Откриха най-ранният човешки прародител досега
Когато вкаменените остатъци на едно мъничко, сходно на змиорка творение са открити за първи път в Кейтнес, Шотландия през 1890 година, учените не знаят какво да вършат с тях. Те явно са принадлежали на някакъв тип праисторическа риба, само че къде тъкмо се е намирала тя в еволюционното дърво на гръбначните животни, остава неразбираемо повече от век – до момента.
Според The Times откривателите съумяват да открият, че античното творение евентуално е било един от първите предшественици на четириногите животни… и на хората. Както написа списание Nature, изследването разпознава рибата като едно от изчезналите звена в еволюцията на гръбначните животни, хвърляйки скъпа светлина върху нашето праисторическо минало.
Evolutionary Morphology Laboratory RIKEN Cluster for Pioneering Research С помощта на RIKEN Cluster for Pioneering Research в Япония откривателите съумяват да генерират микро-КТ фотоси на рибата. Според Daily Mail усъвършенстваните синхротронни машини демонстрират, че съществото е тетрапод без крака, с челюст. За водещия създател Тацуя Хирасава обаче остават доста въпроси.
„ Той има прекомерно дребна долна челюст по отношение на черепа си и отворът на устата е спретнат “, споделя той. „ Дали тези характерности са били еволюционно изгубени или естественото развиване е замръзнало на половина във вкаменелостите, може в никакъв случай да не разберем. Независимо от това, тази еволюция може да е улеснила развиването на нови характерности като крака. “
Според Live Science вкаменелостите са открити за първи път в Шотландия при започване на предишния век. Изследователите научават доста през идващите десетилетия – тялото на рибата, сходно на змиорка, да вземем за пример е дълго 5,2 сантиметра, има плоска глава, движи се по дъното на дълбоки сладководни езера и се храни с листа и органични боклуци.
Официално наречено Palaeospondylus gunni, животното вирее и се развива при относително горещи и сухи температури преди 390 милиона години. Хирасава обясня, че находката не може да бъде класифицирана в продължение на 130 години, тъй като на предшествениците му им липсват принадлежности за вярно проучване на скелета на съществото.
Вкаменените остатъци са толкоз компресирани от земята, че костите са на практика смачкани в неузнаваема бучка. Всички забележими черти единствено провокират още повече комплициране. Липсват му крака и зъби, което е извънредно за гръбначните животни от Девонския интервал сред 398 и 385 милиона години.
В резултат на това са направени голям брой неточни изводи по отношение на мястото на животното в еволюционното дърво. Проучване от 2004 година го дефинира като примитивна двойнодишаща риба, до момента в който самият Хирасава назовава животното родственик на змиорките (конкретно типа Hyperotreti) през 2016 година
„ Това необичайно животно озадачава учените още от откриването си през 1890 година като пъзел, който е бил неосъществим за решение “, споделя съавторът Ю Джи Ху от катедрата по физика на материалите в Австралийския народен университет в Канбера.
Изследователи от тази институция даже стигат до заключението през 2017 година, че животното е хрущялна риба, сходно на актуалните акули. Само софтуерният прогрес през последните години дава на научната общественост дефинитивни отговори; Ху и Хирасава употребяват микро-КТ сканирания, с цел да основат най-ясните изображения на останките до момента.
И откриват, че вътрешното ухо на съществото е направено от няколко полукръгли канала като тези на актуалните птици, риби и бозайници. Това изрично дистанцира типа от Hyperotreti, който не демонстрира такива качества. Те също по този начин откриват черти на черепа, идентифициращи животното като тетраподоморф – група, която включва всички четириноги същества.
„ Нашите разбори дадоха умозаключение, че Palaeospondylus е непосредствен родственик на гръбначните животни с крака (с пръсти) и тези, които имат пръсти, сходни на крака “, изяснява Хирасава.
В последна сметка обаче типът продължава да бъде изор от праисторически загадки. Защо този тетраподоморф няма зъби, да вземем за пример, остава неразбираемо. Докато Хирасава твърди, че тези характерности са еволюционно изгубени от типа или че въпросният образец е недорасъл, единствено по-нататъшни проучвания ще разкрият истината.
„ Странната морфология на Palaeospondylus, която е сравнима с тази на ларвите на тетраподите, е доста забавна от позиция на генетичното развиване “, споделя той.
„ Имайки това поради, ние ще продължим да учим генетичните събития, довели до това и други морфологични промени, които настъпват при прехода от вода към земя в историята на гръбначните животни. “
