Когато си президент на САЩ, вниманието към онова, което казваш

Когато си президент на Съединени американски щати, вниманието към това, което казваш или пишеш, ти е обезпечено. През целия си мандат като президент Доналд Тръмп използваше думите като политическо оръжие - изключително в Туитър. Наричаше тези, които го подлагат на критика " злобари " и " неудачници ", обявяваше някогашни свои сътрудници като външния министър Рекс Тилърсън за " лентяи " и " тъпанари ". Тръмп хвалеше постоянно самия себе си поради своя " висок коефициент на просветеност ", наскърбяваше враговете си и подгряваше последователите си, повтаряйки като мантра, че успеха на вота през ноември му е била открадната. В Туитър непрекъснато изписваше с огромни букви: " АЗ СПЕЧЕЛИХ ТЕЗИ ИЗБОРИ! ".

Ние сме положителните, всички останали са неприятни?

Дори и единствено езикът на президента ясно демонстрира какъв брой банален е неговият светоглед: той и неговите последователи са " положителните ", всички останали - " неприятните ". Като характерен популист Доналд Тръмп си присвоява правото да дефинира кой е част от народа, и кой - не. Народът - в неговите очи - са очевидно единствено тези, които го поддържат. Елитът пък е онази част от обществото, която е против него и която мисли злото на целия народ.

На този декор не е по никакъв начин чудно, че на 6 януари Доналд Тръмп прикани своите последователи да се насочат към Капитолия, където членовете на Сената таман се готвеха да потвърдят успеха на новоизбрания американски президент Джо Байдън. В очите на Тръмп това беше таман оня хайлайф, който е откраднал успеха на народа.

" На 6 януари думите на Тръмп, неговият апел към принуждение, за пръв път бяха ориентирани директно към неговите поддръжници, без да минават през филтъра на малкия екран или обществените медии ", споделя Беренжер Виено, преводачка и преподавателка в Париж, издала неотдавна книга под заглавие " Езикът на Доналд Тръмп ". Там тя написа следното: " Чрез връзката си от последните 4 години Тръмп беше подготвил своите последователи за тъкмо този миг. От метода, по който си служеше с езиковите средства до момента, можеше да се планува, че последователите му ще употребят принуждение. "

И последователите на Тръмп направиха тъкмо това - щурмуваха Капитолия - постройката на Народното събрание, считана от американците за сърцето на демокрацията в Съединени американски щати. Въпреки това насилниците не съумяха да осуетят съвещанието на Сената, който малко по-късно удостовери успеха на Джо Байдън.

" Езикът на Байдън е бледен "

Бъдещият президент, който ще постави клетва на 20 януари, залага на помиряването и обединяването. Когато разгласява нещо в Туитър, езикът и стилът са напълно разнообразни. Наскоро Байдън разгласява в Туитър следното известие: " След 10 дни пред нас се задава ново бъдеще и ние още веднъж ще градим нашата страна - дружно ". Под " ние " Байдън има поради всички американски жители. Характерно е и това, че той съвсем в никакъв случай не употребява удивителни знаци и не изписва текстовете си с огромни букви - похвати, с които Доналд Тръмп постоянно създаваше изкуствено усещане за паника и потребност от незабавни дейности.

" В доста връзки езикът на Джо Байдън е бледен ", споделя Беренжер Виено, французите даже биха споделили " дървен ", само че таман това желаят множеството американски жители, чиито политически възгледи са умерени. " Те желаят безпристрастен език, който не наранява никого. " Само че Джо Байдън надалеч не постоянно употребява безпристрастен език. Например когато декларира, че счита да се отнася предпочитано към проблемите на дамите и тъмнокожите. Той обаче го прави, без да основава изкуствена емоционалност или да изпада в популизъм. Дали ще успее да сплоти мощно разединената нация ще научим занапред. Едно обаче е ясно: целият свят деликатно ще следи неговите думи.