Една вечер свекървата се появи на вратата разплакана
Когато с Виктор се оженихме преди 15 години, свекърва ми незабавно ми даде да схвана, че в никакъв случай няма да бъдем приятелки. Дълго време нямахме деца. И тогава Бог възнагради нашите упования със наследник и щерка.
Виктор се справяше добре. Беше шеф на огромна компания, тъй че умерено отглеждах децата. Харесваше ми да съм си вкъщи.
Майка ми живееше надалеч от нас, тъй че не можеше да ми оказва помощ, а за тези 15 години свекърва ми не промени отношението си към мен. В нейните очи аз бях никоя, провинциално момиче, което е оплело в мрежите си сина й. Свекървата беше харесала друго момиче за сина си. Но той избра мен.
Моят благополучен свят се срути за момент.
Веднъж се върнах с децата от разходка и видях лист хартия на нощното шкафче. Осъзнах, че нещата на Виктор ги няма.
„ Прости ми, само че се влюбих в друга. Не е нужно да ме търсиш, знам, че си мощна и можеш да се оправиш. Повярвай ми, по този начин ще бъде по-добре ”.
Опитах се да му се обадя. Той по този начин и не подвигна телефона. Просто изчезна от живота ни, оставяйки мен и децата сами да се оправяме.
Не знаех нищо: нито къде е той, нито с кого е.
„ Единствената отговорна си ти “, съобщи свекървата триумфално.
Вече напълно се обърках. За какво съм отговорна? Направих ли нещо неправилно? Трудно беше да се примиря с това и още по-трудно да мисля по какъв начин ще се оправя. Виктор не ни остави средства, тъй че на процедура нямах никакви запаси.
Още не можех да отивам на работа, нямаше на кого да оставя децата. И тогава ми хрумна, че печелех положителни пари, когато пишех университетски публикации. Минаха шест месеца по този начин. Нямах никакви новини от брачна половинка ми.
Вижте още: Сгреших, че се омъжих
Едно късно почукване на вратата през една есенна вечер ме накара да си помисля, че е някой от съседите. Но когато отворих, видях свекърва си на прага. Разплака се и аз я поканих да влезе.
Оказва се, че младата държанка на Виктор е измамница, която е оставила фамилията им на практика без нищо. Сега те едвам свързват двата края. Свекърва ми ме помоли да остане при нас. Не знам какво да направя. Да й простя или да направя същото, каквото неотдавна направиха с мен – просто да я изключа от живота си?
