Жинет Ашкенази е една от 50-те хиляди граждани на България

Жинет Ашкенази е една от 50-те хиляди жители на България от еврейски генезис, които са избавени по времето на Втората международна война (1939-1945 г.) с помощта на толерантността на българския народ. Тя е родена на улица „ Цар Самуил “ в центъра на София преди доста години, както се майтапи. Баща й е от Плевен, а майка й от Шумен. Двамата се срещат в Шумен, където татко й е бил по работа.
Най-силните й мемоари от трагичните години на Втората международна война са свързани с тъгата на нейната майка и близки. „ Имаше най-различни закони, които ни забраняваха доста работи – не биваше да излизаме навънка след толкоз часа. Имаше улици, по които не можехме да се движим. Майка ми беше доста тъжна и плачеше “, описа в изявление за БГНЕС Жинет. Тя самата по това време е дете и си играе с другите деца. „ И някак си оживяхме. Но имахме малко помощ от… “.

Помощта от семейство Главчеви

Жинет в никакъв случай не се е сблъсквала с антисемитски настроения измежду българите. Изключение може би прави един случай в самото начало, когато се вкарват строгите закони. Тогава до момента в който си играе в двора, едно от децата й споделя, че повече няма да дружи с нея, тъй като „ ти си умъртвила Иисус Христос “.
„ Много се уплаших и се качих у нас и споделих на татко ми: „ Кой е Иисус Христос и за какво си го умъртвил? “ И това беше първата ми среща с нещо неприятно, нещо малко ужасно. Защото имаше ликвидиране там. Мислих, че татко ми е умъртвил някого и това беше извънредно “, показа Жинет.
Иначе не е имало разлика в отношението към нея и фамилията й, тъй като са били евреи. „ Хората към мен бяха доста приятни, както и децата, с които си играехме… После ни изселиха, само че в никакъв случай не видях някаква персонална тягост “, спомня си тя.
Един прелюбопитен епизод е помощта, която оказва на фамилията й брачната половинка на индивида, при който е работил татко й. „ Дойде брачната половинка на шефа на татко ми и ни даде пари, заявявайки, че ни дължат неговата заплата. Това не беше правилно. Те не му дължаха нищо, само че ни помогнаха, тъй като нямахме приходи. Те ни помогнаха по този метод. Жената се споделяше госпожа Главчева “, съобщи Жинет.

Тя и майка й отпътуват за Шумен, където са изселени.
„ В началото трябваше да живеем в еврейската махала, само че всички евреи бяха принудени да одобряват софиянци, които бяха евакуирани. Намериха ни стая при една госпожа, която имаше малко момиченце. Бяхме единствено аз и майка ми, татко ми го нямаше, беше изпратен в трудов лагер. По-късно научихме, че е бил на гръцката граница “, продължи описа си Жинет. Все отново тя съумява да го види, тъй като той, както и останалите, са пуснати за зимата по домовете си, където остават най-малко три месеца.

Царят, Екзархът и Би Би Си

Жинет е на 6 годинки, когато стартира касапницата на Втората международна война, а в нейния край е на 10. През тези тежки години тя непрестанно чува да се приказва за Полша, за концлагерите, за газовите камери и за убийствата на евреи: „ Но никой не знаеше нищо сигурно, единствено се говореше “.
На въпроса какво е чувала тогава, кой ги е избавил от газовите камери, Жинет отговори: „ Това, което знам сигурно, че цар Борис III не е бил склонен българските евреи да бъдат изпратени в лагери в Полша, както и Българската православна черква. Екзарх Стефан също беше срещу и не разреши българските евреи да бъдат изпратени в нацистките лагери! “.
Тя е научила това от своите родители, а те от своя страна са го чули по радиото. По това време на евреите е неразрешено да имат радио, само че някой от нейните съседи е скрил един радиопредавател. „ Събирахме са доста хора, безусловно един върху различен. Радиото се слагаше под масата, и на масата се слагаше одеяло, и мъжете отиваха изпод да слушат Би Би Си. Спомням си… петата симфония на Бетховен. „ Та-та-та-та-там. This is BBC “. Баща ми говореше британски. Мисля, че оттова разбираха какво става у нас “, показа Жинет.

След 9 септември

След 9 септември 1944 година фамилията й се завръща в София, а бащата на Жинет с помощта на познанията си по британски намира работа в Американската военна задача у нас. Там той дава отговор за българския личен състав и заплаща заплатите на хората, които са се грижили за поддържката – готвачи, камериерки, градинари и така нататък
Нещата обаче се усложняват през 1946-1947 година, някогашните съдружници от антихитлеристката коалиция към този момент се врагове в Студената война. Това се отразява и на ориста на бащата на Жинет, който ненадейно е задържан от Народната милиция в ранни зори: „ Те го взеха със себе си, споделиха ни: „ Той ще пристигна с нас. Айде, иди се облечи “, ние бяхме по пижами. И той отиде с тях, и за три месеца изчезна. Нищо не знаехме. След три месеца получихме една картичка. И той ни сподели къде е, и ни сподели също, че ще бъде очевидец по делото против Доктор Лонг “ най-старата и авторитетна протестантска задача в София, която се е занимавала с просветителна и религиозна активност.
По това време татко й се намира в килия, ситуирана в постройка на централния столичен бул. „ Дондуков “. Там остава няколко дълги месеца, разпитват го дали е шпионирал за американците. След процеса той не се завръща при фамилията си, а е изпратен за „ превъзпитание “ в Добруджа. Там изискванията обаче са доста по-тежки от тези в трудовия лагер по време на войната.
„ Много по-тежки, доста. Години по-късно той ни сподели, че няма съпоставяне сред комунистическия и трудовия лагер. Това, което е претърпял в комунистическия е доста по-жестоко, било е доста по-зле. Имало е убийства и издевателства… “

В Обетованата земя

„ Изведнъж татко ми излезе, пристигна си у дома. Не го познах. Скелет. И майка ми го събличаше и хвърляше нещата, тъй като беше въшлив “, спомня си тя.
Подават документи за Израел и след два отхвърли им позволяват да заминат. Баща й провежда заминаването за две седмици. С парахода „ България “ те отплават към Хайфа. За две седмици би трябвало да си вземе сбогом…

С България в сърцето

„ Обич. Това е моята татковина! “ Това са възприятията, които Жинет изпитва към България. „ Не желаех да отпътувам, само че нямаше излаз. Баща ми нямаше никакво бъдеще. Аз като момиче с такава история нямаше да ме одобряват в университет. Нямах и аз бъдеще. И заминахме! “
В Израел всичко е ново за нея. „ България в никакъв случай не ме напусна “, съобщи Жинет, който откакто се омъжва във Англия и взима английски паспорт идва в родината си още по комунистическо време. Първото, което прави е да се срещне със своите някогашни съседи от ул. „ Раковски “ против операта, където и до през днешния ден е църквата на Доктор Лонг. Тези съседи им оказват помощ в сложните времена на следвоенна София да имат отопление. „ Докато татко ми го „ превъзпитаваха “ в лагера, нашите съседи Иванови от първия етаж, с които се сприятелихме, ни помогнаха с въглища за отопление. Тогава имаше система, съгласно която на всяко семейство се отпускаха тъкмо несъмнено количество кюмюр за печка, с цел да се отоплява. Г-н Иванов пристигна и сподели на майка ми: Няма място в нашето мазе. Може ли да го сложим във вашето мазе? Той ни оказа помощ да се отопляваме и го направи по подобен грациозен начин… “
Жинет Ашкенази пожелава на българите да са доста горди със своята татковина.
„ Тя е доста специфична. Много е мъчно накратко да се опише, само че в този момент пребивавам във Франция. Живях доста години в Англия. В България има нещо достоверно, което не се е изгубило. Запазете тази достоверност “, сподели тя. /БГНЕС