Когато на 11-ти януари НАСА публикува обновения график за предстоящите

Когато на 11-ти януари НАСА разгласява актуализирания график за идните полети на комерсиални кораби до “Международната галактическа станция ”, мнозина останаха надълбоко шокирани. Съгласно графика първият безпилотен полет на кораба на Боинг “Старлайнър ” ще е през август, а първият пилотиран – през ноември. Но СпейсЕкс, които трябваше да проведат първия безпилотен полет на “Драгън 2 ” през април, в този момент оповестяват отсрочване за август. Първият пилотиран полет е плануван чак за декември – след този на Боинг.

На доктрина това е, което би трябвало да чакаме през 2018-та година. На доктрина. А на процедура никой не има вяра, че графикът ще бъде спазен. Нагласите в галактическия бранш са, че първите пилотирани полети както на СпейсЕкс, по този начин и на Боинг, ще се изместят твърдо за 2019-та година. Нали не очаквате, че “Драгън 2 ” с екипаж в действителност ще полети през декември? Това е нов транспортен съд, а при новия галактически хардуер постоянно има отлагания в последния миг – вижте какво става с ракетата “Фолкън Хеви ”, която към момента не може да премине през статично запалване и полетът й се отмества за февруари.

На процедура ще бъдем щастливи, в случай че до края на 2018-та година най-малко един от корабите “Драгън 2 ” или “Старлайнър ” излети за пръв път в безпилотен режим. Но и това не е обезпечено. Януари е преполовил, оставащото време е малко, а както СпейсЕкс, по този начин и Боинг имат да извървят дълъг път, до момента в който стигнат до стартовата площадка.

Какво се случи? Нали СпейсЕкс бяха много по-напред, нали непрекъснато изстрелват ракети, нали доставят товар до “Международната галактическа станция ”?

Какво се случи ли? НАСА се случи.

В рамките на предходната сполучлива стратегия COTS, моделът, по който НАСА работеше, беше следният: организацията разпределяше пари на частните галактически компании за създаването на нови галактически кораби въз основата на конкурентен принцип. Първоначално фирмите бяха СпейсЕкс и Рокетплейн Кистлър. По-късно заради липса на задоволително частно финансиране Рокетплейн отпадна и НАСА назначи на нейно място Орбитал. Както СпейсЕкс, по този начин и Орбитал съумяха да разработят две среднотоварни ракети – “Фолкън 9 ” и “Антарес ”. Но характерностите на COTS бяха следните: НАСА единствено подписва първичните контракти. Космическите кораби се създават от частните компании и те носят отговорността. НАСА дефинира крайните условия, само че в действителността се явява единствено покупател на услуги. Междувременно частниците се конкурират едни с други и основават първокласен артикул. Днес корабите “Драгън ” и “Сигнус ” летят постоянно до “Международната галактическа станция ” и доставят наред потребен товар. Чудесна реализация на самодейността! Но евентуално главната причина, заради която COTS съумя, то е, че подпомагането на комерсиалните галактически компании стартира през 2006 година, по време на ерата на Буш, когато НАСА се занимаваше главно с стратегия “Съзвездие ”, транспортен съд “Орион ”, ракети “Арес 1 ” и “Арес 5 ”. Докато “Орион ” и “Арес 1 ” заемаха централните вести, комерсиализацията на космонавтиката беше непряк план, ставаше тихомълком и никой не пречеше на частните компании. Те работеха безшумно и умерено, отчитаха в началото скромни резултати и чак след 2010 година демонстрираха забележим напредък, който накара хората да се замислят: я вижте по какъв начин стават нещата!

За създаването на пилотираните комерсиални галактически кораби обаче моделът на COST беше изцяло зарязан. Сега НАСА, вместо единствено да зададе условията си, както беше при основаването на товарните кораби, се намесва интензивно във всяка стъпка на създаването на новите пилотирани машини. Като резултат програмата за подкрепяне на частни компании се е трансформирала в копие на програмата за държавен космичен транспортен съд “Орион ” и тежкотоварна ракета “Спейс лонч систъм ” (SLS). Също както при “Орион ”, по този начин и тук има непрекъснати протакания. На всеки шест месеца НАСА актуализира датите по кое време се чака да дебютират “Старлайнър ” и “Драгън 2 ” и нормално тези актуализации са придружени от следващите шестмесечни отлагания.

Но това, което е най-лошото е, че частните компании са с вързани ръце и на практика не са свободни да вкарват нововъведения. Нещо повече – вместо да има напредък напред, се стига до декаданс.

Най-яркият образец по тази причина е отводът на СпейсЕкс да употребява ретроракети за кацането на “Драгън 2 ”. През 2014 година компанията предвиждаше “Драгън 2 ” да е съвременен космичен транспортен съд, който, вместо да каца с парашутни системи, да разчита на спирачни ретроракети. Това би разрешило корабът да каца освен на Земята след задача до орбита, само че и на повърхността на всяко друго тяло като Луната и Марс. Илон Мъск описваше “Драгън 2 ” като модерния междупанетен транспортен съд на 21-ви век. Само че в този вид той по този начин и не можа да се впише в строгите условия на НАСА за сигурност, тъй като ретроракетното кацане носи спомагателен риск. В началото на 2017-та година Илон Мъск разгласи, че на този стадий се отхвърля от ретроракетно кацане и ще разчита на остарелия изпитан вид от 60-те години на връщане с парашути и приводняване в океана.

При това нуждата да се преработи системата за кацане беше освен стъпка обратно в софтуерно отношение, само че и добави отсрочване от една година за СпейсЕкс.

НАСА, за жалост, не е организацията от 60-те години, която е пращала хора на Луната. Днешната НАСА страда от два съществени казуса. Първият е вътрешната просвета на плашливост, плод на две високопрофилни повреди на галактически совалки, които се случиха през 1986 и 2003 година. Казано в резюме, НАСА се опасява от всеки непотребен риск. Само че в случай че доста се замисляш какво би могло да се случи, резултатът е явен: няма да полетиш до на никое място. Нито до Луната, нито до Марс … а в този момент алтернативата за 2019 година, когато ще отбележим 50 години от първото пилотиране кацане на Луната, не е дали НАСА ще е в положение още веднъж да прати човек там в околните години. А дали НАСА ще разполага с елементарен транспортен съд за полети до ниска орбита, още преди този момент десетилетие да си е отишло…

Другият проблем е обвързван с бюрокрацията, която се е разраснала неимоверно през последните няколко десетилетия и става все по-тромава. Тъй като това е държавната организация, а не частна компания, на върха НАСА се управлява от админ, а не от бизнесмен. На по-ниските нива йерархията наподобява почти по този начин: хора, които гледат по какъв начин другите си правят работата, а надлежно те гледат по какъв начин останалите под тях си правят работата. В галактическите среди се майтапят, че в НАСА не можеш даже да вземеш решение да си свариш кафе без да е нужно да свикаш нужните комисии и подкомисии.

И в случай че си мислите, че това е безпочвена рецензия – не, не е. Самият Уейн Хейл, някогашен програмен управител на програмата “Космическа совалка ”, пенсиониран след 32-годишна кариера в НАСА, е направил тъмно предсказване през 2010 година. Ето точните му думи тогава: “НАСА има вяра, че усъвършенстваният развой (т.е. нарасналата бюрокрация) е решението да се предотвратят бъдещи проблеми. Така че НАСА написа все по-подробни и по-подробни спецификации и условия и желае от ден на ден и повече документи и доказателства. Някъде сред редовете ние преминахме оптималната точка да осигурим сигурност и към този момент просто увеличаваме цената и отлаганията. Днес ние сме на път да придобием превоз до околоземна орбита чрез частни компании. Не единствено че тази самодейност може да спести средства от данъкоплатците, само че може да се основе и нова промишленост. Привържениците на тази концепция я оприличават на държавните контракти за въздушна поща през 20-те години, която по митологичен метод обезпечи сполучлива и печеливша авиационна промишленост. Предстои да видим дали това е вярна прилика или не, само че в това време огромно културно разделяне е на път да убие самодейността още в зародиш. Не умишлено, не злонамерено, не, не – с най-хубави планове ”. Хейл e предизвестил още през 2010 година, че назначението на арбитри, които преглеждат дали хилядите условия са задоволени или не, не е верният метод да се обезпечи сигурност, нито да се пестят пари. Още тогава специалистът е споделил, че в случай че НАСА не се промени, опитът за комерсиализиране на околоземната орбита ще претърпи провал и е напомнил, че в предишното условията на Военновъздушните сили на Съединени американски щати за бойни самолети са заемали единствено 2 страници и половина, а условията за кораба “Джемини ” на НАСА през 60-те са се побирали едвам към 24 страници. Днес бюрокрацията изисква хиляди и хиляди документи.

Но да се върнем на днешния ден и последните отлагания към СпейсЕкс. През 2016 година ракета “Фолкън 9 ” експлодира на стартовата площадка при пълнене с гориво. Проблемът беше локализиран до втората степен – по-точно до резервоарите за О2. Вътре в тези резервоари има дребни съдове, цялостни с хелий, а съдовете са формирани от специфичен материал: въглеродни влакна, омотани към алуминий. Експлозията през 2016 година се смята за породена от навлизането на кислорода сред алуминия и въглеродните влакна. Свръхохладеният О2 може да раздра нишките, или да аргументи триене сред тях, какво тъкмо – не е ясно, само че резултатът би бил един – детонация.

СпейсЕкс промени процедурата по зареждане със свръхохладен О2. През миналата 2017 година компанията организира 18 поредни изстрелвания – всичките сполучливи. Удовлетворило ли е това НАСА? Съвсем не.

На 11-ти януари беше оповестен годишният отчет на комисията по аерокосмическа сигурност (натиснете тук, с цел да го прочетете в оригинал). Тази комисия разгласява рекомендации, които на доктрина нямат обвързваща стойност – НАСА може да избере да се съобрази или да не се съобрази с тях. На процедура обаче организацията съвсем постоянно се преценява и дори в избрани случаи се мъчи да предприеме всички ограничения, с цел да могат възможните дефекти да се поправят авансово и да не се постанова комисията да разгласява каквито и да е забележки. Така че още след детонацията на СпейсЕкс през 2016 година компанията стартира взаимно с НАСА преправка на проблематичните алуминиеви съдове. Алтернативният им дизайн е по-тежък и надлежно ще наложи нова структура ии на поддържащите структури на кислородните резервоари. Според документа, оповестен на 11-ти януари, комисията не предлага на НАСА да утвърди ракетата “Фолкън 9 ” за пилотирани полети преди да бъдат осъществени проби на модифицирания хардуер.

Някои галактически запалянковци измежду вас биха се оплакали, че НАСА съзнателно затормозява СпейсЕкс, с цел да изкара на напред във времето Боинг (стар аерокосмически колос със съществено политическо лоби). В действителността обаче освен СпейсЕкс, само че и Боинг са под напън да удовлетворят строгите условия, съгласно които вероятността за гибел на астронавт в границите на задача би трябвало да е не повече от 1 на 270, а рискът от съдбовен случай при изстрелване или кацане следва да възлиза на не повече от 1 на 500. Докладът предизвестява, че нито една от двете компании няма да успее да удовлетвори условието за 1 теоретична повреда на 500 излитания и кацания.

За съпоставяне условието към галактическите совалки в края на програмата е било за 1 теоретична повреда от общо 90 старта. Т.е. частните компании работят при доста по-строги критерии.

Междувременно ето по какъв начин евентуално ще се развият нещата: СпейсЕкс и Боинг ще се опитат да облекчат тежките условия на НАСА, само че при всички положения ще са принудени да създадат някои модификации, които ще оскъпят и усложнят корабите и (или) техните ракети-носители. Като резултат от това услугата по извеждане на астронавт до околоземна орбита ще стане скъпа, евентуален покупател на корабите ще остане на първо място НАСА, едва ли ще могат да се внедрят на пазара за комерсиални услуги, а когато най-сетне полетят, то ще е с огромно забавяне.

Никак няма да се изненадам, в случай че СпейсЕкс и Боинг не просто се забавят докъм средата на 2019 година, а може би даже до по-късно. Дори допускам, че могат да бъдат изпреварени от другите две комерсиални галактически компании – Върджин Галактик и Блу Ориджин. Нито Върджин Галактик, нито Блу Ориджин създават орбитални кораби – в противен случай, както “СпейсШипТу ”, по този начин и “Ню Шепърд ” са суборбитални машини, само че в случай че човек полети първо с тях до галактическото пространство, никой няма да се интересува изключително какви са детайлностите – значимото е, че след 2011 година, когато е последният полет на совалката “Атлантис ”, ще има нов американец, изхвърчал в космоса от локална почва.

Това ще бъде огромен пестник за тази комерсиална космонавтика, която е, подпомагана от страната, още повече, че нито Върджин Галактик, нито Блу Ориджин употребяват парите на НАСА. Двете компании не престават да възнамеряват пилотирани задачи до края на 2018 година, като “СпейсШипТу ” преди броени дни извърши последния си планиращ полет и е безусловно на седмици, най-вече месеци, от началото на първото пилотирано ракетно политане.