Митко Димитров: Любовта към радиото е завинаги
Когато работиш в тази медия, всеки ден се явяваш на избори, споделя познатият глас от ефира Митко Димитров
Митко Димитров мечтае от дете да бъде като своя идол Митко Цонев и да води новините по националната телевизия. С предпочитание и детска пристрастеност измисля вести и прави фалшификати пред тв приемника. В VIII клас попада в детско предаване на ловешкото радио „ Лиани “, а в идващите години минава през всички стъпала на радио публицистиката – от носенето на кафе и поздравите към съучениците, през репортерството до водещ на утринен блок. А в идващите години става прочут като глас и визия от своята журналистическа активност във Военния ефирен канал, БНР, Радио „ София “.
Страстта ми към радиото датира от 1998 година Тогава попаднах в районното радио в Ловеч. Там се научих на занаята – по какъв начин се приготвя и води предаване, по какъв начин да извадиш вест от конференция “, спомня си началото на своята кариера Митко Димитров. Именно тогава се научава да борави безпроблемно с пулта и с микрофоните. А радиото се трансформира в негов втори дом.
„ Спомням си интервютата, които имах опция да направя с „ великаните “ в театъра и киното – Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев. За моите 15 – 16 години това беше огромно достижение “, споделя пред „ Аз Буки “ Димитров.
Следващите стъпки в живота го водят в СУ „ Св. Климент Охридски “. Там детските му увлечения към публицистиката и музиката (свири на акордеон и пиано) довеждат до паралелното довеждане докрай на две бакалавърски специалности – „ Българска лингвистика “ и „ Музикална педагогика “. Започва да работи и във Военния ефирен канал, където се случва и един от най-конфузните му моменти в специалността. Като новак кореспондент взема изявление от тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски. Когато в края на диалога се отмества обратно, се оказва, че е омотал с кабела на микрофона българския министър председател, който за малко да падне. Но както споделят, това са рисковете на специалността. Във Военния канал близо 5 години е водещ на вести и боен кореспондент, като предпочитано отразява активността на Министерството на защитата и Президентството. През този интервал съумява да направи документални филми за командванията на НАТО в Италия и Испания. През 2004 година е отличен за документалния филм „ България в Неапол “, отразяващ интернационална задача на български военнослужещи в НАТО.
Опитът от Военния канал му оказва помощ и на позицията на медиен консултант на началника на защитата. Бил е шеф на дирекция „ Връзки с обществеността “ в Министерството на защитата. През 2006 година наред е ново предизвикателство. Защото Митко Димитров поема връзките с обществеността на Военновъздушните сили на България. И посредством насъбрания опит в медиите стартира да разпространява тяхната активност. Определя този интервал от живота си като добра професионална школа.
Паралелно с професионалната си кариера продължава да се образова – приключва магистратури по публицистика и по обществен мениджмънт и политики. След което пази докторска дисертация на тематика „ Управление на знанията в БНР като фактор на запазване на националната еднаквост “. Нейният фокус е към ръководството на медията и използването на нейните запаси за надграждане и възстановяване на качеството на предаванията.
„ През 2007 година се явих на конкурс за публицисти в БНР. Конкуренцията бе огромна, към 120 души за 7 – 8 места. Имах добра подготовка – това пролича по време на четирите стадия от конкурсната процедура, и бях класиран преди всичко. И по този метод моята остаряла обич към радиото се завърна “, връща се обратно в годините Митко Димитров. Когато постъпва на работа в БНР, близо три месеца е водещ на емблематичното предаване „ Нощен небосвод “. И до момента пази ярки мемоари от срещите си с безусловно всички посетители – от Лили Иванова до Радинела Бусерска, която по това време е водеща на „ По света и у нас “ по Българска национална телевизия.
В Радио „ София “ води неделното „ Радиокафе “, което е ориентирано към по-актуалната проблематика. „ Водещият и редакторът на предаването дефинират тематиката, която би трябвало да е настояща, да има публичен интерес към нея. Обсъждат се въпроси, които да бъдат сложени с наклонност да се изведе вест. Стремя се да сервирам информация, която да е справедлива и настояща, само че по забавен и неналожителен метод “, разяснява тънкостите на специалността събеседникът ми.
Разкрива още, че избира живото предаване, което му носи тръпка. „ Във всеки миг може да възникне непредвидена обстановка и ти си индивидът, който дирижира всичко в студиото. При предаването на запис си доста по-спокоен и не чак толкоз концентриран. Можеш да правиш лапсуси и след това при монтажа да ги изтриеш. При живото предаване грешките би трябвало да са сведени до нула “, споделя Димитров.
За него стратегиите на радиото са като жив организъм. И е належащо непрестанно да бъдат развивани в името на крайния консуматор – слушателя. „ Никой не трябва да подценява слушателите, тъй като те могат безпогрешно да се ориентират. Когато работиш в радио, всеки ден се явяваш на избори – за теб гласоподават с бутона за включване на радиоприемниците или за промяна на честотите. Но имам вяра, че радиото ще бъде покрай хората – и в дребния, и в огромния град, тъй като слушателят има потребност от тази медия “, безапелационен е Митко Димитров.
А на въпроса дали персоналните пристрастия се отразяват на професионалната му активност, дава отговор, че като обожател на българската музика, постоянно се е стремял тя да доминира в ефира. „ Харесвам и българската национална музика. Това е част от нашата еднаквост “, споделя Димитров.
Работата му донася и редица самопризнания, измежду които са премия от интернационалния медиен фестивал „ Медиамикс “, като продуцент на новините през 2008 година През 2016-а воденият от него екип е отличен с влиятелната премия на БНР „ Сирак Скитник “.
Митко Димитров мечтае от дете да бъде като своя идол Митко Цонев и да води новините по националната телевизия. С предпочитание и детска пристрастеност измисля вести и прави фалшификати пред тв приемника. В VIII клас попада в детско предаване на ловешкото радио „ Лиани “, а в идващите години минава през всички стъпала на радио публицистиката – от носенето на кафе и поздравите към съучениците, през репортерството до водещ на утринен блок. А в идващите години става прочут като глас и визия от своята журналистическа активност във Военния ефирен канал, БНР, Радио „ София “.
Страстта ми към радиото датира от 1998 година Тогава попаднах в районното радио в Ловеч. Там се научих на занаята – по какъв начин се приготвя и води предаване, по какъв начин да извадиш вест от конференция “, спомня си началото на своята кариера Митко Димитров. Именно тогава се научава да борави безпроблемно с пулта и с микрофоните. А радиото се трансформира в негов втори дом.
„ Спомням си интервютата, които имах опция да направя с „ великаните “ в театъра и киното – Стоянка Мутафова и Георги Калоянчев. За моите 15 – 16 години това беше огромно достижение “, споделя пред „ Аз Буки “ Димитров.
Следващите стъпки в живота го водят в СУ „ Св. Климент Охридски “. Там детските му увлечения към публицистиката и музиката (свири на акордеон и пиано) довеждат до паралелното довеждане докрай на две бакалавърски специалности – „ Българска лингвистика “ и „ Музикална педагогика “. Започва да работи и във Военния ефирен канал, където се случва и един от най-конфузните му моменти в специалността. Като новак кореспондент взема изявление от тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски. Когато в края на диалога се отмества обратно, се оказва, че е омотал с кабела на микрофона българския министър председател, който за малко да падне. Но както споделят, това са рисковете на специалността. Във Военния канал близо 5 години е водещ на вести и боен кореспондент, като предпочитано отразява активността на Министерството на защитата и Президентството. През този интервал съумява да направи документални филми за командванията на НАТО в Италия и Испания. През 2004 година е отличен за документалния филм „ България в Неапол “, отразяващ интернационална задача на български военнослужещи в НАТО.
Опитът от Военния канал му оказва помощ и на позицията на медиен консултант на началника на защитата. Бил е шеф на дирекция „ Връзки с обществеността “ в Министерството на защитата. През 2006 година наред е ново предизвикателство. Защото Митко Димитров поема връзките с обществеността на Военновъздушните сили на България. И посредством насъбрания опит в медиите стартира да разпространява тяхната активност. Определя този интервал от живота си като добра професионална школа.
Паралелно с професионалната си кариера продължава да се образова – приключва магистратури по публицистика и по обществен мениджмънт и политики. След което пази докторска дисертация на тематика „ Управление на знанията в БНР като фактор на запазване на националната еднаквост “. Нейният фокус е към ръководството на медията и използването на нейните запаси за надграждане и възстановяване на качеството на предаванията.
„ През 2007 година се явих на конкурс за публицисти в БНР. Конкуренцията бе огромна, към 120 души за 7 – 8 места. Имах добра подготовка – това пролича по време на четирите стадия от конкурсната процедура, и бях класиран преди всичко. И по този метод моята остаряла обич към радиото се завърна “, връща се обратно в годините Митко Димитров. Когато постъпва на работа в БНР, близо три месеца е водещ на емблематичното предаване „ Нощен небосвод “. И до момента пази ярки мемоари от срещите си с безусловно всички посетители – от Лили Иванова до Радинела Бусерска, която по това време е водеща на „ По света и у нас “ по Българска национална телевизия.
В Радио „ София “ води неделното „ Радиокафе “, което е ориентирано към по-актуалната проблематика. „ Водещият и редакторът на предаването дефинират тематиката, която би трябвало да е настояща, да има публичен интерес към нея. Обсъждат се въпроси, които да бъдат сложени с наклонност да се изведе вест. Стремя се да сервирам информация, която да е справедлива и настояща, само че по забавен и неналожителен метод “, разяснява тънкостите на специалността събеседникът ми.
Разкрива още, че избира живото предаване, което му носи тръпка. „ Във всеки миг може да възникне непредвидена обстановка и ти си индивидът, който дирижира всичко в студиото. При предаването на запис си доста по-спокоен и не чак толкоз концентриран. Можеш да правиш лапсуси и след това при монтажа да ги изтриеш. При живото предаване грешките би трябвало да са сведени до нула “, споделя Димитров.
За него стратегиите на радиото са като жив организъм. И е належащо непрестанно да бъдат развивани в името на крайния консуматор – слушателя. „ Никой не трябва да подценява слушателите, тъй като те могат безпогрешно да се ориентират. Когато работиш в радио, всеки ден се явяваш на избори – за теб гласоподават с бутона за включване на радиоприемниците или за промяна на честотите. Но имам вяра, че радиото ще бъде покрай хората – и в дребния, и в огромния град, тъй като слушателят има потребност от тази медия “, безапелационен е Митко Димитров.
А на въпроса дали персоналните пристрастия се отразяват на професионалната му активност, дава отговор, че като обожател на българската музика, постоянно се е стремял тя да доминира в ефира. „ Харесвам и българската национална музика. Това е част от нашата еднаквост “, споделя Димитров.
Работата му донася и редица самопризнания, измежду които са премия от интернационалния медиен фестивал „ Медиамикс “, като продуцент на новините през 2008 година През 2016-а воденият от него екип е отличен с влиятелната премия на БНР „ Сирак Скитник “.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ