Когато нямаш аргумент в демократичната надпреварва, не се отчайвай –

Когато нямаш мотив в демократичната надпреварва, не се отчайвай – построи акцията си въз основата на тайни теории. Рецептата е елементарна: въз основата на няколко истинни изказвания и няколко полуистини замеси миш-маш от небивалици и откровени неистини, в който обаче има ненапълно разумни връзки сред всички събития и общата структура звучи бомбастично. И най-малко от доста надалеч – теорията би трябвало да наподобява правдоподобно.

Конспиративната доктрина е тресавище, в което съперникът постепенно затъва, в случай че се опита да я опровергава. Защото тя може да се намества и приспособява към всевъзможни нови причини, да стига до базови предчувствия за това, по какъв начин е организиран света.

Политиката в България е наситена от тайни теории и българското общество се оказа европейски първенец в апетита да ги гълтам дружно с колците и всичките им други екстри. Ето един образец за тайна доктрина, която още циркулира в общественото пространство и даже ДАНС и други служби бяха натоварени да я ревизират.

Т1: ПП-ДБ, посредством Алексей Петров, Иво Мирчев и други, имат кодовете на машините за гласоподаване и трансформират резултатите, както си желаят.

Тази седмица теорията получи нови „ потвърждения “ – показания на блогър, който бил заплашван от към този момент починалия Алексей Петров, да не „ рови за машините “. Тези „ доказателства “, които седмици се въртяха из Facebook, станаха и обект на парламентарно чуване в наличието на ръководители на службите. За следващ път българската страна замязя на някой, който - откакто почнали да му се привиждат бели мишки - си назначил хора да му ги ловят.

Службите няма да заловен белите мишки – това е несъмнено. И Теория 1 е кардинално сбъркана, тъй като няма и минимум действително доказателство (освен страховете на този или онзи), че машинният избор е бил манипулиран. Ако пък ПП-ДБ нагласяваха резултатите, необяснимо е, за какво са ги нагласили в интерес на ГЕРБ и други партии – по-логично би било да си дадат най-малко едно нежно болшинство. А пък Алексей Петров беше погубен и до момента в който убийството му не бъде разплетено, всеки може да се упражнява с претекстовете. Чудно за какво, рядко конспираторите се сещат да търсят връзки на това ликвидиране с атентата против Гешев, инсталирането на Сарафов и така нататък

В раздухването на тайни теории се включи също президентът Радев и антуража му, както и началниците на служби. Такава е да вземем за пример:

Т2: На базата на нещастно и комично изминал запис на Политическа партия се вършат внушения, че това е партия, която надали не ще съобщи България и службите на „ американците “.   

Със сигурност записът от вътрешната среща не показва Политическа партия като проведена и дисциплинирана партия, само че действителните заключения от него – при безкористен прочит – не могат да надвишават тази констатация. Смяната на ръководителите на службите е наложителна по този начин или другояче и ПП-ДБ не престават да упорстват за това, и то с положителни причини. Разговори със съюзнически посолства още по-малко биха могли да се класифицират като „ изменничество “ – българските ползи в региона на сигурността разчитат на групови форми на защита и шерване на информация.

Но Т2 е към този момент толкоз медийно раздухана, толкоз е обговорена на най-високо равнище, че каквото и да каже човек, то ще се извърти в „ поддръжка “ на тази доктрина. Основното обаче е, че макар Т2, ротационното държавно управление на учен Денков пази много строго и поредно действителните български национални ползи и в геополитиката, и в енергетиката, и във връзка с стопанската система на страната. И като резултат от устойчивия курс на ръководство, България е на път да влезе и в Шенген, и в еврозоната. И това неизбежно ще стане, в случай че актуалният политически курс се резервира и не се подмени с подмолно мислене.

Манипулативна агитация

Сестра-близнак на тайната доктрина е манипулативната агитация. Тя не твърди, че обяснява истината, а показва нещата в интерес на избрана политическа мощ. Пропагандата дава кураж на последователите, гали тяхното его, а във връзка с съперниците цели да ги ядоса и най-малко мъничко да ги усъмни в някои обстоятелства. Пропагандата разчита на еднопосочна интерпретация на обстоятелства, които сами по себе си не са еднопосочни. Например:

Т3: Служебното държавно управление на Румен Радев подписа дълготраен контракт с турския газов оператор “Боташ “, който ще ни дава съществени количества газ годишно, без значение дали имаме потребност от него или не. Това е успех на отбраната на „ българския народен интерес “.

Тази пропагандна теза не устоя рецензия, тъй като в действителност България се ангажира да транзитира или употребява огромни количества (и да заплаща за тях, даже и да не ги ползва), за дълъг интервал от време. Всъщност, по този начин България може да стане индиректна врата за съветски газ към Европа: „ Боташ “ може всяка година да договорира съответните количества с „ Газпром “ и да ги прекарва безпроблемно към Европа към този момент като „ турски газ “. Може би по тази причина и Европейската комисия стартира следствие на договорката на Радев и държавното управление му с турците. А и самата договорка наподобява като дълготрайно обвързване на България с съветските газови доставки за Европа, което в сегашния миг е риск за  сигурността на страната.

Друга доктрина, която е с агитационен темперамент и като цяло е погрешна е теорията на „ изпирането “:

Т4: Борисов и Пеевски към този момент са „ изпрани “, тъй като са в коалиция с ПП-ДБ. Щом са допустими за тях, значи корупционните подозрения отпадат.

Разбира се, избрани партии имат полза от тази пропагандна доктрина и я употребяват. Делян Пеевски гради на нея и тактиката си за преекспонирането си в политиката. Комарницки има – както постоянно – положителни карикатури по тематиката, с окачени да съхнат изпрани герои. Но въпреки всичко теорията е явно неверна, тъй като в една правова страна подозренията в корупция се разсейват с без значение и заслужено следствие и съд. Избирането на Сарафов за изпълняващ длъжността основен прокурор хвърли тежка сянка върху опцията за професионално следствие и в действителност опроверга изчерпателно другояче известната доктрина.

Най-голямата пропагандна доктрина сега е с генезис оттатък страната и по мащабите си надвишава родното въображение:

Т5: Китай, Русия, Иран и други властнически страни са бъдещето на света. Либералните демокрации на Запада отстъпват, слаби са и не могат да се пазят. Политическите им процеси са комплицирани и комплицирани, до момента в който при автократите е ясно най-малко кой командва. България би трябвало да се преориентира от Западния лагер (ЕС и НАТО) към автократите и да се готви още веднъж да ги посреща с самун и сол.

Тази доктрина е основата на съветската агитация и е учудващо какъв брой адепти тя има в България. Едни громят Европейски Съюз и НАТО, други се възторгват от Китай, Путин, че и чак от Хамас и Ким Чен Ун. Трети ехидничат за бъдещето на Европа и нейните полезности и измислят безвкусни псевдотеории като тази за „ джендъра “ (КС, уви, е в тази група). Четвърти напряко желаят да изкарат страната от Европейски Съюз и НАТО. Пети залагат очаквания, че Доналд Тръмп ще води изолационистка политика и ще изостави Европейски Съюз на Путин.

Защо България е толкоз уязвима от пропагандна теза, взета назаем от 30-те години на 20 век, когато демократичните демокрации отново са се изправяли против мощни властнически и тоталитарни страни?

Подобни обещания към този момент са вкарвали България в задънена улица

Историята ни учи, че не се учим от историята. Но България е в действителност на кръстопът. И заплахата е, че подведени от тайни и пропагандни теории, губим връзка с действителността и можем да загубим шанса да станем високо развита, богата и свободна страна. Тези, които са обещавали други (уж по-преки) пътища на България, са я вкарвали я в националистическо, я в тоталитарно тресавище, в което има примитивна стопанска система, закъснение по отношение на съперниците, липса на независимост и скърцане със зъби.

Затова, когато хората отидат да гласоподават на края на месеца, добре е да го създадат със съзнанието за значимостта на момента. Да, може да се гласоподава, като се покаже междинен пръст на всички, само че това е един от методите идните рецесии – а такива ще има – да заварят България слаба. Същото би се получило, в случай че хората почнат да дават ‚втори “, „ трети “, че и „ пети “ късмет на ръководства, които към този момент са посочили какво могат. Понеже един от претендентите не е съвършен, това не значи, че би трябвало да се гласоподава за по-лошите от него като знак на високо морално отчаяние. Перфекционизмът и в изборите е съперник на най-хубавото допустимо решение.

Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.