Синът ми не ми говори, защото не го пуснах да живее в апартамента
Когато се омъжих (а това беше доста отдавна), брачният партньор ми и аз започнахме да живеем в неговия 2-стаен апартамент. Той е завещание от баба му. Жилището не беше неприятно, само че въпреки всичко желаех да имам лично.
Работих доста и най-после си купих едностаен апартамент. Веднага откакто брачният партньор ми и аз го обзаведохме, започнахме да го даваме чартърен.
Парите от наема заделях настрани. Така са ме възпитали родителите ми. В този живот можеш да разчиташ единствено на себе си. Животът ми сподели, че това в действителност е по този начин. Синът ми е на 30 години и постоянно е живял с нас.
Никога не съм се месила в делата му. Той също не е настояал да се мести. Щом му е комфортно да живее при нас, по този начин да бъде. Печели малко пари, само че му стигат.
Аз правя домакинската работа. Синът ми не готви и не чисти. Е, с изключение на в случаите, когато го помоля непосредствено.
Той най-сетне реши да се ожени. Не знам доста за годеницата му. Срещнахме се инцидентно в града. Тогава той сподели, че сватбата ще е скоро.
Разбира се, бях афектирана, че всичко се случва по този метод. Нека първо да съберем цялото семейство и да се опознаем по-добре. Не всеки ден синът ми се дами. Но той постоянно е бил свидлив на страсти.
Като цяло не съм оказвала напън върху сина си. Но, защото, той не показа нищо за сватбата, взех решение въпреки всичко да попитам къде ще живее с бъдещата си брачна половинка.
„ Как къде? Мислех, че ще ни дадеш жилището си “, сподели синът ми без доста да мисли.
Казах на сина ми, че няма да пусна него и снаха ми в моя апартамент. Не по тази причина го купих. Той към този момент е на 30 години. Време е да порасне и да се научи да поема отговорност.
Млади, здрави са, дано сами си изкарват хляба. Разбира се, синът ми не очакваше това. Но за какво, за бога, реши, че ще живее в моя апартамент, откакто даже не сме говорили за това?
Той не ми приказва в този момент. Според него аз трябваше да му оказа помощ да се устрои, а по-късно той ще завоюва пари за апартамент и ще се изнесе. На 30 е и няма спестявания. Чудя се по кое време щеше да се реалокира. Може би на 60?
Не мисля, че направих неточност. Но съвестта към момента ме гризе.
Тази история демонстрира до какво може да докара неналичието на обособяване на детето от родителите.
Трябва ли възрастен мъж да живее с родителите си на 30-годишна възраст? Често това не води до нищо положително.
Има ли право героинята на днешната история да не пусне сина си и снаха си в жилището си, поради обстоятелството, че никой даже не е приказвал с нея за това? Разбира се, че да.
Мислите ли, че тази майка може да усъвършенства връзките си с порасналия си наследник?
