дребния шрифт на гърба им, където най-вероятно ще откриете видимо почтени съставки като ароматизант или сок от целина или цвекло.
А това са едни от най-концентрираните източници на нитрати в природата. Без тях и „ без изкуствени консерванти “ продуктът не би бил безвреден за човешка консумация.
Въпреки здравословния си ореол, тези салами внасят в човешкия организъм безусловно същото съединяване, което попада в тялото ви от салами, на които написа нитратна сол или Е251.
Няма гаранция, че ядейки „ естествен “, „ чист “ или „ био “ артикул, вие се храните по-здравословно и намалявате своя риск.
За нас саламите са от най-великите кулинарни изобретения.
И имаме вяра, че има рационални способи, по които те могат да останат в менюто ни.
„ По-малки порции “ и „ по-рядка консумация “ несъмнено ви звучат като голяма жертва, само че ние избираме да гледаме на тях като на опция да се храним с по-качествени салами, с повече наслаждение.
Ако непременно държите да минимизирате риска си, просто избягвайте тези артикули. Независимо от обещанията, които ви дават опаковките им.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ