"Викторгейт": Когато политиците искат да видят стола ти празен
Когато в една страна, която от година на година от ден на ден се срутва в интернационалните ранглисти по независимост на словото, се заприказва ненадейно за „ права на публицистите “, нещата не отиват по никакъв начин на добре. Защото публицистите освен „ имат право “ да задават въпроси – това е тяхното главно обвързване.
Затова и реакцията, която ненадейно избухна в другояче привикналата на всевъзможни безобразия медийна колегия след заканите в ефир към журналиста Виктор Николаев, разкрива единствено върха на айсберга. А това е айсберг от безобразна взаимозависимост.
По-рано тази година „ Репортери без граници “ сложиха България на 109-о място от 180 страни по медийна независимост. За съпоставяне – през 2006 година медиите ни явно са били много по-свободни и страната ни е заемала немислимо високата през днешния ден 35-а позиция.
Всеки, който е имал допир с публицистиката в последните 10 години, е наясно, че родната ни медийна среда от ден на ден прогнива от всевъзможни пороци, които можем да назовем „ смъртни грехове “. За „ четвъртата власт “ тези грехове са, както следва: директна финансова взаимозависимост от властта; взаимозависимост на медийното наличие от рекламодатели, свързани с управляващите; корупция на високо и по-ниско ниво; присъединяване в политическо задкулисие; съучастничество в медийна благосъстоятелност с политици; присъединяване в медиен монопол...
Затова, когато една от националните малките екрани, известна с това, че в действителност съставлява естрада за изява на ръководещото болшинство, пропищи от политически напън – човек се чуди да се смее ли, да плаче ли.
Действително казусът, в който лица от властта - единият народен представител, а другият на високия пост вицепремиер, заплашват водещия Виктор Николаев с думите, че приказките „ ще му изядат хляба “ и че ще му бъде подреден „ Викторгейт “ - не е за подценяване. В това отношение всяко опълчване от страна на публицистите е изцяло целесъобразно и реакцията на сътрудниците от „ Нова “, както и на управлението, е похвална. Но, за жалост, допускането на сходно държание, както и допускането на последвало омаловажаване на случая от страна на ръководещите в ефира на същата тази телевизия, разкрива само какъв брой умерено се усеща властта измежду прожекторите в студиото. А това е място, на което всеки настоящ политик би трябвало да седи като на тръни.
Ръководството на медията популяризира изказване, в което осъди държанието в ефир на депутата Антон Тодоров, както и на вицепремиера Валери Симеонов
Валери Симеонов е заместител министър-председател по икономическата и... към профила и напомни, че „ право на всеки публицист е да задава въпроси, свързани с дневния ред на българското общество, изключително когато са неуместни за политиците “. Но острата реакция още същия ден вечерта беше омаловажена от политици от ГЕРБ, които обясниха, че агресивното държание на Антон Тодоров било в резултат на „ многото нерви “. Събрало му се било доста на индивида в последно време, разбирате ли, по тази причина и заплашвал в ефир. Но най-скандалното е, че в събота сутринта в ефира още веднъж на същата телевизия депутатът от ГЕРБ Тома Биков съобщи, че думите на неговите сътрудници не били нищо повече от „ неуместни смешки “, „ гафове “ и никой не бил заплашвал Виктор Николаев.
Напълно обоснован в този случай е въпросът за какво една медия, която сякаш желае да отбрани своя публицист, дава думата на политици, които мощно омаловажат нападението против него? Нима това съставлява „ свободата на словото “, за която се тръби шумно? Нима това са правилата на свободните публицисти – единият ден да скачат като ощипани против вербална засегнатост от страна на властта, а на другия ден да се поставят на същата тази власт? Въпреки че думите на депутата от ГЕРБ Тома Биков, който също е някогашен публицист, сами по себе си демонстрират какъв брой ниска е чувствителността в медиите и политическата класа въобще към обиди и закани, то едни други негови думи си коства да се разясняват. Защото Биков съобщи, че „ битката за свободата на словото е работа на публицистите, по тази причина не може да сe разчита на политиците – те имат податливост да я лимитират. За да не се случи това, би трябвало да има доста сериозен отпор от страна на журналистическата колегия “.
Повече четете ТУК
Затова и реакцията, която ненадейно избухна в другояче привикналата на всевъзможни безобразия медийна колегия след заканите в ефир към журналиста Виктор Николаев, разкрива единствено върха на айсберга. А това е айсберг от безобразна взаимозависимост.
По-рано тази година „ Репортери без граници “ сложиха България на 109-о място от 180 страни по медийна независимост. За съпоставяне – през 2006 година медиите ни явно са били много по-свободни и страната ни е заемала немислимо високата през днешния ден 35-а позиция.
Всеки, който е имал допир с публицистиката в последните 10 години, е наясно, че родната ни медийна среда от ден на ден прогнива от всевъзможни пороци, които можем да назовем „ смъртни грехове “. За „ четвъртата власт “ тези грехове са, както следва: директна финансова взаимозависимост от властта; взаимозависимост на медийното наличие от рекламодатели, свързани с управляващите; корупция на високо и по-ниско ниво; присъединяване в политическо задкулисие; съучастничество в медийна благосъстоятелност с политици; присъединяване в медиен монопол...
Затова, когато една от националните малките екрани, известна с това, че в действителност съставлява естрада за изява на ръководещото болшинство, пропищи от политически напън – човек се чуди да се смее ли, да плаче ли.
Действително казусът, в който лица от властта - единият народен представител, а другият на високия пост вицепремиер, заплашват водещия Виктор Николаев с думите, че приказките „ ще му изядат хляба “ и че ще му бъде подреден „ Викторгейт “ - не е за подценяване. В това отношение всяко опълчване от страна на публицистите е изцяло целесъобразно и реакцията на сътрудниците от „ Нова “, както и на управлението, е похвална. Но, за жалост, допускането на сходно държание, както и допускането на последвало омаловажаване на случая от страна на ръководещите в ефира на същата тази телевизия, разкрива само какъв брой умерено се усеща властта измежду прожекторите в студиото. А това е място, на което всеки настоящ политик би трябвало да седи като на тръни.
Ръководството на медията популяризира изказване, в което осъди държанието в ефир на депутата Антон Тодоров, както и на вицепремиера Валери Симеонов
Валери Симеонов е заместител министър-председател по икономическата и... към профила и напомни, че „ право на всеки публицист е да задава въпроси, свързани с дневния ред на българското общество, изключително когато са неуместни за политиците “. Но острата реакция още същия ден вечерта беше омаловажена от политици от ГЕРБ, които обясниха, че агресивното държание на Антон Тодоров било в резултат на „ многото нерви “. Събрало му се било доста на индивида в последно време, разбирате ли, по тази причина и заплашвал в ефир. Но най-скандалното е, че в събота сутринта в ефира още веднъж на същата телевизия депутатът от ГЕРБ Тома Биков съобщи, че думите на неговите сътрудници не били нищо повече от „ неуместни смешки “, „ гафове “ и никой не бил заплашвал Виктор Николаев. Напълно обоснован в този случай е въпросът за какво една медия, която сякаш желае да отбрани своя публицист, дава думата на политици, които мощно омаловажат нападението против него? Нима това съставлява „ свободата на словото “, за която се тръби шумно? Нима това са правилата на свободните публицисти – единият ден да скачат като ощипани против вербална засегнатост от страна на властта, а на другия ден да се поставят на същата тази власт? Въпреки че думите на депутата от ГЕРБ Тома Биков, който също е някогашен публицист, сами по себе си демонстрират какъв брой ниска е чувствителността в медиите и политическата класа въобще към обиди и закани, то едни други негови думи си коства да се разясняват. Защото Биков съобщи, че „ битката за свободата на словото е работа на публицистите, по тази причина не може да сe разчита на политиците – те имат податливост да я лимитират. За да не се случи това, би трябвало да има доста сериозен отпор от страна на журналистическата колегия “.
Повече четете ТУК
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ