Защо новите молекули са кошмарът на НЗОК?
Когато мораториумът върху така наречен нови молекули падна в края на предходната година с дружните старания на пациенти, депутати, президента, омбудсмана и цялото общество, което реагира остро на опита да се ограничи достъпът до съвременно лекуване за икономии за НЗОК, всичко предвещаваше, че щастливата развръзка няма да трае дълго. Няколко месеца по-късно НЗОК към този момент признава, че разноските й за медикаменти са нейният най-сериозен проблем и я тревожат повече даже от задълженията към непознатите здравни каси, които завихриха политически скандал и управническа рецесия в касата.
Предвиденият от касата мораториум, който падна в последния миг, засягаше 32 новаторски медикамента , като прогнозният разход за тях бе 40-50 млн. лев а, само че действително сметката би трябвало да е по-малка, тъй като НЗОК ще стартира да ги заплаща едвам след 1 април, когато влиза в действие новият Национален рамков контракт, в който са планувани някои клаузи по отношение на контрола по отпущането и следенето на лекуването с тях. Потенциално с новите молекули ще се лекуват над 8 000 души с онкологични, ревматологични болести, множествена склероза, хепатит С, белодробна фиброза и някои други редки болести.
Проблемът е, че какъвто и да е разходът за новите лечения, той не е очакван в бюджета на здравната каса, която в последните години е в систематични преразходи за медикаменти. Всяка година НЗОК залага по-ниски разноски за медикаменти от тези, които действително е направила през миналата. И всяка година стартира да заплаща нови и скъпи лечения, които с всяка минала година генерират все по-сериозен разход, който фондът от ден на ден се задъхва да покрива.
Защо порастват разноските?
Според фармацевтичните компании тези разноски се дължат на изцяло справедливи аргументи: застаряващото население, от ден на ден лекуващи се хора, по-голяма дълготрайност на живота с помощта на новите лекарства. В същото време създаването на всяко ново лекарство гълта големи пари, а достигащите до пазара молекули би трябвало да избият вложенията и за несполучливите разработки, заради което цената им е висока. " Разработването на нов лекарствен артикул коства милиарди, доста по-скъпо от това да изстреляш спътник в космоса ", дадоха образец неотдавна от промишлеността.
Според здравните управляващи наред с обективните аргументи обаче разноските нарастват и поради неналичието на задоволителен надзор по отпущането и използването на медикаментите , което мощно изкушава и подготвя участниците в системата към злоупотреби , до момента в който се занимават с това благородно и изключително доходоносно начинание – лекуването на хора с тежки болести.
През последните години бяха въведени много законодателни промени, в това число оценка на здравните технологии и отстъпки, с които фармацевтичните компании споделят риска от растежа на лекарствените разноски и връщат пари назад в касата.
През предходната година фармацевтичните компании върнаха 168 млн. лв. назад в бюджета на НЗОК при 87 млн. през 2016 и 47 млн. лв. през 2015 година. За 2018 година са планувани отстъпки от 160 млн., само че действително ще са повече поради падналия мораториум.
Контролът обаче продължава да куца и здравната каса продължава да се чуди по какъв начин да го усъвършенства, с цел да не заплаща за разхищаване на медикаменти, клатушкане в безотговорно и излишно изписване на скъпи лечения или откровени обири. А всяко нейно деяние поражда равно по мощ и противоположно по посока противопоставяне.
В това време влизат нови и нови молекули, които генерират стотици милиони левове разход и НЗОК продължава все по този начин да се пита дали те отиват за лекуването на който би трябвало по допустимо най-хубавия метод.
Двоен растеж на разноските за някои лечения за 5 години
Ръстът в разноските на НЗОК за медикаменти се дължи основно на навлизането на новите медикаменти в региона на онкологията, ревматологичните болести и редките заболявания. Докато при онкологията на процедура няма растеж в броя на болните, за чиято химиотерапия касата заплаща, то при ревматологичните болести и редките заболявания новите лечения повличат след себе си и растеж на пациентите, чието лекуване НЗОК покрива.
Така за 5 години - от 2013 до 2017 година - разходът на НЗОК за лекуването на пациенти с ревматологични болести е повишен двойно от 38.4 на 78.6 млн. лв., за пациентите с онкологични болести повече от два пъти – от 172.4 млн. лв. на 364 млн. лв., и за тези с редки болести също съвсем два пъти от 58.5 млн. лв. на 102.6 млн. лв., като това е обвързвано и с двоен растеж на пациентите, получаващи терапия. Това демонстрират данни на НЗОК, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до социална информация.
При другите лечения растежът в разноските се дължи на разнообразни аргументи.
Лечението на онкоболен е повишено от 5 хиляди на 10 хиляди лв.
В онкологията да вземем за пример се следи резистентен брой пациенти, за чиято химиотерапия НЗОК заплаща. Броят им в другите години варира от 33 000 до малко над 34 000. За сметка на това обаче в този интервал междинната стойност за лекуването на един пациент с онкологично заболяване в болница е повишена от 5 240 лв. на 10 622 лв., съгласно данните на НЗОК.
И в случай че междинната стойност за лекуването на пациент през предходната година е 10 000 лв. като цяло, то междинната стойност за лекуването на един пациент с новите молекули в онкологията, влезнали единствено през 2016 година, доближава 40 000 лв..
Разходът самичък по себе си не е най-важното, защото от надалеч по-съществено значение е дали новата терапия превъзхожда и дава качествено по-добър лечебен резултат от остарялата, т.е. дали покачва преживяемостта по отношение на общоприетата терапия или пък води до цялостно изцеление, което до момента не е било допустимо и така нататък
Не по-малко значимо е обаче и по какъв начин се предписва тя, желана ли е пред остарялата единствено и само поради финансовите изгоди, които би донесла за съответно поделение и доктор и изхвърля ли се една трета от нея, каквато процедура на разхищаване не е непозната на нароилите се в последните години многочислени клиники, занимаващи се с химиотерапия.
Освен това разбор на НЗОК от предходната година сподели фрапиращи разлики до 10 пъти в цената за лекуването на един онкоболен в другите лечебни заведения в страната, като обратно на всякаква логичност най-скъпото лекуване не е във водещите академични лечебни заведения, поемащи най-големия и тежък поток пациенти.
Разходите за новите молекули скачат няколко пъти след навлизането им
Конкретно в онкологията, растежът в разноските несъмнено се дължи на навлизането на новите и скъпи лечения, които качват цената за лекуването на пациентите. Данните на НЗОК демонстрират, че след първата година на навлизането им, в идващите 2-3 години разноските за новите молекули нарастват от 2 до 6 пъти. Ето за какво не е необичайно, че НЗОК е съществено обезпокоена за бюджета си след рухването на мораториума и задаващата се порция нови молекули през идната година.
Например влезлите през 2014 година нови молекули в региона на онкологията през първата година са генерирали разход от близо 4.5 млн. лв., през втората – 11.6, през третата той пада до 10.6 и през 2017 е към този момент 9.7.
За влезлите през 2015 година молекули разходът на НЗОК през първата година е бил 6.8 млн. лв., през 2016 година той към този момент е бил 29.7 млн. лв. или над 4 пъти повече, а през 2017 година доближава 46.3 млн. лв..
За влезлите през 2016 година нови молекули разходът е скочил от 13 млн. лв. през първата на 45.5 млн. лв. през втората година. Съответно и броят на пациентите, които се лекуват с навлизащите нови молекули, се усилват през всяка последваща година.
Естествено, скокът в разноските не е еднопосочен, защото с назначението на новите лечения се освобождава запас от старите, с които би се лекувал пациентът. Само по себе си обаче удвояването на разхода за лекуването на един онкоболен за 5 години е задоволително сладкодумен за наклонността.
Ползите от скъпите лечения тънат в мъгла
Всичко това би трябвало да е довело до по-добри резултати за пациентите, само че това никой не може да каже сигурно, защото заради управническо безхаберие от няколко години страната ни не поддържа Национален раков указател, който би трябвало да покаже усилва ли се преживяемостта и с какви темпове за локализациите, за които навлизат новаторски лечения.
Едва от тази година стартира да се прави и следене на лечебния резултат от новите молекули, което ще се случва в няколко огромни лечебни заведения в София, Варна и Пловдив. Целта е за тези лекарства да се събират данни от използването им в практиката и в следствие резултатите да служат за преценка дали да продължат да се заплащат от здравния фонд.
Новите молекули в ревматологията и редките заболявания вървят с растеж на пациентите
При ревматологичните болести се следи по едно и също време увеличение на броя на пациентите, които употребяват новите скъпи лечения и оттова и растеж в разноските на НЗОК.
Средната годишна стойност за лекуването на един пациент с ревматологично заболяване е повишена от 6 206 лв. през 2013 година на 9 519 лв. през 2017 година, а броят на пациентите, за чието лекуване НЗОК заплаща е повишен от 6 190 на 8 258.
Съответно броят на пациентите, които се лекуват с навлизащите нови молекули също нараства. Влезлите през 2014 година нови молекули в ревматологията през първата година са употребени от 255 души, до момента в който през 2015 са към този момент 700, а през 2017 към този момент 774. Влезлите през 2015 година нови молекули в началото са достигнали до 451 души, а през 2017 година към този момент се употребяват от 746 души.
Редките заболявания са образец за това, че след навлизането на новите лечения броят на пациентите които ги получават, нараства фрапантно, защото за доста от тях въобще не е имало лекарство до този миг, само че с времето разходът за лекуването им пада.
Докато през 2013 година НЗОК е плащала за лекуването 2 870 пациенти с редки болести, то през 2017 година те са към този момент 6 209. Същевременно междинната годишна стойност за лекуването на един пациент с рядка болест е била 20 413 през 2013, в следствие се е повишила до 24 842 лв. през 2015 година, само че през 2016 и 2017 година пада на равнища от 15 000-16 000 лв..
Какво да се прави? Контрол (но електронен и не избирателен)
През последните години здравните управляващи започнаха да осъзнават проблемите в лекарствената политика, започнаха много промени за по-ефективното консумиране на публичния запас, само че контролът е драматичен и плахите опити за стягането му се посрещат с очевидна и скрита опозиция.
Така да вземем за пример предходната година под напън НЗОК се отхвърли от желанието си да задължи лечебните заведения да вкарат от 2018 година автоматизирани и полуавтоматизирани системи за подготвяне на медикаментите за химиотерапия, с цел да спре разхищението на скъпи лекарства.
Мярката беше планувана, с цел да предотврати сегашната процедура сред 25% и 30% от скъпите препарати в онкологията да се изхвърлят от лечебните заведения. Опитите на Министерството на здравеопазването да вкара електронен търг за медикаментите, в това число за медикаментите в онкологията, към този момент втора година удрят на камък поради непрекъснати обжалвания от промишлеността.
Като цяло неналичието на функциониращо електронно опазване на здравето е главен препъни-камък пред здравните управляващи за реализирането на съответен надзор в действително време. Вместо това те тичат след събитията, управляват по документи към този момент свършили неща, а на фона на приказките за грандиозни злоупотреби няма тежко осъдена болница с лишен лиценз и преустановен контракт по доходоносна клинична пътека.
Показателен в това отношение е разказът на някогашния зам.-министър на опазването на здравето Мирослав Ненков за фиаското, което здравните управляващи претърпели при опит да създадат неочаквана инспекция на химиотерапията в една болница: " Не можахме да я създадем неочаквана, тъй като някой незабавно описа. Още в 9 часа проверяващите са открили, че през лечебното заведение са минали над 30 души. Това значи: пристигнал е, прегледан е, закачена му е системката, тя е изкапала. По документи всичко е идеално ".
През тази година най-сетне би трябвало да бъде построена националната здравно-информационна система, която да обхване всички участници – НЗОК, лечебни заведения, аптеки и така нататък Включително като част от нея е планувано построяването на експертна фармако-терапевтична система с подсистема за надзор на онколекарствата .
Стъпвайки върху усъвършенствания електронен надзор, включващ и настоящи регистри на пациентите, НЗОК може да употребява данните от следенето на лечебния резултат на новите медикаменти, с цел да вкара заплащане за резултат от лекуването. Мярка, която в министерството и касата от дълго време разискват, само че все още е неприложима поради неналичието на ефикасна система за премерване на резултата.
На дневен ред още веднъж е и концепцията за въвеждането на автоматизираните и полуавтоматизирани системи за подготвяне на онколекарствата в лечебните заведения, а в новия рамков контракт са заложени и някои ограничения за по-рационалната приложимост на скъпите лекарства, с цел да не бъдат разхищавани.
Не на последно място здравната каса би трябвало да стартира да прави по-адекватна бюджетна политика , което включва и непопулярни решения, в случай че счита, че по този метод пази публичния интерес. Но това няма по какъв начин да се случи единствено и само с финансови причини, какъвто беше казусът с падналия мораториум. А с цел да взема съответни решения, касата би трябвало да събира информация и да е наясно със задаващите се с в идващите години разноски, с цел да не е в ролята на сюрпризирана, когато й показват сметката – било то за медикаменти или за лекуване в чужбина.
Както здравният министър Кирил Ананиев в присъщия си жанр на бюджетар се изрази при подписването на Националния рамков контракт, основните думи през тази година ще бъдат " надзор " и " дисциплинираност ". Въпросът е контролът да дава отговор на действителностите в ХХI век и дружно с дисциплината да важат за всички, а да не са изборни.
Което е мъчно начинание в система, разкъсвана от многочислени лобистки ползи, управническа отпадналост, обръчи от доближени на властта лечебни заведения и доста мощен веществен тласък разхищенията да продължат.
Предвиденият от касата мораториум, който падна в последния миг, засягаше 32 новаторски медикамента , като прогнозният разход за тях бе 40-50 млн. лев а, само че действително сметката би трябвало да е по-малка, тъй като НЗОК ще стартира да ги заплаща едвам след 1 април, когато влиза в действие новият Национален рамков контракт, в който са планувани някои клаузи по отношение на контрола по отпущането и следенето на лекуването с тях. Потенциално с новите молекули ще се лекуват над 8 000 души с онкологични, ревматологични болести, множествена склероза, хепатит С, белодробна фиброза и някои други редки болести.
Проблемът е, че какъвто и да е разходът за новите лечения, той не е очакван в бюджета на здравната каса, която в последните години е в систематични преразходи за медикаменти. Всяка година НЗОК залага по-ниски разноски за медикаменти от тези, които действително е направила през миналата. И всяка година стартира да заплаща нови и скъпи лечения, които с всяка минала година генерират все по-сериозен разход, който фондът от ден на ден се задъхва да покрива.
Защо порастват разноските?
Според фармацевтичните компании тези разноски се дължат на изцяло справедливи аргументи: застаряващото население, от ден на ден лекуващи се хора, по-голяма дълготрайност на живота с помощта на новите лекарства. В същото време създаването на всяко ново лекарство гълта големи пари, а достигащите до пазара молекули би трябвало да избият вложенията и за несполучливите разработки, заради което цената им е висока. " Разработването на нов лекарствен артикул коства милиарди, доста по-скъпо от това да изстреляш спътник в космоса ", дадоха образец неотдавна от промишлеността.
Според здравните управляващи наред с обективните аргументи обаче разноските нарастват и поради неналичието на задоволителен надзор по отпущането и използването на медикаментите , което мощно изкушава и подготвя участниците в системата към злоупотреби , до момента в който се занимават с това благородно и изключително доходоносно начинание – лекуването на хора с тежки болести.
През последните години бяха въведени много законодателни промени, в това число оценка на здравните технологии и отстъпки, с които фармацевтичните компании споделят риска от растежа на лекарствените разноски и връщат пари назад в касата.
През предходната година фармацевтичните компании върнаха 168 млн. лв. назад в бюджета на НЗОК при 87 млн. през 2016 и 47 млн. лв. през 2015 година. За 2018 година са планувани отстъпки от 160 млн., само че действително ще са повече поради падналия мораториум.
Контролът обаче продължава да куца и здравната каса продължава да се чуди по какъв начин да го усъвършенства, с цел да не заплаща за разхищаване на медикаменти, клатушкане в безотговорно и излишно изписване на скъпи лечения или откровени обири. А всяко нейно деяние поражда равно по мощ и противоположно по посока противопоставяне.
В това време влизат нови и нови молекули, които генерират стотици милиони левове разход и НЗОК продължава все по този начин да се пита дали те отиват за лекуването на който би трябвало по допустимо най-хубавия метод.
Двоен растеж на разноските за някои лечения за 5 години
Ръстът в разноските на НЗОК за медикаменти се дължи основно на навлизането на новите медикаменти в региона на онкологията, ревматологичните болести и редките заболявания. Докато при онкологията на процедура няма растеж в броя на болните, за чиято химиотерапия касата заплаща, то при ревматологичните болести и редките заболявания новите лечения повличат след себе си и растеж на пациентите, чието лекуване НЗОК покрива.
Така за 5 години - от 2013 до 2017 година - разходът на НЗОК за лекуването на пациенти с ревматологични болести е повишен двойно от 38.4 на 78.6 млн. лв., за пациентите с онкологични болести повече от два пъти – от 172.4 млн. лв. на 364 млн. лв., и за тези с редки болести също съвсем два пъти от 58.5 млн. лв. на 102.6 млн. лв., като това е обвързвано и с двоен растеж на пациентите, получаващи терапия. Това демонстрират данни на НЗОК, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до социална информация.
При другите лечения растежът в разноските се дължи на разнообразни аргументи.
Лечението на онкоболен е повишено от 5 хиляди на 10 хиляди лв.
В онкологията да вземем за пример се следи резистентен брой пациенти, за чиято химиотерапия НЗОК заплаща. Броят им в другите години варира от 33 000 до малко над 34 000. За сметка на това обаче в този интервал междинната стойност за лекуването на един пациент с онкологично заболяване в болница е повишена от 5 240 лв. на 10 622 лв., съгласно данните на НЗОК.
И в случай че междинната стойност за лекуването на пациент през предходната година е 10 000 лв. като цяло, то междинната стойност за лекуването на един пациент с новите молекули в онкологията, влезнали единствено през 2016 година, доближава 40 000 лв..
Разходът самичък по себе си не е най-важното, защото от надалеч по-съществено значение е дали новата терапия превъзхожда и дава качествено по-добър лечебен резултат от остарялата, т.е. дали покачва преживяемостта по отношение на общоприетата терапия или пък води до цялостно изцеление, което до момента не е било допустимо и така нататък
Не по-малко значимо е обаче и по какъв начин се предписва тя, желана ли е пред остарялата единствено и само поради финансовите изгоди, които би донесла за съответно поделение и доктор и изхвърля ли се една трета от нея, каквато процедура на разхищаване не е непозната на нароилите се в последните години многочислени клиники, занимаващи се с химиотерапия.
Освен това разбор на НЗОК от предходната година сподели фрапиращи разлики до 10 пъти в цената за лекуването на един онкоболен в другите лечебни заведения в страната, като обратно на всякаква логичност най-скъпото лекуване не е във водещите академични лечебни заведения, поемащи най-големия и тежък поток пациенти.
Разходите за новите молекули скачат няколко пъти след навлизането им
Конкретно в онкологията, растежът в разноските несъмнено се дължи на навлизането на новите и скъпи лечения, които качват цената за лекуването на пациентите. Данните на НЗОК демонстрират, че след първата година на навлизането им, в идващите 2-3 години разноските за новите молекули нарастват от 2 до 6 пъти. Ето за какво не е необичайно, че НЗОК е съществено обезпокоена за бюджета си след рухването на мораториума и задаващата се порция нови молекули през идната година.
Например влезлите през 2014 година нови молекули в региона на онкологията през първата година са генерирали разход от близо 4.5 млн. лв., през втората – 11.6, през третата той пада до 10.6 и през 2017 е към този момент 9.7.
За влезлите през 2015 година молекули разходът на НЗОК през първата година е бил 6.8 млн. лв., през 2016 година той към този момент е бил 29.7 млн. лв. или над 4 пъти повече, а през 2017 година доближава 46.3 млн. лв..
За влезлите през 2016 година нови молекули разходът е скочил от 13 млн. лв. през първата на 45.5 млн. лв. през втората година. Съответно и броят на пациентите, които се лекуват с навлизащите нови молекули, се усилват през всяка последваща година.
Естествено, скокът в разноските не е еднопосочен, защото с назначението на новите лечения се освобождава запас от старите, с които би се лекувал пациентът. Само по себе си обаче удвояването на разхода за лекуването на един онкоболен за 5 години е задоволително сладкодумен за наклонността.
Ползите от скъпите лечения тънат в мъгла
Всичко това би трябвало да е довело до по-добри резултати за пациентите, само че това никой не може да каже сигурно, защото заради управническо безхаберие от няколко години страната ни не поддържа Национален раков указател, който би трябвало да покаже усилва ли се преживяемостта и с какви темпове за локализациите, за които навлизат новаторски лечения.
Едва от тази година стартира да се прави и следене на лечебния резултат от новите молекули, което ще се случва в няколко огромни лечебни заведения в София, Варна и Пловдив. Целта е за тези лекарства да се събират данни от използването им в практиката и в следствие резултатите да служат за преценка дали да продължат да се заплащат от здравния фонд.
Новите молекули в ревматологията и редките заболявания вървят с растеж на пациентите
При ревматологичните болести се следи по едно и също време увеличение на броя на пациентите, които употребяват новите скъпи лечения и оттова и растеж в разноските на НЗОК.
Средната годишна стойност за лекуването на един пациент с ревматологично заболяване е повишена от 6 206 лв. през 2013 година на 9 519 лв. през 2017 година, а броят на пациентите, за чието лекуване НЗОК заплаща е повишен от 6 190 на 8 258.
Съответно броят на пациентите, които се лекуват с навлизащите нови молекули също нараства. Влезлите през 2014 година нови молекули в ревматологията през първата година са употребени от 255 души, до момента в който през 2015 са към този момент 700, а през 2017 към този момент 774. Влезлите през 2015 година нови молекули в началото са достигнали до 451 души, а през 2017 година към този момент се употребяват от 746 души.
Редките заболявания са образец за това, че след навлизането на новите лечения броят на пациентите които ги получават, нараства фрапантно, защото за доста от тях въобще не е имало лекарство до този миг, само че с времето разходът за лекуването им пада.
Докато през 2013 година НЗОК е плащала за лекуването 2 870 пациенти с редки болести, то през 2017 година те са към този момент 6 209. Същевременно междинната годишна стойност за лекуването на един пациент с рядка болест е била 20 413 през 2013, в следствие се е повишила до 24 842 лв. през 2015 година, само че през 2016 и 2017 година пада на равнища от 15 000-16 000 лв..
Какво да се прави? Контрол (но електронен и не избирателен)
През последните години здравните управляващи започнаха да осъзнават проблемите в лекарствената политика, започнаха много промени за по-ефективното консумиране на публичния запас, само че контролът е драматичен и плахите опити за стягането му се посрещат с очевидна и скрита опозиция.
Така да вземем за пример предходната година под напън НЗОК се отхвърли от желанието си да задължи лечебните заведения да вкарат от 2018 година автоматизирани и полуавтоматизирани системи за подготвяне на медикаментите за химиотерапия, с цел да спре разхищението на скъпи лекарства.
Мярката беше планувана, с цел да предотврати сегашната процедура сред 25% и 30% от скъпите препарати в онкологията да се изхвърлят от лечебните заведения. Опитите на Министерството на здравеопазването да вкара електронен търг за медикаментите, в това число за медикаментите в онкологията, към този момент втора година удрят на камък поради непрекъснати обжалвания от промишлеността.
Като цяло неналичието на функциониращо електронно опазване на здравето е главен препъни-камък пред здравните управляващи за реализирането на съответен надзор в действително време. Вместо това те тичат след събитията, управляват по документи към този момент свършили неща, а на фона на приказките за грандиозни злоупотреби няма тежко осъдена болница с лишен лиценз и преустановен контракт по доходоносна клинична пътека.
Показателен в това отношение е разказът на някогашния зам.-министър на опазването на здравето Мирослав Ненков за фиаското, което здравните управляващи претърпели при опит да създадат неочаквана инспекция на химиотерапията в една болница: " Не можахме да я създадем неочаквана, тъй като някой незабавно описа. Още в 9 часа проверяващите са открили, че през лечебното заведение са минали над 30 души. Това значи: пристигнал е, прегледан е, закачена му е системката, тя е изкапала. По документи всичко е идеално ".
През тази година най-сетне би трябвало да бъде построена националната здравно-информационна система, която да обхване всички участници – НЗОК, лечебни заведения, аптеки и така нататък Включително като част от нея е планувано построяването на експертна фармако-терапевтична система с подсистема за надзор на онколекарствата .
Стъпвайки върху усъвършенствания електронен надзор, включващ и настоящи регистри на пациентите, НЗОК може да употребява данните от следенето на лечебния резултат на новите медикаменти, с цел да вкара заплащане за резултат от лекуването. Мярка, която в министерството и касата от дълго време разискват, само че все още е неприложима поради неналичието на ефикасна система за премерване на резултата.
На дневен ред още веднъж е и концепцията за въвеждането на автоматизираните и полуавтоматизирани системи за подготвяне на онколекарствата в лечебните заведения, а в новия рамков контракт са заложени и някои ограничения за по-рационалната приложимост на скъпите лекарства, с цел да не бъдат разхищавани.
Не на последно място здравната каса би трябвало да стартира да прави по-адекватна бюджетна политика , което включва и непопулярни решения, в случай че счита, че по този метод пази публичния интерес. Но това няма по какъв начин да се случи единствено и само с финансови причини, какъвто беше казусът с падналия мораториум. А с цел да взема съответни решения, касата би трябвало да събира информация и да е наясно със задаващите се с в идващите години разноски, с цел да не е в ролята на сюрпризирана, когато й показват сметката – било то за медикаменти или за лекуване в чужбина.
Както здравният министър Кирил Ананиев в присъщия си жанр на бюджетар се изрази при подписването на Националния рамков контракт, основните думи през тази година ще бъдат " надзор " и " дисциплинираност ". Въпросът е контролът да дава отговор на действителностите в ХХI век и дружно с дисциплината да важат за всички, а да не са изборни.
Което е мъчно начинание в система, разкъсвана от многочислени лобистки ползи, управническа отпадналост, обръчи от доближени на властта лечебни заведения и доста мощен веществен тласък разхищенията да продължат.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ