Преяждаме заради емоции
Когато сме гневни, тялото избира мазни, сладки, пържени храни
Оказва се, че освен стресът е отговорен да посягаме към храна, когато не сме гладни. До огромна степен преяждането се дължи на нашите страсти.
Първата е боязън и безпокойствие. След Ковид мнозина започнаха да изпитват паник офанзиви, породи положение на непрестанен боязън, което се укрепва и от актуалната геополитическа обстановка. Хората се опасяват, че не могат да живеят съгласно старите сюжети, тъй като светът се е трансформирал. Това в огромна степен демонстрира нужда от сигурност. Дихателните техники и медитацията могат да оказват помощ тук. Всеки човек е кадърен да ги овладее.
Втората страст е негодуванието, обидата. Тук на помощ може да пристигна логиката на психиката.
Третото положение, водещо ни до преяждане, е завист, яд или експанзия. Когато сме в отрицателна каскада от страсти, тялото избира мазни, сладки, пържени храни, тъй като се нуждае от бърза сила, с цел да отблъсне офанзивата. Това е най-бързият метод да получите сила за справяне с мислена или действителна опасност. Ако се чувствате ядосани, това значи, че някой е нарушил вашите граници.
Четвъртата страст е тъгата. Зад нея в по-голяма степен се крие потребността от поддръжка. Става дума за грижа за себе си и за отмора. Много специалисти поучават да прибягвате до нещо, ориентирано към грижа за тялото ви: правете самомасаж, купете си крем или ароматерапевтична свещ. Тъгата не може да бъде подценена, тя би трябвало да бъде обезщетена.
Петата страст е срамът. Пълните хора се тормозят да ядат на публични места. По време на празник те се хранят малко. Човек декларира, че е на диета. Той знае доста за отслабването, само че годините минават, а нищо не се трансформира. И тогава идва срамът. Храната е като наказване за него. Такива хора би трябвало да работят с диетолог, психолог по хранително държание или треньор. Трябва да се научите да виждате храната като такава, да приемете себе си, да чувате потребностите си и да не се срамувате от тях.
На шесто място е цяла каскада от страсти, които са позитивни: наслада, обич, грижа. Нашите баби, дядовци, майки, татковци не всеки път могат да кажат какъв брой сме им значими и какъв брой доста ни обичат, само че могат да ни подготвят нещо обичано: " Постарах се особено за теб, хапни! "
Оказва се, че освен стресът е отговорен да посягаме към храна, когато не сме гладни. До огромна степен преяждането се дължи на нашите страсти.
Първата е боязън и безпокойствие. След Ковид мнозина започнаха да изпитват паник офанзиви, породи положение на непрестанен боязън, което се укрепва и от актуалната геополитическа обстановка. Хората се опасяват, че не могат да живеят съгласно старите сюжети, тъй като светът се е трансформирал. Това в огромна степен демонстрира нужда от сигурност. Дихателните техники и медитацията могат да оказват помощ тук. Всеки човек е кадърен да ги овладее.
Втората страст е негодуванието, обидата. Тук на помощ може да пристигна логиката на психиката.
Третото положение, водещо ни до преяждане, е завист, яд или експанзия. Когато сме в отрицателна каскада от страсти, тялото избира мазни, сладки, пържени храни, тъй като се нуждае от бърза сила, с цел да отблъсне офанзивата. Това е най-бързият метод да получите сила за справяне с мислена или действителна опасност. Ако се чувствате ядосани, това значи, че някой е нарушил вашите граници.
Четвъртата страст е тъгата. Зад нея в по-голяма степен се крие потребността от поддръжка. Става дума за грижа за себе си и за отмора. Много специалисти поучават да прибягвате до нещо, ориентирано към грижа за тялото ви: правете самомасаж, купете си крем или ароматерапевтична свещ. Тъгата не може да бъде подценена, тя би трябвало да бъде обезщетена.
Петата страст е срамът. Пълните хора се тормозят да ядат на публични места. По време на празник те се хранят малко. Човек декларира, че е на диета. Той знае доста за отслабването, само че годините минават, а нищо не се трансформира. И тогава идва срамът. Храната е като наказване за него. Такива хора би трябвало да работят с диетолог, психолог по хранително държание или треньор. Трябва да се научите да виждате храната като такава, да приемете себе си, да чувате потребностите си и да не се срамувате от тях.
На шесто място е цяла каскада от страсти, които са позитивни: наслада, обич, грижа. Нашите баби, дядовци, майки, татковци не всеки път могат да кажат какъв брой сме им значими и какъв брой доста ни обичат, само че могат да ни подготвят нещо обичано: " Постарах се особено за теб, хапни! "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ