Don’t panic!
Когато след часове, прекарани в проучване на техники и медитации за реализиране на нравствен баланс, психотерапия, изчетени книги и търсене на някакво имагинерно благополучие, осъзнаеш, че повода животът ти да се случва по избран метод си Ти и само Ти, се.... паникьосваш. Да, точно - паникьосваш се. Не се чувстваш освободена или успокоена, нито си по-сигурна в себе си или по-смела... просто си обзета-от-паника.
Вече няма кого да обвиняваш за пристъпите си на яд, тъй като, в действителност, никой с нищо не ти е отговорен. Хората са такива, каквито са, те не се трансформират. Пълна илюзия е, че някой би се трансформирал под твой напън или че ти би се трансформирала поради някой различен. Хората (някои от тях) просто израстват личностно, те са това, което са, а ти имаш избора дали да ги държиш в живота си или просто да продължиш без тях, да полудееш от нечия нелепост или да се засмееш (глупостите са смешни), да приемеш неприлемливото за теб, да го игнорираш или промениш. Никоя непозната страст не може да те допре, в случай че ти не позволиш да бъдеш допряна – с цел да се почувстваш обичана или засегната.
Вече не можеш да се оправдаваш със страхове. Нямаш причина да се откажеш от нещо поради боязън. Страхът се генерира от неприятно себепознаване, от самоподценяване, от заложени „ спирачки “, от наложени модели на държание, от... учителката в 3-ти клас, да вземем за пример. Спомни си приказките за Торбалан, за “човекът в огледалото “, за „ неприятния чичко, който ще те вземе, в случай че не слушаш “.Да осъзнаеш, че само от теб зависи по какъв начин ще изживееш живота си и дали ще си щастлива - това е плашещо.А въпросът постоянно е бил кого, тъкмо, да слушаш? Обществото, което крещи: „ Недей, не експериментирай, спри мирна, с цел да ти е спокойна главата “? Медиите, които ти внушават, че безусловно би трябвало да приличаш на някого, с цел да си „ готина “ и сполучлива, или ти натякват, че живееш на неприятно място и твоят живот наложително би трябвало да е сложен?
Вече не можеш да се оправдаваш, когато се издъниш. Не можеш да повтаряш: „ Не е почтено “. Напротив, почтено е. Винаги ще има по-умни, по-хитри или по-красиви от теб, само че те в никакъв случай няма да са като теб, няма да имат пъстрия свят в твоята глава. Използвай го! Ако не си задоволително добра в нещо - значи то не е твоето. Няма общо с това дали си амбициозна. Ти си тъкмо такава, каквато би трябвало да бъдеш в този миг. Слушай се, чуй се! Когато правиш нещата, които обичаш, мисълта е бистра и спокойна, чувстваш вдъхновение и възторг и резултатите са забележителни.
Научена си, че би трябвало да работиш в офис, по 8 часа дневно, шефът ти би трябвало да е „ гадняр “, а ти да се прибираш у дома уплашена? Защо? Това ли в действителност искаш? Защо работата би трябвало да е наказване? Всъщност, няма значение къде и по какъв брой часа работиш - даже да са 12. Когато го правиш на драго сърце, времето минава незабелязано.
Скоро си приказвах с майка ми и тя ми сподели: „ Защо не се върнеш в някоя огромна компания – отмора през уикендите, хубава заплата. “ Истината е, че имаше години, в които ми се виеше свят, когато тръгвах на работа. Повръщаше ми се, като седнех зад бюрото си, само че слушах всички, които ми повтаряха: „ Взимаш положителни пари, имаш съвременен офис и висока служба. Ще търпиш “. И аз търпях и следвах общоприетия модел за сполучлива кариера, до момента в който не се сринах душевен и физически. Нужно ли е?Ти си тъкмо такава, каквато би трябвало да бъдеш в този миг.Нужно ли е постоянно да си част от някаква скица, считана за общовалидна и „ вярна “? Необходимо ли е постоянно да си жертва (освен в случай че това не ти харесва)?
Да осъзнаеш, че само от теб зависи по какъв начин ще изживееш живота си и дали ще си щастлива - това е плашещо. Поемаш голяма отговорност – да съумееш се обградиш с хора и хрумвания, които са твоята „ кръвна група “, да търсиш, до момента в който не намериш своето поле за изява, да не мразиш тези, които те нараняват и спъват (защото да нараняваш е разследване от нечия мощна вътрешна какофония, а това няма нищо общо с теб и твоя персонален мир), да изхвърлиш от живота си всичко излишно, въпреки че си мощно привързана към него, да се отвориш към новото, въпреки че то е непознато и не на последно място – да не търсиш опрощение с различен, когато не успееш.
Научени сме, че „ принцовете “ би трябвало да ни избавят, че приятелите би трябвало да са до нас при всеки проблем, че би трябвало да следваме наложени престижи, да търсим нечие утвърждение, а истината е, че всички сме хора, имаме своите възгледи и настроения, вървим по личните си пътища, потребностите ни са разнообразни.
Никой не познава твоя личен свят по-добре от теб и единствена ти знаеш своята вярна посока. Не се опасявай да поемеш следствията от личните си дейности – това тренира духа и прави мисълта по-бърза. Вместо да очакваш, е по-добре сама да поемеш кормилото и да си удовлетворена, в случай че си разкрила подобаващите спътници.Слушайте себе си, девойки! Вие знаете всички отговори, които ви касаят. Не се сравнявайте с другите и не се паникьосвайте, че няма да се справите. Винаги се оправяме и интуитивно знаем по кое време сме на прав път.
Не се отхвърляйте да сте щастливи и бъдете здрави!
Вече няма кого да обвиняваш за пристъпите си на яд, тъй като, в действителност, никой с нищо не ти е отговорен. Хората са такива, каквито са, те не се трансформират. Пълна илюзия е, че някой би се трансформирал под твой напън или че ти би се трансформирала поради някой различен. Хората (някои от тях) просто израстват личностно, те са това, което са, а ти имаш избора дали да ги държиш в живота си или просто да продължиш без тях, да полудееш от нечия нелепост или да се засмееш (глупостите са смешни), да приемеш неприлемливото за теб, да го игнорираш или промениш. Никоя непозната страст не може да те допре, в случай че ти не позволиш да бъдеш допряна – с цел да се почувстваш обичана или засегната.
Вече не можеш да се оправдаваш със страхове. Нямаш причина да се откажеш от нещо поради боязън. Страхът се генерира от неприятно себепознаване, от самоподценяване, от заложени „ спирачки “, от наложени модели на държание, от... учителката в 3-ти клас, да вземем за пример. Спомни си приказките за Торбалан, за “човекът в огледалото “, за „ неприятния чичко, който ще те вземе, в случай че не слушаш “.Да осъзнаеш, че само от теб зависи по какъв начин ще изживееш живота си и дали ще си щастлива - това е плашещо.А въпросът постоянно е бил кого, тъкмо, да слушаш? Обществото, което крещи: „ Недей, не експериментирай, спри мирна, с цел да ти е спокойна главата “? Медиите, които ти внушават, че безусловно би трябвало да приличаш на някого, с цел да си „ готина “ и сполучлива, или ти натякват, че живееш на неприятно място и твоят живот наложително би трябвало да е сложен?
Вече не можеш да се оправдаваш, когато се издъниш. Не можеш да повтаряш: „ Не е почтено “. Напротив, почтено е. Винаги ще има по-умни, по-хитри или по-красиви от теб, само че те в никакъв случай няма да са като теб, няма да имат пъстрия свят в твоята глава. Използвай го! Ако не си задоволително добра в нещо - значи то не е твоето. Няма общо с това дали си амбициозна. Ти си тъкмо такава, каквато би трябвало да бъдеш в този миг. Слушай се, чуй се! Когато правиш нещата, които обичаш, мисълта е бистра и спокойна, чувстваш вдъхновение и възторг и резултатите са забележителни.
Научена си, че би трябвало да работиш в офис, по 8 часа дневно, шефът ти би трябвало да е „ гадняр “, а ти да се прибираш у дома уплашена? Защо? Това ли в действителност искаш? Защо работата би трябвало да е наказване? Всъщност, няма значение къде и по какъв брой часа работиш - даже да са 12. Когато го правиш на драго сърце, времето минава незабелязано.
Скоро си приказвах с майка ми и тя ми сподели: „ Защо не се върнеш в някоя огромна компания – отмора през уикендите, хубава заплата. “ Истината е, че имаше години, в които ми се виеше свят, когато тръгвах на работа. Повръщаше ми се, като седнех зад бюрото си, само че слушах всички, които ми повтаряха: „ Взимаш положителни пари, имаш съвременен офис и висока служба. Ще търпиш “. И аз търпях и следвах общоприетия модел за сполучлива кариера, до момента в който не се сринах душевен и физически. Нужно ли е?Ти си тъкмо такава, каквато би трябвало да бъдеш в този миг.Нужно ли е постоянно да си част от някаква скица, считана за общовалидна и „ вярна “? Необходимо ли е постоянно да си жертва (освен в случай че това не ти харесва)?
Да осъзнаеш, че само от теб зависи по какъв начин ще изживееш живота си и дали ще си щастлива - това е плашещо. Поемаш голяма отговорност – да съумееш се обградиш с хора и хрумвания, които са твоята „ кръвна група “, да търсиш, до момента в който не намериш своето поле за изява, да не мразиш тези, които те нараняват и спъват (защото да нараняваш е разследване от нечия мощна вътрешна какофония, а това няма нищо общо с теб и твоя персонален мир), да изхвърлиш от живота си всичко излишно, въпреки че си мощно привързана към него, да се отвориш към новото, въпреки че то е непознато и не на последно място – да не търсиш опрощение с различен, когато не успееш.
Научени сме, че „ принцовете “ би трябвало да ни избавят, че приятелите би трябвало да са до нас при всеки проблем, че би трябвало да следваме наложени престижи, да търсим нечие утвърждение, а истината е, че всички сме хора, имаме своите възгледи и настроения, вървим по личните си пътища, потребностите ни са разнообразни.
Никой не познава твоя личен свят по-добре от теб и единствена ти знаеш своята вярна посока. Не се опасявай да поемеш следствията от личните си дейности – това тренира духа и прави мисълта по-бърза. Вместо да очакваш, е по-добре сама да поемеш кормилото и да си удовлетворена, в случай че си разкрила подобаващите спътници.Слушайте себе си, девойки! Вие знаете всички отговори, които ви касаят. Не се сравнявайте с другите и не се паникьосвайте, че няма да се справите. Винаги се оправяме и интуитивно знаем по кое време сме на прав път.
Не се отхвърляйте да сте щастливи и бъдете здрави!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ