„Аз имам 27 служебни деца и 2 лични“
Когато вярваш в нещо, а най-после се окаже, че всичко е заблуда, когато се разочароваш от системата, когато видиш, че не можеш да я промениш или да я пребориш… Когато видиш, че не си самичък в битката... Накрая… резултатът е ново начало! На ново място със същите хора. С вяра и малко боязън, само че без грам страдание.
Историята е дълга и се развива цяло лято… Даже същинското начало беше навръх днешната дата, предходната година. 15-ти септември, 2016 година. Вълнение и боязън! С Иво вървим към елитното 125-то СУ „ Боян Пенев ”, припомням си по какъв начин бях облечена, дори къде тъкмо бях паркирала. Толкова се вълнувах! След две години страдания, курсове и неприемане в СМГ, Иво беше признат да учи в 125-то учебно заведение. Чисто, красиво, ремонтирано… Страхотно! А той – в една от двете математически паралелки, държал изпит и всичко, както си му е реда. Силно съм впечатлена, че паралелките са цели осем. Голям напор, огромно нещо. Това води до още по-големи неспокойствие и наслада.
На този ден се запознахме с НЕЯ – повода за нашето предпочитание да не се съгласим със системата. Госпожа Правда Найденова. Не знам за какво когато за първи път прочетох името ѝ, си я показах като 50-годишна, сериозна жена, с къса черна коса. Някак си името Правда способства за тази предварителна визия. Оказа се, че това е 30-годишна, амбициозна, добра, блага, обективна, интелигентна, знаеща жена с дълга руса коса. Тя плени децата. Беше с тях по 13 часа седмично. И това не беше задоволително. Помъкна ги на походи по планините през уикенда. Викаше ги изключително в учебно заведение, с цел да ги приготвя за надпревари. И всички деца ходеха. С предпочитание!
Тя направи група във Вайбър с децата. Там обсъждаха задания и домашни. Участваше интензивно във фейсбук страницата на класа. Беше постоянно разполагаем. За деца и за родители. Тя прецизно следеше оценките на децата по другите предмети. Поставяше им периоди, с цел да се приготвят по история да вземем за пример, с цел да оправят четворката от последното изпитване. Говореше с другите учители за проблемите на децата. Общуваше интензивно с тях по всевъзможни въпроси.
На първата родителска среща тя ни сподели: „ Аз имам 27 служебни деца и 2 персонални “. И по този начин се оказа в действителност.
След тежкия четвърти клас, който имаше Иво (кофти клас, заяждане, плач, незаинтересована учителка и отвращение да върви на училище), аз бях извънредно признателна, че попаднахме на госпожа Найденова. И не бях единствено аз. Живеейки в този розов облак от успокоение и очакване на лятната почивка, внезапно до нас, родителите, доближи информация, че госпожа Правда Найденова е на срочен контракт, който няма да бъде възобновен. На нас това ни беше разяснено към 10 дни преди края на образователната година, т.е. при започване на юни. Ситуацията беше „ дамите плачат, пищят децата “. Оказа се, че освен аз съм мощно впечатлена от Правда Найденова и нейната работа през образователната година. Последваха дълги нощи в разискване на обстановката с другите родители, терзания и тактики. Организирахме родителска среща с директорката на учебното заведение съвсем незабавно, откакто разбрахме. Искахме да разберем аргументите и да обърнем процеса, в случай че можем.
Не съм и предполагала, че е допустимо за клас от 27 деца, да се появят 40 родители за родителска среща. Насреща ни стояха краткотрайно изпълняващ длъжността шеф Венелина Николова, заместител шеф Стефка Петрова, господин Димитър Димитров – математика и един от основателите на математическата школа на 125-то учебно заведение и госпожа Юлия Душкова – математика. С други думисериозна подготовка и съществени съперници. За да е по-цветна картинката, нашата госпожа Найденова беше поставена на един стол в ъгъла, с цел да слуша и гледа онлайн личното си бичуване. Само ще кажа, че срещата стартира в 18:30 и завърши в 21:30 часа. Три часа говорихме, спорихме и се опитвахме да разберем за какво в днешно време един млад, кадърен, упорит, стимулиран, обичан преподавател е нежелателен в едно учебно заведение, известно като елитно. Смислен отговор не получихме. Имаше зле скалъпени обвинявания за несвършена работа, които ние елементарно оборихме с обстоятелства. Забравих да кажа, че си направихме труда да извадим достиженията на децата от надпревари по математика през миналата година и резултата беше три листа лист с имена, медали и грамоти.
С две думи на родителската среща стана ясно, че има разгласен конкурс за математика и информатика и при предпочитание от страна на госпожа Найденова, тя може да се яви на него. Интересен факт беше, че нуждата от конкурс за тъкмо подобен преподавател, по информатика и математика, беше подбудена от обстоятелството, че 125-то СУ е оповестено за новаторско учебно заведение на база на основаната интерактивна стая за образование по математика. В тази стая е належащо да има квалифицирани фрагменти, които да могат да образоват децата, което е било и условието към учебното заведение от МОН. Използвани са документите на госпожа Найденова. Разбира се с нейно познание и единодушие. И какво се получава – не стига, че имаш нужната подготовка, с цел да допринесеш учебното заведение да се трансформира в новаторско, а точно това е повода да не ти възобновят контракта, тъй като си на служба „ преподавател по математика “, а е нужен „ математика и информатика “. Знаехме кой ще завоюва състезанието още преди да е протекъл; по този начин и стана – млад преподавател, мъж, пожелаваме му триумф в бъдещите инициативи.
Родителската среща свърши и на нас ни стана ясно, че ситуацията е „ вяра всяка тука оставете “. Не беше допустимо госпожа Найденова и децата ни да продължат щастливото си и нехайно взаимно битие на територията на 125-то учебно заведение. Веднъж се пошегувах, че ще напиша публикация, която да гласи „ Математическа паралелка с класен началник си търси учебно заведение “. Посмяхме се малко… После си дадохме сметка, че децата се сработиха доста добре между тях и с госпожа Найденова. Май това не беше толкоз неприятна идея…
Питайки се леко страхливо и към този момент на съществено, дали бихме подхванали сходна крачка, започнахме да търсим учебно заведение. Първи опит – неуспешен… Училището чудно, близко – отново в кв. „ Младост ” (София), малко, директорката симпатична, влезе ни в ситуацията, прояви предпочитание. Но.. не се получиха нещата. Това не ни отхвърли. Следващото учебно заведение, в което отидохме беше 128 СУ „ Алберт Айнщайн ”. Благодаря на господин Плачков, шефа на това учебно заведение. Този човек ни одобри на групи от по трима–четирима родители, обезпокоени, разочаровани от системата… Изслуша ни и сподели „ Ами.. аз към този момент съм оповестил конкурс за преподавател по математика “. И по този начин. Дойде денят на състезанието. Тъжно, само че факт – госпожа Найденова беше единственият претендент. Г-н Плачков сподели по време на една от следващите ни срещи: „ Аз би трябвало да съм вманиачен да не я взема… Следват я не един и двама родители... Ама вие сте двайсет! Значи има за какво! “
Днес беше 15-ти септември. В новото учебно заведение, само че със остарелия клас и остарялата учителка. Емоциите са смесени, само че доминират позитивните! Със сигурност има малко боязън и подозрения, само че и доста вяра! След всички тези летни учебни страсти мога да обобщя следните неща:
1. Не съм очаквала, че група хора могат да бъдат толкоз единомислещи в своите решения и дейности.
2. Не съм допускала, че когато от математическата паралелка, цялостна с деца, подбрани с изпит, се отписват на вълни, на вълни, общо 17 деца (от 27), никой няма да реагира и да каже: „ Чакайте, да забележим, да помислим “. Нито дума.
3. Не съм си представяла, че един младеж със семейство и деца ще поеме ангажимент към нас и нашите деца по този сериозен и виновен метод. Благодаря!
4. Не съм мислила, че ще открия нови другари и ще се сближа толкоз с тези деца и родители!
Исках да опиша! Защото да преместиш съвсем цялостен клас, да му намериш учебно заведение със самоуверен шеф, да му осигуриш математически профил и този клас да си резервира класния ръководител… Направо си е достижение и би трябвало да се знае! Защото е допустимо и тъй като е належащо, когато системата те съобщи и разочарова.
Много неща не разказах… Например по какъв начин децата ходеха из учебното заведение (125-то) и скандираха " Искаме ПРАВДА "... Или по какъв начин през днешния ден се прегръщахме и целувахме с родителите, госпожата и децата, тъй като по този начин ни идва от вътрешната страна след всичко претърпяно... Или по какъв начин към класа се причислиха още 3 деца от 125-то учебно заведение, които не са били в математическа паралелка... И едно дете от 128-о учебно заведение с готовност и интерес към математиката.. Беше едно дъъъълго учебно лято…
А в този момент – добре пристигнала на новата образователна година!
П.П. Не мога да не кажа огромно БЛАГОДАРЯ на Pravda Naydenova, тъй като тя беше зад нас от самото начало (така, както ние зад нея) и пое с готовност и възторг това пренасяне и образованието, и развъждането на децата ни за идващите две години. Това е човек, който обича специалността си, който сполучливо раздава познания на децата. Не знам с какво ги пленява, с цел да я обожават толкоз, само че знам, че до момента в който го прави, ние (родителите) ще сме отсреща за нея!
Автор: Марина Вълевска
