"Туризмът на войната" омръзна на Вуковар
Когато първите туристи след войната се появяват в хърватския Вуковар, ги ескортира полиция. Градът още е в руини. За " Болкан инсайт " Анамария Сиврич, екскурзовод в града, споделя: " Вуковар беше Хирошима ".
Туризмът, обвързван с войната, процъфтява в града - и то изключително есента и най-много през ноември - само че локалните упорстват, че опциите за туристите там не се изчерпват единствено с травматичти мемоари, описа " Болкан инсайт " в навечерието на годишнината.
Сръбската окупация и нареждането на водача на Сръбската национална партия (а тогава - и на паравоенната организация " Белите орли " ) Воислав Шешел нито един хърватин да не напусне града жив вършат Вуковар печално прочут години наред. И през днешния ден туристите към момента желаят да видят мемориалното гробище, където са заровени жертвите на войната и водната кула, която се появява и на пътните знаци, сочещи към града, развалена от сръбски снаряди.
Болницата и мястото, където откараните от нея хървати са избивани, са обекти, които " няма смисъл " човек да не посети, в случай че идва във Вуковар, споделя Сиврич. Вероятно по тази причина градът се изпълва с туристи, с изключение на с публицисти и политици, в седмиците към 18 ноември - годишнината, откогато Вуковар се предава. Равносметката от обсадата включва 3000 жертви, бойци и цивилни, 86 от тях - деца. От 2016 година учениците в осми клас наложително посещават Вуковар за два дни - предходната година са го създали 42 хиляди души.
Eltz manor, one of the symbols of #Vukovar - the view from the side yard.:)#castles#historypic.twitter.com/fmkFsEKfqC
— 101Dalmatinac_Vu (@101dalmatinac) September 12, 2016
Градът, минал под контрола на Организация на обединените нации след войната и върнат на Хърватия през 1998 година, обаче може да предложи и друго с изключение на да бъде знак на страданието на хърватите, считат Сиврич и доста локални поданици. Сиврич отбелязва, че във времето към 18 ноември Вуковар няма задоволително екскурзоводи; сама тя има най-малко по две групи дневно. Местните обаче не схващат за какво всички - а това включва и политици и медии - се сещат за тях единствено към годишнината, а елитът употребява предишното за политически цели.
Вместо това пролетта и лятото разходка оферират привлекателен градски пейзаж в града на мястото, където се сливат реките Вука и Дунав.
Например имението " Елц ", барокова постройка, е съградено напълно отначало след съвсем цялостното си заличаване във войната. За пръв път се появява в средата на 18 в. и става съществена резиденция на благородническа фамилия - жанр на немски католици, който може да наблюдава историята си до 7 в. Изгонени от комунистите в Югославия през 1945 година, Елц въпреки всичко се завръщат в Хърватия след разпадането ѝ - това най-малко прави Якоб Елц, който съгласно локални митове персонално е взел участие в отбраната на град. В града някои назовават умрелия през 2008 година мъж, чиято цялостна купа на немски е Jakob Graf und Edler Herr von und zu Eltz-Kempenich genannt Faust von Stromberg, " рубрика на Вуковар ".
Туризмът, обвързван с войната, процъфтява в града - и то изключително есента и най-много през ноември - само че локалните упорстват, че опциите за туристите там не се изчерпват единствено с травматичти мемоари, описа " Болкан инсайт " в навечерието на годишнината.
Ресторантите около река Дунав, пясъчният остров Ада или градският парк в центъра също са почтени за посетителите, счита Ранка Койчинович, която преподава хърватска литература. Към листата ѝ могат да се прибавят красивите църкви и центърът на града, който, погубен от сърбите, към момента се възвръща. Впрочем Вуковар има опит с това - погубен от османски войски през 18 в., малко преди Елц да построят имението си, той се възражда, с цел да стане един от значимите културни знаци на хърватите в идващите две епохи и половина.
" Излиза, че от (трагедията на Вуковар) се сътвори туризмът на войната, което звучи малко като несъгласие, " а туризмът би трябвало да пресъздава местата в по-добра светлина, продължава Койчинович.
Засега този интерес наподобява като нещо от бъдещето. Мемориалното гробище да вземем за пример е било посетено предходната година от 154 050 души съгласно хърватската организация за туризма, болничното заведение - от 98 198 души. В музея на културата - постройка със актуален образ, добре излагаща историята на тези земи - са влезнали едвам 42 268.
Туризмът, обвързван с войната, процъфтява в града - и то изключително есента и най-много през ноември - само че локалните упорстват, че опциите за туристите там не се изчерпват единствено с травматичти мемоари, описа " Болкан инсайт " в навечерието на годишнината.
Сръбската окупация и нареждането на водача на Сръбската национална партия (а тогава - и на паравоенната организация " Белите орли " ) Воислав Шешел нито един хърватин да не напусне града жив вършат Вуковар печално прочут години наред. И през днешния ден туристите към момента желаят да видят мемориалното гробище, където са заровени жертвите на войната и водната кула, която се появява и на пътните знаци, сочещи към града, развалена от сръбски снаряди.
Болницата и мястото, където откараните от нея хървати са избивани, са обекти, които " няма смисъл " човек да не посети, в случай че идва във Вуковар, споделя Сиврич. Вероятно по тази причина градът се изпълва с туристи, с изключение на с публицисти и политици, в седмиците към 18 ноември - годишнината, откогато Вуковар се предава. Равносметката от обсадата включва 3000 жертви, бойци и цивилни, 86 от тях - деца. От 2016 година учениците в осми клас наложително посещават Вуковар за два дни - предходната година са го създали 42 хиляди души.
Eltz manor, one of the symbols of #Vukovar - the view from the side yard.:)#castles#historypic.twitter.com/fmkFsEKfqC
— 101Dalmatinac_Vu (@101dalmatinac) September 12, 2016
Градът, минал под контрола на Организация на обединените нации след войната и върнат на Хърватия през 1998 година, обаче може да предложи и друго с изключение на да бъде знак на страданието на хърватите, считат Сиврич и доста локални поданици. Сиврич отбелязва, че във времето към 18 ноември Вуковар няма задоволително екскурзоводи; сама тя има най-малко по две групи дневно. Местните обаче не схващат за какво всички - а това включва и политици и медии - се сещат за тях единствено към годишнината, а елитът употребява предишното за политически цели.
Вместо това пролетта и лятото разходка оферират привлекателен градски пейзаж в града на мястото, където се сливат реките Вука и Дунав.
Например имението " Елц ", барокова постройка, е съградено напълно отначало след съвсем цялостното си заличаване във войната. За пръв път се появява в средата на 18 в. и става съществена резиденция на благородническа фамилия - жанр на немски католици, който може да наблюдава историята си до 7 в. Изгонени от комунистите в Югославия през 1945 година, Елц въпреки всичко се завръщат в Хърватия след разпадането ѝ - това най-малко прави Якоб Елц, който съгласно локални митове персонално е взел участие в отбраната на град. В града някои назовават умрелия през 2008 година мъж, чиято цялостна купа на немски е Jakob Graf und Edler Herr von und zu Eltz-Kempenich genannt Faust von Stromberg, " рубрика на Вуковар ".
Туризмът, обвързван с войната, процъфтява в града - и то изключително есента и най-много през ноември - само че локалните упорстват, че опциите за туристите там не се изчерпват единствено с травматичти мемоари, описа " Болкан инсайт " в навечерието на годишнината.
Ресторантите около река Дунав, пясъчният остров Ада или градският парк в центъра също са почтени за посетителите, счита Ранка Койчинович, която преподава хърватска литература. Към листата ѝ могат да се прибавят красивите църкви и центърът на града, който, погубен от сърбите, към момента се възвръща. Впрочем Вуковар има опит с това - погубен от османски войски през 18 в., малко преди Елц да построят имението си, той се възражда, с цел да стане един от значимите културни знаци на хърватите в идващите две епохи и половина.
" Излиза, че от (трагедията на Вуковар) се сътвори туризмът на войната, което звучи малко като несъгласие, " а туризмът би трябвало да пресъздава местата в по-добра светлина, продължава Койчинович.
Засега този интерес наподобява като нещо от бъдещето. Мемориалното гробище да вземем за пример е било посетено предходната година от 154 050 души съгласно хърватската организация за туризма, болничното заведение - от 98 198 души. В музея на културата - постройка със актуален образ, добре излагаща историята на тези земи - са влезнали едвам 42 268.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ