За втори и последен път прощавам на сина си: Сестра му не иска да го вижда повече
Когато синът ми се ожени за първи път, желаех да изградя положителни връзките със снаха си. Канех сина и жена му на посетители, чувахме се по телефона, само че се пробвах да не се въвличам в делата им. Поканиха ме един път, на рождения ден на сина ми.
Оттогава синът ми спря да идва, стартира да се обажда по-рядко. Когато аз се обаждах, се ядосваше, че преустановявам работата му. Няма значение по кое време е било позвъняването. Беше ми доста неловко. Много плаках, изключително откакто не помни да ми честити рождения ден. Писа ми след два дни, защото е доста ангажиран.
На третата година от брака, не знаех нищо за сина ми и фамилията му. Не общуваше нито с мен, нито със сестра си, нито с баба си. Знам, че това е работа на снахата.
Научих за развода, едвам когато синът ми се появи на прага. Той се извини, като сподели, че жена му е отговорна за всичко. Тъй като доста я обичал, не желал да се кара с нея.
Простих, тъй като съм майка, макар че детето ми към този момент е много огромно. Опита се да се сдобри със сестра му. Но тя не му елементарни.
Въпреки че живееше настрана, синът не забравяше да пристигна на посетители, помагаше ми, когато го помолех за помощ. Но по-късно си откри другарка. И още веднъж всичко стартира да се повтаря. Спря да ни посещава, след това спря да се обажда и най-после престанахме да съществуваме за него.
Дори не пристигна на погребението на баба му. Не можел да остави бременната си жена. Но той даже не предложи помощта си. Всичко падна върху моите и плещите на щерка ми. Тя даже не искаше да чуе за него.
Бракът на сина ми не продължи дълго и този път. Така и не можах да видя внука си. Отначало беше прекомерно дребен, след това не беше кръстен, след това се разболя. Накрая родителите му се разведоха и снахата се прибра в родния си дом. Отново имаше извинения и обещания, че това няма да се повтори. Отново простих на сина си, макар че той не пристигна на погребението на баба си.
Ожени се за трети път. Виждам, че още веднъж стартира да се отдалечава. Дъщеря ми сподели, че в случай че му простя още веднъж, няма да поддържа връзка с мен. Омръзна й да ме гледа да пострадвам. Не желая да се контузвам повече. Разбирам, че човек може да сбърка един път, само че не и да го прави редвовно. Аз също съм човек и имам сърце.
Затова писах на сина си, че няма да го приема още веднъж в дома си, в случай че реши да се разведе.
