Списъкът с имоти на политици и магистрати в чужбина остава таен
Кои политици и магистрати имат недекларирани парцели и сметки в чужбина остава загадка. Това следва от решение на Административен съд - София-град (АССГ), с което се удостоверява като закономерен отхвърли на Държавна организация " Национална сигурност " (ДАНС) да даде имената на политиците и магистратите, за които е открила, че не са заявили свои недвижими парцели и банкови сметки в чужбина.
Делото беше водено от неправителствената организация " Антикорупционен фонд ", които през март 2022 подадоха заявление за достъп до социална информация до ръководителя на ДАНС с искане да бъдат предоставени данните на организацията за лица на висши обществени длъжности с недекларирани парцели и сметки в чужбина. От ДАНС постановиха отвод от даване на информация, който в този момент е доказан от АССГ, с което въпросът завършва, оповестяват от организацията.
За лист с магистрати и съдии с недекларирани парцели и сметки в чужбина се разбра през 2019 година, когато изненадващо прокуратурата заяви, че има данни за 27 магистрати - съдии, прокурори и следователи и 11 представители на изпълнителната и законодателна власт. Проверката на ДАНС беше осъществена по предписание на тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров (който след това оглави антикорупционната комисия). Резултатите от инспекцията в никакъв случай не са били обществено оповестени, а им е подложен гриф за сигурност.
Наскоро Националната организация за приходите (НАП) разгласи също, че не е разкрила данни за владеене на укрити сметки в чужбина на магистрати и политици. От думите на изпълнителния шеф на организацията Румен Спецов са били проверявани 38 души.
" Антикорупционният фонд " напомня, че през 2021 година вътрешният министър Бойко Рашков също загатва неведнъж в свои медийни изяви подобен лист от лица в политиката и магистратурата, като дава обещание да го разгласи, само че това по този начин и не се случва.
Така се стига до началото на 2022 година, когато ДАНС отхвърля да даде събраната от нея информация даже на парламентарната антикорупционна комисия с претекста, че данните били част от инспекция на прокуратурата и било неприемливо да бъдат разгласявани без нейното позволение.
" Отказът от бистрота на всички забъркани институции - прокуратура, Министерство на вътрешните работи, ДАНС - по въпросната тематика от извънреден публичен интерес ни накара да желаяме данните по единствения вероятен за нас ред - този на ЗДОИ ", споделя Андрей Янкулов, старши юридически консултант в АКФ, представен в прессъобщението на организацията.
Той разяснява, че главният претекст за искане на информацията е бил, че лицата на висши обществени длъжности са задължени от закона да афишират обществено имуществото си както в страната, по този начин и в чужбина. Респективно, тези от тях, които не са го създали, са нарушили закона и институциите, които са открили това, (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а в противен случай - длъжни са обществено да разгласят подлежащите на обявление данни, разяснява още Янкулов.
Според решението на арбитър Андриян Янев ДАНС не е длъжен от ЗДОИ индивид да даде тази информация, защото тя следвало да се разгласи от различен орган - Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на незаконно добитото имущество (КПКОНПИ).
" И преди обаче да питаме отговорности съгласно АССГ индивид - КПКОНПИ, знаем, че защото не тя е органът, открил несъответствието, а някой различен - ДАНС, тя ще отговори, че няма по какъв начин да разгласи нещо, с което не разполага. Успоредно с това явно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията - прокуратурата, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, да я създадат обществена - такава, каквато в последна сметка е по силата на закона ", споделя още Янкулов.
Делото беше водено от неправителствената организация " Антикорупционен фонд ", които през март 2022 подадоха заявление за достъп до социална информация до ръководителя на ДАНС с искане да бъдат предоставени данните на организацията за лица на висши обществени длъжности с недекларирани парцели и сметки в чужбина. От ДАНС постановиха отвод от даване на информация, който в този момент е доказан от АССГ, с което въпросът завършва, оповестяват от организацията.
За лист с магистрати и съдии с недекларирани парцели и сметки в чужбина се разбра през 2019 година, когато изненадващо прокуратурата заяви, че има данни за 27 магистрати - съдии, прокурори и следователи и 11 представители на изпълнителната и законодателна власт. Проверката на ДАНС беше осъществена по предписание на тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров (който след това оглави антикорупционната комисия). Резултатите от инспекцията в никакъв случай не са били обществено оповестени, а им е подложен гриф за сигурност.
Наскоро Националната организация за приходите (НАП) разгласи също, че не е разкрила данни за владеене на укрити сметки в чужбина на магистрати и политици. От думите на изпълнителния шеф на организацията Румен Спецов са били проверявани 38 души.
" Антикорупционният фонд " напомня, че през 2021 година вътрешният министър Бойко Рашков също загатва неведнъж в свои медийни изяви подобен лист от лица в политиката и магистратурата, като дава обещание да го разгласи, само че това по този начин и не се случва.
Така се стига до началото на 2022 година, когато ДАНС отхвърля да даде събраната от нея информация даже на парламентарната антикорупционна комисия с претекста, че данните били част от инспекция на прокуратурата и било неприемливо да бъдат разгласявани без нейното позволение.
" Отказът от бистрота на всички забъркани институции - прокуратура, Министерство на вътрешните работи, ДАНС - по въпросната тематика от извънреден публичен интерес ни накара да желаяме данните по единствения вероятен за нас ред - този на ЗДОИ ", споделя Андрей Янкулов, старши юридически консултант в АКФ, представен в прессъобщението на организацията.
Той разяснява, че главният претекст за искане на информацията е бил, че лицата на висши обществени длъжности са задължени от закона да афишират обществено имуществото си както в страната, по този начин и в чужбина. Респективно, тези от тях, които не са го създали, са нарушили закона и институциите, които са открили това, (в случая ДАНС) не могат да ги крият, а в противен случай - длъжни са обществено да разгласят подлежащите на обявление данни, разяснява още Янкулов.
Според решението на арбитър Андриян Янев ДАНС не е длъжен от ЗДОИ индивид да даде тази информация, защото тя следвало да се разгласи от различен орган - Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на незаконно добитото имущество (КПКОНПИ).
" И преди обаче да питаме отговорности съгласно АССГ индивид - КПКОНПИ, знаем, че защото не тя е органът, открил несъответствието, а някой различен - ДАНС, тя ще отговори, че няма по какъв начин да разгласи нещо, с което не разполага. Успоредно с това явно няма и кой да задължи институциите, притежаващи информацията - прокуратурата, ДАНС, Министерство на вътрешните работи, да я създадат обществена - такава, каквато в последна сметка е по силата на закона ", споделя още Янкулов.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ