Петрол, инфраструктура и влияние: Китай настъпва в Близкия изток |
Когато през 2017 година отразявах обстановката в Саудитска Арабия и провеждането на свещеното поклонение хадж, една от главните тематики в страната бяха връзките с Китай. Това беше изключително очевидно по време на серия от срещи, които кралят и престолонаследникът Мохамад бин Салман организираха в кралската резиденция в Мека. В залата, където бяхме публицисти от няколко страни, никой нямаше право да употребява телефон или камера заради две аргументи - от една страна поради сигурността, а от друга, с цел да не се снимат неофициалните срещи с съветската и китайската делегации.
Само дни по-рано Рияд контракти значима договорка с Пекин на стойност над двадесет милиарда $ и това беше единствено началото - Саудитска Арабия задълбочи съдействието с Китай в региона на сигурността и защитата, употребявайки над петнадесет хиляди камери в региона на Мека и Джеда, доставени от китайски компании. През идващите няколко години това съдействие се преобрази във все по-видимо икономическо нахлуване на Китай в региона на целия Близък изток.
Пътят на Китай към Северна Африка минава през Египет
Далеч на север, в Египет, стъпването на Китай в района е изключително очевидно. Най-високата кула в Африка, над 380 метра, ще е част от новата административна столица на Египет - водещ план на президента Абдел Фатах Ел-Сиси, ситуиран на към 45 километра източно от Кайро. Хиляди служащи и стотици компании правят работата по построяването на града, който се чака да има население от повече от пет милиона души. Около двадесет офисни и жилищни кули ще обитават двадесет и деветте министерства и още стотици офиси на търговски компании и представителства. Цената на плана се прави оценка на към три милиарда $, множеството от които - над 85% - идват от китайското държавно управление.
През последните години Египет се трансформира в гореща точка за задгранични вложители. Русия строи нуклеарна централа в Средиземно море, а компанията Siemens завоюва контракти за създаване на електрифицирана железопътна система за двадесет и три милиарда долара; Кайро е също по този начин бързо разрастващ се център за китайски вложения.
Новата египетска административна столица не е единственият план, в който взе участие Китай. Пекин влага към седем милиарда $ в индустриални планове за разширение на Суецкия канал. Китай също по този начин построи фабриката за фибростъкло, дала на Египет купата „ най-големият производител на фибростъкло в света “. Китайската компания Hutchison, която искаше да поеме ръководството на пристанище Хайфа, само че се отдръпна след натиска на Съединени американски щати върху Израел, ръководи пристанището на Александрия и възнамерява да построи голям контейнерен терминал наоколо.
Крайната сметка демонстрира, че от 2016 година насам Китай е докарал сред шестнадесет и двадесет милиарда $ в Египет под формата на вложения, заеми и друга помощ като част от своята самодейност „ Един пояс, веднъж “, стартирала през 2013 година за да свърже Китай с Азия, Близкия изток и Европа.
В същото време, Китай влага милиарди в Етиопия и ѝ оказва помощ да построи на река Нил така наречен Голям етиопски язовир, “Ренесанс ” – план, който се трансформира в ябълка на раздора сред Кайро и Адис Абеба, и който Египет дефинира като “екзистенциална опасност ”. Тъй като Египет би трябвало да основава над един милион работни места годишно и не може да го направи без външна помощ, има потребност от китайските инвестиции; Ел Сиси не може да изиска от Китай да притисне Етиопия да спре запълването на язовира.
Китай и Саудитска Арабия задълбочиха връзките си
Египет не е единствената страна в Близкия изток, която се възползва от икономическата агресия на Китай. Саудитска Арабия е дълготраен стопански съдружник, като предходната година бяха маркирани тридесет години дипломатически връзки сред двете страни, а през 2019 година те подписаха редица съглашения за икономическо съдействие.
Китай е най-важният търговски сътрудник на Саудитска Арабия: годишната търговия сред тях възлиза на близо 80 милиарда $. Китай неотдавна подписа съглашение за създаване на план за възобновима сила като част от визията на саудитския престолонаследник принц Мохамад бин Салман за реализиране на нулеви въглеродни излъчвания до 2060 година, а саудитците неотдавна подадоха искане за лиценз за директна търговия на фондовата борса в Шанхай.
В същото време Китай, който не участва на климатичната конференция в Глазгоу СОР26, счита да усили потреблението на петрола, с цел да понижи потреблението на въглищата - главната причина за замърсяването в Китай – за произвеждане на електрическа енергия. Като главен експортьор на нефт Саудитска Арабия е един от печелившите от този ход на Китай през идващите десетилетия.
Засилените стопански връзки сред Китай и Саудитска Арабия не стопират Китай да влага и в Иран, дългогодишният зложелател на Рияд. 25-годишно съглашение за съдействие с Техеран на стойност 400 милиарда $, което беше подписано предходната година, подсигурява на Китай преференциално място. Техеран не крие, че преглежда Китай и Русия като нужна опция на връзките със Запада, даже в случай че бъде подписано ново нуклеарно съглашение.
Китай влага в Ирак, страните от Персийския залив и Израел
Разширяването на икономическото въздействие на Китай в района на Близкия изток не изисква политическа цена. Китай не взе участие в районни военни дейности като израелско-палестинския спор, гражданската война в Сирия и битките за власт в Ирак. Зависимостта на доста страни от връзките с Китай обаче основава дипломатическа взаимозависимост от Пекин и слага тези страни пред алтернатива: от една страна, Съединените щати изискват те да понижат връзките си с Китай, а от друга, страните в района се нуждаят от Китай, с цел да подобрят икономическия си статус.
Тази обстановка е в интерес на Китай в подтекста на политиката на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, който дефинира Китай като главен приоритет. Така да вземем за пример алиансът, който Байдън се пробва да образува против Китай – състоящ се от Израел, Индия, Обединените арабски емирства и Съединените щати – към този момент разкрива компликациите, пред които е изправен. Израел се преценява с настояванията на Вашингтон в региона на софтуерното и военно съдействие с Китай, само че не гледа на Китай като на конкурентна или вражеска страна. Дори в противен случай: Израел се стреми да разшири търговията с Пекин. По време на визитата си в Китай през 2017 година, тогавашният министър председател Бенямин Нетаняху съобщи, че Израел “е съвършен сътрудник ”, макар че тогава Китай създаваше съдействие със страни, част от които израелците смятат за конкурентни като Египет, Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Турция.
Направи усещане също, че Израел се въздържа от сключване на взаимната декларация от западните страни по-рано тази година, призоваваща Китай да се придържа към интернационалното право; декларацията също по този начин показва угриженост по отношение на обстановката с правата на индивида в страната и изключително репресиите върху мюсюлманските малцинства в Западен Китай. Подобно на Израел, ОАЕ също не преглежда Китай като противник. Абу Даби и Рияд от известно време преизчисляват курса си в лицето на политиката на Съединени американски щати в Близкия изток и се пробват да запазят всички благоприятни условия отворени.
Китай обърква сметките на Съединени американски щати в Южна Азия и Близкия изток
Индия съставлява предизвикателство за Пекин. Въпреки че счита Китай за съперник и противник, който заплашва личните желания на Ню Делхи да бъде международна мощ, това съревнование изисква от Индия - обичаен американски съдружник - да притегли Иран, който е съдружник на Китай. Пример за това несъгласие може да се види в пристанището Чабахар в Южен Иран, където Индия влага стотици милиони долари, с цел да може то да служи за превоз на артикули до Централна Азия и Близкия изток, и като маршрут, заобикалящ Пакистан: остарелият зложелател на Индия, който се сближи с Китай и даже поддържа китайските искания в пограничния спор с Ню Делхи.
На към седемдесет километра източно от това пристанище Китай влага в построяването на огромно пристанище в Гуадар, Пакистан, като част от своята самодейност „ Един пояс, веднъж “. То е предопределено да се употребява за превозване на артикули до и от Близкия изток. Конкуренцията сред тези пристанища към този момент докара до подсилване на връзките сред Индия и Иран, в цялостно несъгласие с желанията на Съединените щати и Израел в района. Друга страна, която се възползва от опцията, е Саудитска Арабия, която влага в пакистанско-китайското пристанище и в това време даде обещание на Индия, че ще влага в построяването на рафинерии и инфраструктура.
Интересно по какъв начин Байдън ще лавира сред спорните ползи на страните от Близкия изток и Азия, и устрема си да затегне примката към Китай – изключително в светлината на все по-ясното предпочитание на Съединени американски щати да напусне Близкия изток.
Само дни по-рано Рияд контракти значима договорка с Пекин на стойност над двадесет милиарда $ и това беше единствено началото - Саудитска Арабия задълбочи съдействието с Китай в региона на сигурността и защитата, употребявайки над петнадесет хиляди камери в региона на Мека и Джеда, доставени от китайски компании. През идващите няколко години това съдействие се преобрази във все по-видимо икономическо нахлуване на Китай в региона на целия Близък изток.
Пътят на Китай към Северна Африка минава през Египет
Далеч на север, в Египет, стъпването на Китай в района е изключително очевидно. Най-високата кула в Африка, над 380 метра, ще е част от новата административна столица на Египет - водещ план на президента Абдел Фатах Ел-Сиси, ситуиран на към 45 километра източно от Кайро. Хиляди служащи и стотици компании правят работата по построяването на града, който се чака да има население от повече от пет милиона души. Около двадесет офисни и жилищни кули ще обитават двадесет и деветте министерства и още стотици офиси на търговски компании и представителства. Цената на плана се прави оценка на към три милиарда $, множеството от които - над 85% - идват от китайското държавно управление.
През последните години Египет се трансформира в гореща точка за задгранични вложители. Русия строи нуклеарна централа в Средиземно море, а компанията Siemens завоюва контракти за създаване на електрифицирана железопътна система за двадесет и три милиарда долара; Кайро е също по този начин бързо разрастващ се център за китайски вложения.
Новата египетска административна столица не е единственият план, в който взе участие Китай. Пекин влага към седем милиарда $ в индустриални планове за разширение на Суецкия канал. Китай също по този начин построи фабриката за фибростъкло, дала на Египет купата „ най-големият производител на фибростъкло в света “. Китайската компания Hutchison, която искаше да поеме ръководството на пристанище Хайфа, само че се отдръпна след натиска на Съединени американски щати върху Израел, ръководи пристанището на Александрия и възнамерява да построи голям контейнерен терминал наоколо.
Крайната сметка демонстрира, че от 2016 година насам Китай е докарал сред шестнадесет и двадесет милиарда $ в Египет под формата на вложения, заеми и друга помощ като част от своята самодейност „ Един пояс, веднъж “, стартирала през 2013 година за да свърже Китай с Азия, Близкия изток и Европа.
В същото време, Китай влага милиарди в Етиопия и ѝ оказва помощ да построи на река Нил така наречен Голям етиопски язовир, “Ренесанс ” – план, който се трансформира в ябълка на раздора сред Кайро и Адис Абеба, и който Египет дефинира като “екзистенциална опасност ”. Тъй като Египет би трябвало да основава над един милион работни места годишно и не може да го направи без външна помощ, има потребност от китайските инвестиции; Ел Сиси не може да изиска от Китай да притисне Етиопия да спре запълването на язовира.
Китай и Саудитска Арабия задълбочиха връзките си
Египет не е единствената страна в Близкия изток, която се възползва от икономическата агресия на Китай. Саудитска Арабия е дълготраен стопански съдружник, като предходната година бяха маркирани тридесет години дипломатически връзки сред двете страни, а през 2019 година те подписаха редица съглашения за икономическо съдействие.
Китай е най-важният търговски сътрудник на Саудитска Арабия: годишната търговия сред тях възлиза на близо 80 милиарда $. Китай неотдавна подписа съглашение за създаване на план за възобновима сила като част от визията на саудитския престолонаследник принц Мохамад бин Салман за реализиране на нулеви въглеродни излъчвания до 2060 година, а саудитците неотдавна подадоха искане за лиценз за директна търговия на фондовата борса в Шанхай.
В същото време Китай, който не участва на климатичната конференция в Глазгоу СОР26, счита да усили потреблението на петрола, с цел да понижи потреблението на въглищата - главната причина за замърсяването в Китай – за произвеждане на електрическа енергия. Като главен експортьор на нефт Саудитска Арабия е един от печелившите от този ход на Китай през идващите десетилетия.
Засилените стопански връзки сред Китай и Саудитска Арабия не стопират Китай да влага и в Иран, дългогодишният зложелател на Рияд. 25-годишно съглашение за съдействие с Техеран на стойност 400 милиарда $, което беше подписано предходната година, подсигурява на Китай преференциално място. Техеран не крие, че преглежда Китай и Русия като нужна опция на връзките със Запада, даже в случай че бъде подписано ново нуклеарно съглашение.
Китай влага в Ирак, страните от Персийския залив и Израел
Разширяването на икономическото въздействие на Китай в района на Близкия изток не изисква политическа цена. Китай не взе участие в районни военни дейности като израелско-палестинския спор, гражданската война в Сирия и битките за власт в Ирак. Зависимостта на доста страни от връзките с Китай обаче основава дипломатическа взаимозависимост от Пекин и слага тези страни пред алтернатива: от една страна, Съединените щати изискват те да понижат връзките си с Китай, а от друга, страните в района се нуждаят от Китай, с цел да подобрят икономическия си статус.
Тази обстановка е в интерес на Китай в подтекста на политиката на президента на Съединени американски щати Джо Байдън, който дефинира Китай като главен приоритет. Така да вземем за пример алиансът, който Байдън се пробва да образува против Китай – състоящ се от Израел, Индия, Обединените арабски емирства и Съединените щати – към този момент разкрива компликациите, пред които е изправен. Израел се преценява с настояванията на Вашингтон в региона на софтуерното и военно съдействие с Китай, само че не гледа на Китай като на конкурентна или вражеска страна. Дори в противен случай: Израел се стреми да разшири търговията с Пекин. По време на визитата си в Китай през 2017 година, тогавашният министър председател Бенямин Нетаняху съобщи, че Израел “е съвършен сътрудник ”, макар че тогава Китай създаваше съдействие със страни, част от които израелците смятат за конкурентни като Египет, Иран, Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар и Турция.
Направи усещане също, че Израел се въздържа от сключване на взаимната декларация от западните страни по-рано тази година, призоваваща Китай да се придържа към интернационалното право; декларацията също по този начин показва угриженост по отношение на обстановката с правата на индивида в страната и изключително репресиите върху мюсюлманските малцинства в Западен Китай. Подобно на Израел, ОАЕ също не преглежда Китай като противник. Абу Даби и Рияд от известно време преизчисляват курса си в лицето на политиката на Съединени американски щати в Близкия изток и се пробват да запазят всички благоприятни условия отворени.
Китай обърква сметките на Съединени американски щати в Южна Азия и Близкия изток
Индия съставлява предизвикателство за Пекин. Въпреки че счита Китай за съперник и противник, който заплашва личните желания на Ню Делхи да бъде международна мощ, това съревнование изисква от Индия - обичаен американски съдружник - да притегли Иран, който е съдружник на Китай. Пример за това несъгласие може да се види в пристанището Чабахар в Южен Иран, където Индия влага стотици милиони долари, с цел да може то да служи за превоз на артикули до Централна Азия и Близкия изток, и като маршрут, заобикалящ Пакистан: остарелият зложелател на Индия, който се сближи с Китай и даже поддържа китайските искания в пограничния спор с Ню Делхи.
На към седемдесет километра източно от това пристанище Китай влага в построяването на огромно пристанище в Гуадар, Пакистан, като част от своята самодейност „ Един пояс, веднъж “. То е предопределено да се употребява за превозване на артикули до и от Близкия изток. Конкуренцията сред тези пристанища към този момент докара до подсилване на връзките сред Индия и Иран, в цялостно несъгласие с желанията на Съединените щати и Израел в района. Друга страна, която се възползва от опцията, е Саудитска Арабия, която влага в пакистанско-китайското пристанище и в това време даде обещание на Индия, че ще влага в построяването на рафинерии и инфраструктура.
Интересно по какъв начин Байдън ще лавира сред спорните ползи на страните от Близкия изток и Азия, и устрема си да затегне примката към Китай – изключително в светлината на все по-ясното предпочитание на Съединени американски щати да напусне Близкия изток.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ