Когато преди 60 години САЩ налагат икономическо ембарго на Куба,

Когато преди 60 години Съединени американски щати постановат икономическо ембарго на Куба, песимистите считат, че то ще продължи цели 5 години. Днес ембаргото, затягано и разхлабвано нееднократно, към момента е в действие. Това е неговата последователност:

Август, 2016: кубинци приветстват първия комерсиален полет от Съединени американски щати след спиране от над половин век

През 1960 година американският президент Дуайт Айзенхауер поучава жителите на Съединени американски щати да заобикалят пътувания до Куба. Преди това Куба е конфискувала имуществото на американски жители на острова. В отговор на това Съединени американски щати преустановяват икономическата помощ за Куба и понижават вноса на захар – най-важната кубинска експортна стока. Айзенхауер счита, че посредством ембаргото ще подчини и неговите революционери, които година по-рано са поели властта в Хавана.
Редакцията предлага
Оптимистите в Съединени американски щати тогава предвиждат, че страната ще издържи не повече от 60 дни, а песимистите приказват за 60 месеца, т.е. 5 години. 60 години по-късно ембаргото към момента е в действие. Заради ковид и глобите, рецесията в Куба придобива нови мащаби. Американският президент Доналд Тръмп стяга юздите, тъй като множеството имигранти от Куба в американския щат Флорида могат да наклонят везните на изборите през ноември.

Как стартира всичко?

През януари 1961 година републиканецът Айзенхауер скъсва дипломатическите връзки с Куба. Неговият правоприемник в Белия дом е от Демократическата партия и се споделя Джон Кенеди. Кенеди не желае да наподобява прекомерно мек по отношение на Кастро. От март 1961 година Съединени американски щати могат да изнасят за Куба единствено хранителни артикули и медикаменти, а вносът на кубинска захар е изцяло преустановен. Един месец по-късно следва пагубната интервенция в Залива на прасетата: група кубински емигранти се пробват да смъкват Кастро от власт благодарение на Централно разузнавателно управление на САЩ. Операцията претърпява цялостно крушение. Месец по-късно Кенеди постанова цялостно. Същевременно ескалира и напрежението със Съветския съюз. Кубинската рецесия изправя света на ръба на нуклеарна международна война. Американският президент дава отговор с морска обсада на поставените руски ракети на острова. Хрушчов изтегля ракетите след напрегнати договаряния с изискването, че американците няма да нарушават суверенитета на Куба.

Картър подава ръка

Известно оживление на връзките с Куба се вижда едвам през 1977 година. Джими Картър облекчава режима за пътуванията, а Вашингтон открива свое бюро в Хавана. В американската столица пък Куба отваря свое посланичество. Докато Картър още е президент хиляди кубинци окупират перуанското посолство в Хавана. Кастро им позволява да изоставен страната. От април до октомври 1980 година 125 хиляди кубинци съумяват да избягат във Флорида. Това е най-масовото бягство на кубинци от острова.   

След рухването на Желязната завеса Куба изпада в тежка рецесия. В интервала 1989-1992 година стопанската система се свива на половина. Наследникът на Рейгън, Джордж Буш-старши, взема решение да нанесе тежък удар на Хавана. През 1992 година Конгресът приема специфичен закон, който цели да наложи демокрацията в Куба. Американските компании в трети страни нямат право да търгуват с Куба, а множеството чартърни полети сред Маями и Хавана са прекратени.

Април, 1961: задържани кубински емигранти след несполучливия опит за събаряне на режима на Кастро в Куба

Една година по-късно, когато президент към този момент е Бил Клинтън, Общото заседание на Организация на обединените нации упорства глобите най-сетне да бъдат вдигнати. Само четири са гласовете срещу, един от тях е на Вашингтон. През 1994 година хиляди кубинци излизат на улицата, с цел да стачкуват против. Кастро още веднъж употребява емиграцията като вентил: 33 хиляди кубинци се натоварват на самоделни лодки и отпътуват за Съединени американски щати. Вашингтон се съгласява да издава 20 хиляди визи за кубински имигранти годишно. През май 1995 година политиката сред двете страни получава името “мокър крайник, изсъхнал крайник ”: в случай че кубински мигрант дойде в Съединени американски щати със сухи крайници, той може да остане в страната. Ако обаче краката му са мокри, т.е. дошъл е по вода, той би трябвало да се върне назад в Куба.

Клинтън не желае да ускорява ембаргото, само че през 1996 година Хавана смъква два американски самолета. Сделките сред американски жители и островната страна са съществено лимитирани, всяка обществена или частна поддръжка за режима на Кастро би трябвало да бъде глобена. По-късно Клинтън позволява продажбата на разнообразни американски артикули.

През 2004 година Джордж Буш-младши стяга ограниченията за пътешестване. Живеещите в Съединени американски щати кубинци могат да посещават своите родственици на острова един път на три години, вместо на една. След като през 2008 година Фидел Кастро отстъпва поста си на своя брат Раул, Организация на обединените нации още веднъж гласоподава за преустановяване на ембаргото. Три страни са срещу, една от тях е Съединени американски щати. Решението не е обвързващо.

Обама дава обещание ново начало

Историческо здрависване: Барак Обама се ръкува с Раул Кастро на погребението на Нелсън Мандела в ЮАР

Барак, както за пътешестване, по този начин и за трансфер на парични средства. По време на погребението на южноафриканския президент Нелсън Мандела в Йоханесбург през 2013 година се стига до историческо здрависване сред Обама и Раул Кастро. Две години по-късно, в Панама, двамата водачи организират диалог. Обама отстранява Куба от американския терористичен лист, възвръща дипломатическите връзки, след което държавният секретар Джон Кери открива американското посолство в Хавана през 2015 година. Една година по-късно Обама посещава кубинската столица, Раул Кастро пък упорства за цялостно отпадане на ембаргото като последваща стъпка. Но до нея по този начин и не се стига.

Отново в изходно положение 

Две седмици преди гибелта на Фидел Кастро през ноември 2016 година,. Стрелките на часовника се връщат обратно. Куба още веднъж е в листата на “терористичните страни ”, за живеещите в Съединени американски щати кубинци става по-трудно да изпращат средства на роднините си, Вашингтон утежнява доставките до Куба, включително на животоспасяващи лекарства по време на.

Днес американската обсада против Куба е по-силна и рискова от всеки път.