Безполезно е да обвинявате огледалото, ако лицето ви е криво
Когато погледът ни е извърнат на открито от нас, демонстрираме податливост да преценяме. Тези оценки ни приказват за хората и нещата отвън нас. Тези оценки ни споделят доста и за нас самите.
Woman before a Mirror, 1897 ~ Henri de Toulouse-Lautrec
Това, което откриваме, че важи за хората и нещата към нас, важи за самите нас. Когато преценяме нещо отвън нас, ние като че ли гледаме в огледало; то отразява назад към нас информацията за нас самите.
Може не всеки път да ви харесва това, което виждате в огледалото; може да ви кара от време на време да се чувствате неловко, само че в случай че желаете бързо да научите освен това за себе си, оглеждането в огледалото от хора и неща е скъпо пособие.
Спомнете си първия път, когато сте чули гласа си, записан на магнетофон, или сте се видели на видеоклип. „ Аз не приказвам по този начин! “ „ Аз не се държа по този метод. “ А всичките ви другари споделят: „ Да, тъкмо по този начин приказваш. Да, държиш се точно по този метод. “
Първият път, когато се видях, записан на видео, аз се зачудих по какъв начин въобще имам другари. С времето и многочислените повторения на записите се научих да одобрявам своите изображения, а откакто доближих стадия на приемането, можех да стартира и да върша промени. Харесва ми да мисля за тях като за усъвършенствания.
Така е и с огледалото на живота. Може да не харесвате всичко, което виждате в огледалото, само че до момента в който не погледнете в него и не приемете своя облик там, няма да сте в положение да извършите мечтаните промени-подобрения.
„ Съзрем ли човек с темперамент, противопоставен на личния ни, потребно е да се вгледаме във вътрешността и да изследваме себе си. “ ~ Конфуций
Да речем, че гледате някого и си мислите: „ Тя е ядосана и това не ми харесва. “ Възможно ли е да съществува нещо, от което се страхувате; нещо, което ви се ще „ просто да извършите “?
Да преценявате другите и да ги вините не е изключително ползотворна работа. Какво научаваме от този развой? Че можем да преценяме и търсим виновност? Вероятно към този момент сме наясно, че това ни е по силите.
Използвайки огледалото обаче, разбираме, че съдим и виним себе си. Това към този момент е информация, която би могла да ни послужи. Можем да вземем за пример да спрем да съдим и виним себе си или да приемем обстоятелството, че фактически съдим и упрекваме себе си.
Jo, La Belle Irlandaise, 1865 ~ Gustave Courbet
Повечето хора, когато открият, че се самоосъждат и самообвиняват, стартират да осъждат и жигосват обстоятелството, че се осъждат и упрекват. Когато виждат, че се осъждат и упрекват за това, че се осъждат и упрекват, те стартират да се осъждат и упрекват за това, че се осъждат и упрекват. А някои го назовават „ личностно израстване “.
Понякога се постанова леко да изместим фокуса, с цел да забележим кое е това у нас, което виждаме отразено в другите. Може да вземем за пример да видите по какъв начин някой пуши и това да не ви хареса. Ако се погледнете в това огледало, вие ще си кажете: „ Аз не пуша, какво общо има това с мен? “
Какво тъкмо не ви харесва в пушенето на другия? „ Нездравословно е “. Тогава въпросът е: Кое е това нездравословно деяние, което вършите вие самите? „ Пушачите не се преценяват с останалите. “ Кое е това, което вършите, при което не се преценявате с останалите? „ Пушенето е неприятен табиет. “ Кой е неприятният ви табиет? „ Това е хабене на пари. “ Как прахосвате вие парите си? „ Издава липса на самоконтрол. “ В коя сфера бихте желали да имате повече самоконтрол?
Схванахте ли концепцията? Съществуват дейности, които следим у другите хора, и присъди, които произнасямe по отношение на техните дейности. Ако за миг забравим действието, което осъждаме, и се вгледаме в присъдата, ще открием, че произнасяме сходна присъда над самите себе си.
Забавно е концепцията да се разпростре оттатък хората и да обхване и нещата: „ Тази кола в никакъв случай не работи, когато ми потрябва. “ Кое у вас е това, което не работи, когато ви потрябва? „ Винаги стартира да вали в най-неподходящия миг. “ Какво вършите вие в най-неподходящия миг? „ Тази пържола е прекомерно твърда. “ Кое у вас се нуждае от известно намаляване?
„ Безполезно е да обвинявате огледалото, в случай че лицето ви е погрешно. “ ~ Николай Гогол
Огледалото ви дава доста материал, посредством който да упражнявате техниката приемане. Можете да се научите да приемате всичко, което към този момент знаете за себе си, както и това, което научавате при вглеждането в огледалото на непознатото държание. Най-строгите присъди са тези, от които ще се обогатите най-вече, в случай че ги приемете за себе си.
Огледалото също по този начин ви разрешава да погледнете от близко неща или хора, на които бихте могли да помогнете. Забелязвали ли сте в миналото какъв брой дребен резултат имат присъдите ви върху останалите?
Да разполагате постоянно с „ добър съвет “ по отношение на един свят, който в по-голямата си част въобще не се интересува от каквито и да било препоръки, а от време на време е враждебно надъхан към тях, е:
Загуба на време;
Прахосване на добър съвет;
Склонност да се отчуждавате от другите;
Склонност да отчуждавате другите от себе си;
Предизвиква възприятие за безпогрешност у този, който го дава;
Предизвиква неприязън у този, към който е отправен;
Всичко, изброено нагоре.
Познайте кой в действителност би могъл да се възползва от положителните препоръки. Всички тези положителни препоръки, които сте давали на другите или на драго сърце бихте дали, стига те да бяха задоволително интелигентни, с цел да ви ги изискат, най-сетне попаднаха на човек, който ще ги оцени. И това сте вие.
И тъй като вие сте единственият човек, който бихте могли в действителност да измененията, то единственият, който може да се възползва от тези потребни препоръки, сте самите вие. Не е ли прелестно, че този, който дава съвета, и този, който най-добре може да се възползва от него, са едно и също лице?
„ Защо гледаш прашинката в окото на брата си, а не виждаш гредата в личното си око? Как можеш да кажеш на брата си „ Дай да ти извадя прашинката от окото “, когато в твоето око има греда? Ти, лицемерино, първо извади гредата от личното си око, а по-късно ще виждаш доста по-ясно, с цел да можеш да извадиш прашинката от окото на брат си. “ ~ Иисус от Назарет
Ако вашият съвет към някого е да бъде по-внимателен с парите си, а вие не се нуждаете от този съвет, то защо имате потребност вие да бъдете по-внимателни? Ако съветът ви към някого е да се упражнява повече, а вие към този момент се упражнявате задоволително, то коя част от вас, с изключение на тялото ви, има потребност от повече извършения?
Когато се взираме в огледалото на живота и виждаме всичко у нас, което има потребност от възстановяване, си даваме сметка, че този развой ще отнеме време: ще променим това, което можем, ще създадем всичко допустимо за останалото, от самото начало приемайки и прощавайки си – когато си спомним да го сторим.
Tub in a Mirror, 1915 ~ Pierre Bonnard
„ Огледалата би трябвало сами да се поогледат, преди да хвърлят отблясъци към другите. “ ~ Жан Кокто
Виждаме също, че когато се нахвърляме върху някой различен, ние се нахвърляме в действителност върху себе си. В този смисъл да атакуваме някой различен е толкоз неуместно, колкото и да атакуваме огледалото в банята поради облика в него, който не харесваме. Можем единствено да се молим да не навредим на огледалото, изключително в случай че това огледало е различен човек. Възможно ли е оттова да идва суеверието „ Счупеното огледало носи седем години нещастна обич “?
Дотук приказвах единствено за „ тъмната страна “ на концепцията на огледалото. Тя има и своята светла страна – огледалата отразяват и хубавото в нас.
Всички хора и неща, към които изпитвате обич, обвързаност, угриженост, топлина, деликатност, състрадание, или намирате за чудесни, красиви, божествени, величествени и свещени, просто отразяват вашите съкровени добродетели: способността да обичате, да се привързвате, да проявявате угриженост, топлина, деликатност, състрадание, вашите лични чудесни, красиви, възхитителни, величествени и съкровени черти.
За хората от време на време е по-трудно да одобряват светлата страна на огледалото, в сравнение с тъмната. Можете да кажете: „ Разбирам, че съм припрян, когато съдя хората, които демонстрират припряност, само че когато усещам величествеността на планината, какво общо има това с мен? “ Всичко. Това великолепие съществува и у вас самите.
Всъщност величието не е присъщо на планината. Планината съдържа камъни. Това, което ние хората пренасяме като облик върху планината, е възвишеност. Проектирането е една от аргументите, заради която концепцията за огледала е в действие. През множеството време ние проектираме, т.е. пренасяме като облик нещо в някаква посока. Когато проекцията се върне при нас, ние я виждаме като отражение, каквото си е – или можем да се престорим, че тя произлиза от това, върху което ние проектираме отражението.
Измамна е илюзията, че това, което проектираме, произлиза от това, върху което го проектираме. Склонни сме да повярваме в илюзията, тъкмо както сме склонни да потънем в илюзията на изображенията, проектирани върху екрана на киното. Това не трансформира илюзията в реалност, а източникът на проекцията в кинотое прожекционният уред. Източникът на нещата, които мислим и усещаме за другите, сме самите ние.
С помощта на концепцията за огледалото, можем да стартираме да разпознаваме действителния източник на проекциите, които изпращаме. Започваме да разбираме, че в края на краищата оня човек не е бил толкоз неприятен. Причината е била по-скоро в това, което сме проектирали върху него. Осъзнаваме, че онази другата персона не е била толкоз прелестна. Ние просто сме проектирали разбирането си за прелестното върху нея.
Колкото повече употребявате концепцията за огледалото, толкоз повече евентуално ще откривате, че тя прави работа. Тя е ефикасно пособие за учене. Съществува и по-ефикасна версия. Нарича се вазимоотношение.
Автор: Питър Макуилямс
Източник: „ 101 урока за живота “, изд. Кибеа
Картини: Wikipedia
