Съдбовната среща на капитана на Радецки“ с Христо Ботев
Когато корабът „ Радецки “ потегля от българския бряг, Ботевата чета козирува. Срещата на капитан Дагоберт Енглендер с Христо Ботев трансформира живота му. Докато за българите Христо Ботев е стихотворец, бунтовник, преподавател, от страна на Австро-Унгарската империя, не се гледа с огромна благосклонност на опитите за избавление на България от османско иго.
Османската империя се е считала за законно ръководство на българите от една страна, а от друга - опитите самичък славянски народ да се освободи се одобряват за рискови сигнали в очите на Австро-Унгария, която има в състава си няколко славянски народа.
Капитан Дагоберт Енглендер произлиза от доста образовано семейство -дядо му е професор, татко му е доктор, а един от братята му – Адолф Енглендер, който става шеф на една банка, ще съобщи няколко реликви от кораба „ Радецки “ на цар Борис Трети по време на една визита в София.
Срещата сред капитан Енглендер и Христо Ботев и неговите четници е смущаваща и напълно необикновена. По пътя към Виена от пристанището Giurgiu, Corabia и други селища на северния бряг на Дунава, влизат пасажери, които той ги счита за земеделци и градинари. Те купуват билети до румънското пристанище Turnu (сегашното Турну Магуреле). Пасажерите носят доста багаж, който е заявен като лопати и мотики, опаковани в платно.
След като корабът напуща Corabia, те изваждат от платната пушки и саби, и поставят лъвски калпаци.
Да си представим по какъв начин се е чувствал Дагоберт Енглендер, който е капитан на DDSG (Donaudampfschiffahrtsgesellschaft,) една от най-значимите австрийски компании за превоз по Дунава за това време.
Шокът е голям и обстановката е сравнима в наши дни все едно в първия миг капитанът на една значима авиолиния е заставен от част от своите пасажери, които се оказват въоръжени въстаници, да смени посоката на полета. Горе-долу е било по този начин на този 16-и май 1876 година
Водачът на тази въоръжена група от 200 революционери. Христо Ботев отива при капитана и желае да бъдат пренесени на южния, тогава османски бряг на Дунава. Към това младият челник прочита едно писмо на френски език, адресирано към капитана и пасажерите, с цел да ги успокои. И освен това: Той изяснява мотивацията и задачите на българските революционери.
Интересен факт е, че Ботев не просто извиква „ Да живее България! “, само че и „ Да живее Франц Йозеф “ (император на Австро-Унгария), както и „ Да живее граф Андраши (тогавашният външен министър на Австро-Унгария “). Това държание на Ботев е доста надалеч от облика на човек, който единствено размахва револвер и дава команди.
Капитан Енглендер взема решение да извърши желанието на Ботев.Това не е леко решение. Освен това река Дунав по това време не е задоволително пълноводна, а бунтовниците желаят да слезнат на брега на място, което е скрито от малко островче, надалеч от погледите на турските патрулни кораби.
„ Българските бунтовници никога не са тайфа, а са високо дисциплинирани и виновни хора, които предават на капитана документално уверение, че те, като български въстаници, с изпитание са принудили капитана на това деяние “, написа австрийският вестник Винер Цайтунг /8.3.2005 г./
По време на дебаркирането корабът Радецки се бил натъкнал на пясъчна банка, поради ниското равнище на водата, и макар компликациите, на 17-и май 1876 година дебаркира на български бряг – в един дребен ръкав на Дунава. Когато корабът потегля, Ботевата чета му козирува.
Както са неговите отговорности, капитанът протоколира в корабния дневник случката с огромни детайлности и акцентира дисциплинираното и примерно държание на цялата чета. Случаят не е огласен в австрийските вестници, а остава затрупан. Тогава такива информации за въстаници и революционери не се вършат обществено притежание и не се дава информация на вестниците.
По-късно в разказите за въпросното събитие, което продължава към 24 часа, се раждат митове, че български градинари, които са работили постоянно в Австро- Унгария, надали не са качили от самата Виена и са пътували чак до българския бряг.
Капитанът остава надълбоко впечатлен от случилото се и предава през 1888 година на Захари Стоянов детайлности от случката на 16-и май 1876 година Енглендер завършва кариерата си на висока позиция -началник бюро в плавателно поделение.
Той умира през 1925 година и е заровен на Централните виенски гробища.
По концепция на Юлия Христова, зам.директор на БГ свят-българите по света на Българска телеграфна агенция.
Османската империя се е считала за законно ръководство на българите от една страна, а от друга - опитите самичък славянски народ да се освободи се одобряват за рискови сигнали в очите на Австро-Унгария, която има в състава си няколко славянски народа.
Капитан Дагоберт Енглендер произлиза от доста образовано семейство -дядо му е професор, татко му е доктор, а един от братята му – Адолф Енглендер, който става шеф на една банка, ще съобщи няколко реликви от кораба „ Радецки “ на цар Борис Трети по време на една визита в София.
Срещата сред капитан Енглендер и Христо Ботев и неговите четници е смущаваща и напълно необикновена. По пътя към Виена от пристанището Giurgiu, Corabia и други селища на северния бряг на Дунава, влизат пасажери, които той ги счита за земеделци и градинари. Те купуват билети до румънското пристанище Turnu (сегашното Турну Магуреле). Пасажерите носят доста багаж, който е заявен като лопати и мотики, опаковани в платно.
След като корабът напуща Corabia, те изваждат от платната пушки и саби, и поставят лъвски калпаци.
Да си представим по какъв начин се е чувствал Дагоберт Енглендер, който е капитан на DDSG (Donaudampfschiffahrtsgesellschaft,) една от най-значимите австрийски компании за превоз по Дунава за това време.
Шокът е голям и обстановката е сравнима в наши дни все едно в първия миг капитанът на една значима авиолиния е заставен от част от своите пасажери, които се оказват въоръжени въстаници, да смени посоката на полета. Горе-долу е било по този начин на този 16-и май 1876 година
Водачът на тази въоръжена група от 200 революционери. Христо Ботев отива при капитана и желае да бъдат пренесени на южния, тогава османски бряг на Дунава. Към това младият челник прочита едно писмо на френски език, адресирано към капитана и пасажерите, с цел да ги успокои. И освен това: Той изяснява мотивацията и задачите на българските революционери.
Интересен факт е, че Ботев не просто извиква „ Да живее България! “, само че и „ Да живее Франц Йозеф “ (император на Австро-Унгария), както и „ Да живее граф Андраши (тогавашният външен министър на Австро-Унгария “). Това държание на Ботев е доста надалеч от облика на човек, който единствено размахва револвер и дава команди.
Капитан Енглендер взема решение да извърши желанието на Ботев.Това не е леко решение. Освен това река Дунав по това време не е задоволително пълноводна, а бунтовниците желаят да слезнат на брега на място, което е скрито от малко островче, надалеч от погледите на турските патрулни кораби.
„ Българските бунтовници никога не са тайфа, а са високо дисциплинирани и виновни хора, които предават на капитана документално уверение, че те, като български въстаници, с изпитание са принудили капитана на това деяние “, написа австрийският вестник Винер Цайтунг /8.3.2005 г./
По време на дебаркирането корабът Радецки се бил натъкнал на пясъчна банка, поради ниското равнище на водата, и макар компликациите, на 17-и май 1876 година дебаркира на български бряг – в един дребен ръкав на Дунава. Когато корабът потегля, Ботевата чета му козирува.
Както са неговите отговорности, капитанът протоколира в корабния дневник случката с огромни детайлности и акцентира дисциплинираното и примерно държание на цялата чета. Случаят не е огласен в австрийските вестници, а остава затрупан. Тогава такива информации за въстаници и революционери не се вършат обществено притежание и не се дава информация на вестниците.
По-късно в разказите за въпросното събитие, което продължава към 24 часа, се раждат митове, че български градинари, които са работили постоянно в Австро- Унгария, надали не са качили от самата Виена и са пътували чак до българския бряг.
Капитанът остава надълбоко впечатлен от случилото се и предава през 1888 година на Захари Стоянов детайлности от случката на 16-и май 1876 година Енглендер завършва кариерата си на висока позиция -началник бюро в плавателно поделение.
Той умира през 1925 година и е заровен на Централните виенски гробища.
По концепция на Юлия Христова, зам.директор на БГ свят-българите по света на Българска телеграфна агенция.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ