Когато Лудвиг ван Бетовен умира през 1827 г., последната му

Когато Лудвиг ван Бетовен умира през 1827 година, последната му приключена симфония е Девета – произведение, което е оповестено от мнозина за неговия magnum opus. Той стартира работа по Десета симфония, само че заради проблеми със здравето не съумява да реализира огромен прогрес: всичко, което оставя след себе си, са няколко музикални наброски.

Оттогава почитателите на Бетовен и музиколозите се чудят и маят по какъв начин ли би приключил творбата си. Бележките му загатват някаква превъзходна кулминационна точка, само че такава, която наподобява вечно отвън обсега ни.

Сега обаче, с помощта на работата на екип от музикални историци, музиколози, композитори и компютърни учени, творбата на композитора ще е приключено колкото може повече в неговия жанр. Пълният запис на Десетата симфония дружно със завършека й бе пуснат на 9 октомври 2021 година, същия ден, в който се състои международната премиера в Бон, Германия – кулминационна точка от две години изпитание.

Част от нотописа на Десета симфония

п

През юни 2019 година групата на плана се събра на двудневна работилница в музикалната библиотека на Харвард. В огромна стая с пиано, черна дъска и купчина скицници на Бетовен, обхващащи множеството от известните му творби, се разисква по какъв начин фрагментите на незавършената творба могат да се трансфорат в изцяло музикално произведение и по какъв начин изкуствения разсъдък може да помогне за решаването на този пъзел, като в същото време остане правилен на творчеството и стила на създателя.

Музикалните специалисти в стаята са нетърпеливи да научат повече за типа музика, който И. И. е създавал в предишното – интелектът е генерирал сполучливо музика в стила на Бах. Става въпрос обаче единствено за хармонизация на към този момент подготвена приключена мелодия, която звучи като Бах. Това не се приближава никак до процеса, който би трябвало да се реализира в този момент: създаване на цяла симфония от шепа музикални изречения.

Междувременно учените в стаята желаят да научат за това какви материали са налични и по какъв начин специалистите си показват да ги употребяват за довеждане докрай на творбата.

Накрая задачата изкристализира: ще би трябвало да се употребяват ноти и приключени композиции от цялото творчество на Бетовен – дружно с наличните скици от Десетата симфония – с цел да се сътвори нещо, което самият композитор може да е написал.

Това е голямо предизвикателство. Няма машина, на която да подадат ноти, да натиснат един бутон и тя да изплюе симфония. Повечето И. И. по това време не могат да продължат непознато музикално произведение повече от няколко секунди. Затова целият план уголемява границите на това, което „ изобретателния “ изкуствен интелект би могъл да направи, като научават машината на креативния развой на Бетовен и по какъв начин той от няколко части музика усърдно основава въздействащи симфонии, квартети и сонати.

С напредването на плана и човешката, и машинната страна на съдействието се развиват. Екипът дешифрира и преписва наличните ноти на Десетата симфония, пробвайки се да разбере желанията на композитора. След това употребява неговите приключени симфонии като образец, с цел да събере пъзела и да отговори на въпроса накъде би трябвало да отидат фрагментите.

Трябва да се вземат решения като да вземем за пример да се дефинира дали дадена схема е началната точка на скерцо, което е доста оживена част от симфонията, нормално в третото придвижване. Или е основата на фуга, която е мелодия, основана от преплитане на части, които всички отекват в централна тематика.

И. И. страната на плана пък се озовава в битка с редица предизвикателни задания. Първото и най-фундаментално, би трябвало да се разбере по какъв начин да се вземе къса фраза или даже единствено претекст и да се използваме за създаване на по-дълга, по-сложна музикална конструкция, тъкмо както би направил Бетовен. Например, машината трябваше да научи по какъв начин Бетовен конструира иконичната Петата симфония от главен претекст с четири ноти.

След това, защото продължението на една фраза също би трябвало да следва избрана музикална форма, без значение дали е скерцо, трио или фуга, интелектът би трябвало да изучи процеса на Бетовен за създаването на тези форми. Списъкът със дилемите му се разраства: би трябвало да се научи по какъв начин да вземете една мелодична линия и да я хармонизира, по какъв начин да свързва две елементи музика дружно, по какъв начин да композира кода (wikipedia: музикален откъс, който слага завършек на обещано музикално произведение или на негово действие)…

И най-после, откакто има цялостния набор от техники, той би трябвало да се провежда.

И трябваше да извърши тези задания по метода, по който Бетовен би ги направил.

През идващите 18 месеца те конструират и оркестрират цели две придвижвания по повече от 20 минути всяко.

Екипът чака прочут отрицателен отзив към своята работа – от тези, които ще кажат, че изкуствата би трябвало да се запазят отвън границите на изкуствения разсъдък, и че той няма работа да се пробва да възпроизведе човешкия креативен развой. И въпреки всичко, що се отнася до изкуствата, екипът вижда технологията не като сурогат, а като инструмент – подобен, който отваря порти за артистите да се показват по нови способи.

Този план въпреки всичко не би бил вероятен без експертния опит на същински, живи хора – историци и музиканти. За постигането на тази цел е належащо голямо количество работа – и, несъмнено, креативно мислене.

Сега този студент, поел щафетата от Бетовен, е подготвен да показа на света Десетата симфония.