Жената искала да мине покрай бездомника, но, виждайки написаното на картона, спряла
Когато множеството хора видят клошар да стои на паркинг и държи картонена табела, те го подминават, без да го погледнат повторно. Сигурни са, че ще написа нещо от рода на „ Гладен съм, нуждая се от храна “.
Ето за какво когато жителката на Тексас Уилма Прайс видяла мъж в мръсни, опърпани облекла.да стои на паркинга на супермаркет в Хънтсвил, тя в началото не обърнала доста внимание. Но откакто погледнало по-отблизо надписа, тя нямала сили просто да мине около него.
Светофарът пред нея светнал алено и дамата трябвало да спре колата. Тогава тя съумяла да прочете надписа върху парчето картон, което мъжът държал:
„ Кучето ми е в подслон. Помогнете “.
„ Погледнах го и не можах да го преодолея “, спомня си тя. „ Изглеждаше като малко момче, което стоеше там изгубено. “
Уилма незабавно спряла колата, присъединила спешните светлини и излязла. Не я интересувало какво мислят другите водачи. Тя се доближила до мъжа и го попита какво се е случило.
Патрик, по този начин се казвал бездомникът, споделил, че малко преди този момент е бил арестуван от полицията. Той прекарал два дни в сектора, а когато си тръгнал, схванал, че кучето му е откарано в подслон за бездомни животни. За да вземе кучето, Патрик трябвало да заплати 120 $.
Патрик й споделил, че „ няма да напусне този град, до момента в който не си взема кучето “.
Уилма нямала съвсем никакви пари в брой, а също така не знаела дали може да се довери на непознатия мъж. Затова тя се извинила и се прибрала у дома. Тя обаче решила да разбере дали бездомникът й споделя истината и се обадила в локалния подслон за кучета.
Там й удостоверили, че при тях в действителност е идвал мъж, отговарящ на описанието, който изиска да вземе кучето. Те също по този начин удостоверили, че той явно се грижел за своя домакински любим: кучето било добре поддържано и нахранено.
Но законът си е закон: и притежателите на кучета, открити на улицата без контрол, би трябвало да платят, с цел да ги приберат. Тези пари покриват разноските на приюта за прехрана на животното и нужните проучвания.
Дори кучето да е крепко, то ще живее в приюта единствено до момента в който не се освободи място за нови животни. Ако не заплатите нужната сума и не вземете кучето, то ще бъде евтаназирано.
Тогава Уилма взела решение. Тя се върнала на мястото, където стоял Патрик и отишла с него в приюта. Там тя платила нужната сума и на драго сърце следила по какъв начин кучето на име Фред Фредерик скочило в ръцете на притежателя си с щастлив лай.
Очите на Патрик се напълнили със сълзи, а Фред безусловно треперел от благополучие.
Самата Уилма е фен на животните и била доста трогната от това по какъв начин човек, който нямал съвсем нищо, се грижел за питомеца си.
Патрик бил толкоз признателен за помощта й, че даже предложил да й даде парите, които съумял да събере този ден. Но тя не ги приела, а се надявала, че той ще ги употребява, с цел да купи храна за себе си и косматия си другар същата вечер.
Урокът тук е да не съдите за книга по корицата. Живеем в толкоз неоправдателен свят.
Животът може да бъде доста неправдив и всеки от нас може да се окаже на дъното. Лесно е да се съдят тези, на които им е провървяло по-малко. Но е мъчно постоянно да останеш човек, без значение от всичко.
