Измамите на прехода - от листче за 2 лв. до милиарди в КТБ
Когато ваксаджиите стартират да ти дават препоръки за акции или капитализъм по българскиСлед 30 години народна власт разбрахме, че шума на парите чуват единствено богоизбрани
Всеизвестно е, че проспериращите български предприемачи доста обичат да се хвалят какъв брой доста работят, с цел да удвоят облагите си, само че в никакъв случай не описват по какъв начин са създали първия милион. Техните обществените речи нормално стартират с признателност към подчинените и приключват с обобщението, че се гордеят, че живеят в България - земята, населявана от работливи и съобразителни (все повече употребяват думата креативни) хора.
С което желаят да кажат нещо до болежка познато -балъците са работливи, а тарикатите са съобразителни. Днес, неуморните строители на прехода нямат нищо срещу бедните да си мерят свободата и народна власт. Стига единствено
фантазиите им да не включват власт
още по-малко пари. Затова и всяка финансовата игра у нас през последните 30 години постоянно е завършвала с предупреден победител и със хиляди губещи.
Нищо ново под слънцето. Така е било още преди 100 години, в случай че си спомним историята за бащата на Джон Ф. Кенеди – Джо.
Един ден, в навечерието на Голямата меланхолия, той се спрял при ваксаджията до входа на офиса си, с цел да си лъсне обувките за значима среща. От вежливост попитал индивида дали съумява да изкара задоволително пари от този поминък, с цел да храни фамилията си. Ваксаджията разпалено разказал по какъв начин до обед лъска обувки, а по-късно играе на борсата с акции, от които почнал даже да печели.
Джо Кенеди не запомнил за обувките, хукнал към офиса си, обадил се на брокера си и му наредил да продаде всичките му акции. На изумения финансов съветник обяснил, че „ когато и ваксаджиите стартират да ти дават препоръки за акции, е време да продаваш и връхната точка е достигната ”.
Е, 30 години към този момент строителите на прехода в България нямат сходни ядове. Акциите на българското имане си остават заключени в сейфовете на богатите. А имането им се удвоява след всяка икономическа рецесия и финансова машинация.
Обирите започнаха с пирамиди и фараони
Някъде към средата на 90-те години на предишния век се появиха едни листчетата с написани имена на тях. Даваш 2 лв. на този, който ти ги даде и влизаш в играта. Хората бяха полудели по това. Носеха се митове за люде от разнообразни краища на България, които са си купили жилища за 2-3 месеца като са платили в… двулевки. Всеки в схемата очакваше към него да завалят пликове с пари. Уви, това се случи единствено на малко на брой. Печалбите прибраха само тези, които ги бяха измислили. Всички останали пиха по една студена вода.
После се появиха сдружения като Лайф чойс, които предлагаха неповторим „ финансов артикул ”. На притежателите му бяха обещавани 10% месечна и над 150% годишна рентабилност. След това се родиха и американски доверителни разписки, наричани още „ златни документи “, лихвата по които беше 217%. Всичко свърши за по-малко от година. Парите изчезнаха, босовете полежаха месеци в пандиза, а след това и те изчезнаха по света. Там са и до през днешния ден.
Финансовите пирамиди повлякоха и банките. И докараха хиперинфлацията и Виденовата зима, когато цените на стоките растяха безусловно за минути, а
пенсията се равняваше на 10 $
Стестяванията на хората се стопиха или изчезнаха в затворените трезори, а описите с кредитни милионери бяха единствено прахуляк в очите на естествените българи. Малко по-късно имената им се появиха, само че към този момент не на стената на срама, а по първите страници на вестниците. Оказа се, че със скритите пари за черни дни, същите хитреци са се сдобили с заводи и фабрики за жълти стотинки с лъжливите бонови книжки или с директни дарове от властта.
Масовата машинация, наречена всеобща приватизация бе губеща за всички, които си мислеха, че някой желае да трансферира държавната благосъстоятелност в ръцете на клетия български поданик. Докато хората имаха вяра, че боновата им брошура ще размени спестовната, новите строители на прехода учредиха фондове, скалъпиха първокласни офиси, прибраха парите и десетилетие обещаваха солидни дивиденти. Някой да ги е видял?
През същото това време страната реши да възнагради строителите и с втори подарък. Разтвори сергията си, само че единствено за свои близки. Те
напазаруваха закъсали предприятия за 1 лев
а печелившите - с боновете, които към този момент бяха заграбили от хората. Така се роди фразата: Държавата продаде активи за 30 милиарда за 3 милиарда. И през днешния ден командирската свита бяга като демон от тамян щом чуе звук на аероплан или дрънкане на метал. Сеща се за приватизацията и на Балкан, и на Кремиковци.
Новото хилядолетие обаче докара и ново потомство богаташи. Строители. Спомняте ли си
нервността във връзка с пазара на недвижими парцели? Хората купуваха жилища на кг без да се интересуват от цената на квадратен метър. Още по-малко дали може да си го разрешат и по какъв начин ще заплащат вноските, в случай че останат без работа. Икономисти, брокери и финансисти се надпреварваха да дават обещание ярко бъдеще за този пазар. Нямаше по какъв начин това безумство да продължава - фамилии с общ приход от 1000 лв. да купуват жилище за 100 000 евро и да заплащат вноска от 800 лв. на месец. Балонът се спука още с първата телевизионна емисия, в която надписът Лемън Брадърс не беше реклама за следващ заем, а
сигнал за международен банкрут
Но както обичат да споделят богатите - в никакъв случай не
казвай в никакъв случай. Мислехме, че сме ваксинирани против измамата, а най-голяма още не бяхме претърпели. КТБ. Всеки трезво мислещ човек в България знаеше, че в тази банка нещо не е наред. Но все пак хората се редяха на опашки да вкарат парите си на депозит, поблазнени от високите лихви и с цялостната увереност, че „ щом страната си държи парите там, значи всичко е наред ”.
Вън от подозрение, Цветан Василев направи нещо историческо за целия преход - съумя да измами и небогати, и богати.
Сега, в навечерието на 30-годишнината на прехода се питаме: това празник на възцарилата се пазарна стопанска система ли е или панихида за откраднатата народна власт? Както всички знаем, монетата е с две страни. А шума на парите чуват единствено богоизбрани.
Всеизвестно е, че проспериращите български предприемачи доста обичат да се хвалят какъв брой доста работят, с цел да удвоят облагите си, само че в никакъв случай не описват по какъв начин са създали първия милион. Техните обществените речи нормално стартират с признателност към подчинените и приключват с обобщението, че се гордеят, че живеят в България - земята, населявана от работливи и съобразителни (все повече употребяват думата креативни) хора.
С което желаят да кажат нещо до болежка познато -балъците са работливи, а тарикатите са съобразителни. Днес, неуморните строители на прехода нямат нищо срещу бедните да си мерят свободата и народна власт. Стига единствено
фантазиите им да не включват власт
още по-малко пари. Затова и всяка финансовата игра у нас през последните 30 години постоянно е завършвала с предупреден победител и със хиляди губещи.
Нищо ново под слънцето. Така е било още преди 100 години, в случай че си спомним историята за бащата на Джон Ф. Кенеди – Джо.
Един ден, в навечерието на Голямата меланхолия, той се спрял при ваксаджията до входа на офиса си, с цел да си лъсне обувките за значима среща. От вежливост попитал индивида дали съумява да изкара задоволително пари от този поминък, с цел да храни фамилията си. Ваксаджията разпалено разказал по какъв начин до обед лъска обувки, а по-късно играе на борсата с акции, от които почнал даже да печели.
Джо Кенеди не запомнил за обувките, хукнал към офиса си, обадил се на брокера си и му наредил да продаде всичките му акции. На изумения финансов съветник обяснил, че „ когато и ваксаджиите стартират да ти дават препоръки за акции, е време да продаваш и връхната точка е достигната ”.
Е, 30 години към този момент строителите на прехода в България нямат сходни ядове. Акциите на българското имане си остават заключени в сейфовете на богатите. А имането им се удвоява след всяка икономическа рецесия и финансова машинация.
Обирите започнаха с пирамиди и фараони
Някъде към средата на 90-те години на предишния век се появиха едни листчетата с написани имена на тях. Даваш 2 лв. на този, който ти ги даде и влизаш в играта. Хората бяха полудели по това. Носеха се митове за люде от разнообразни краища на България, които са си купили жилища за 2-3 месеца като са платили в… двулевки. Всеки в схемата очакваше към него да завалят пликове с пари. Уви, това се случи единствено на малко на брой. Печалбите прибраха само тези, които ги бяха измислили. Всички останали пиха по една студена вода.
После се появиха сдружения като Лайф чойс, които предлагаха неповторим „ финансов артикул ”. На притежателите му бяха обещавани 10% месечна и над 150% годишна рентабилност. След това се родиха и американски доверителни разписки, наричани още „ златни документи “, лихвата по които беше 217%. Всичко свърши за по-малко от година. Парите изчезнаха, босовете полежаха месеци в пандиза, а след това и те изчезнаха по света. Там са и до през днешния ден.
Финансовите пирамиди повлякоха и банките. И докараха хиперинфлацията и Виденовата зима, когато цените на стоките растяха безусловно за минути, а
пенсията се равняваше на 10 $
Стестяванията на хората се стопиха или изчезнаха в затворените трезори, а описите с кредитни милионери бяха единствено прахуляк в очите на естествените българи. Малко по-късно имената им се появиха, само че към този момент не на стената на срама, а по първите страници на вестниците. Оказа се, че със скритите пари за черни дни, същите хитреци са се сдобили с заводи и фабрики за жълти стотинки с лъжливите бонови книжки или с директни дарове от властта.
Масовата машинация, наречена всеобща приватизация бе губеща за всички, които си мислеха, че някой желае да трансферира държавната благосъстоятелност в ръцете на клетия български поданик. Докато хората имаха вяра, че боновата им брошура ще размени спестовната, новите строители на прехода учредиха фондове, скалъпиха първокласни офиси, прибраха парите и десетилетие обещаваха солидни дивиденти. Някой да ги е видял?
През същото това време страната реши да възнагради строителите и с втори подарък. Разтвори сергията си, само че единствено за свои близки. Те
напазаруваха закъсали предприятия за 1 лев
а печелившите - с боновете, които към този момент бяха заграбили от хората. Така се роди фразата: Държавата продаде активи за 30 милиарда за 3 милиарда. И през днешния ден командирската свита бяга като демон от тамян щом чуе звук на аероплан или дрънкане на метал. Сеща се за приватизацията и на Балкан, и на Кремиковци.
Новото хилядолетие обаче докара и ново потомство богаташи. Строители. Спомняте ли си
нервността във връзка с пазара на недвижими парцели? Хората купуваха жилища на кг без да се интересуват от цената на квадратен метър. Още по-малко дали може да си го разрешат и по какъв начин ще заплащат вноските, в случай че останат без работа. Икономисти, брокери и финансисти се надпреварваха да дават обещание ярко бъдеще за този пазар. Нямаше по какъв начин това безумство да продължава - фамилии с общ приход от 1000 лв. да купуват жилище за 100 000 евро и да заплащат вноска от 800 лв. на месец. Балонът се спука още с първата телевизионна емисия, в която надписът Лемън Брадърс не беше реклама за следващ заем, а
сигнал за международен банкрут
Но както обичат да споделят богатите - в никакъв случай не
казвай в никакъв случай. Мислехме, че сме ваксинирани против измамата, а най-голяма още не бяхме претърпели. КТБ. Всеки трезво мислещ човек в България знаеше, че в тази банка нещо не е наред. Но все пак хората се редяха на опашки да вкарат парите си на депозит, поблазнени от високите лихви и с цялостната увереност, че „ щом страната си държи парите там, значи всичко е наред ”.
Вън от подозрение, Цветан Василев направи нещо историческо за целия преход - съумя да измами и небогати, и богати.
Сега, в навечерието на 30-годишнината на прехода се питаме: това празник на възцарилата се пазарна стопанска система ли е или панихида за откраднатата народна власт? Както всички знаем, монетата е с две страни. А шума на парите чуват единствено богоизбрани.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ