Геерт Гревинг: Как се е променила кошницата с горива в Европа
Когато Жак Делор стартира своето председателство на Европейски Съюз (1985-1989 г.), самодейностите бяха ориентирани към развиване на механизмите на свободния пазар в европейския енергиен бранш. Предвиждаше се по-открита конкуренция и по-тесни връзки със международните енергийни пазари, а бъдещето трябваше да бъде обвързвано с дейното въвеждане на възобновими енергийни източници, които се разглеждаха като различни на потреблението на изкопаеми горива.
Още през този интервал, а даже и сега, стартира да се появява значимият проблем, обвързван с нуждата да се регистрират разноските за импорт на изкопаеми горива. По-голямото съдействие и конкуренция сред доставчиците трябваше да способства за понижаване на цената на силата, а личното произвеждане на сила от възобновими енергийни източници (ВЕИ) в Европа трябваше да се преценява с икономическата успеваемост на изкопаемите горива. Този ход от страна на Европа изглеждаше логически и нужен, като се има поради фактът, че личният й потенциал за произвеждане на сила от изкопаеми горива е стеснен заради дребните й ресурси (нефт, газ, въглища).
Тази обща настройка към този момент се е трансформирала доста. Изкопаемите горива в Европа са на привършване и тя би трябвало да бъде дейна, с цел да покрие потреблението си на сила, което се усилва с всеки минал ден. Отговорът за въвеждането на повече ВЕИ е двоен: по-високите равнища на електрификация проправят пътя за свързване на директните крайни консуматори към производството на електрическа енергия от ВЕИ (вятър и слънце), а " свръхпроизводството " на ВЕИ (когато няма търсене) би трябвало да се насочи към производството на водород, който може да се съхранява и употребява по-късно, в случай че търсенето е по-голямо от производството на сила. В този подтекст водородът не взема решение всички енергийни проблеми, а е част от нова конструкция, в която старите енергийни източници (изкопаеми) и новите производства (ВЕИ) би трябвало да се оправят с обща енергийна система. Звучи просто, само че визира съществуващите енергийни системи и изисква огромни вложения, с цел да се подсигурява сигурността на доставките за крайните консуматори.
Много по-рано от предстоящото Европа изчерпва запасите си от изкопаеми горива и би трябвало от ден на ден да ги внася. Освен това се смяташе, че увеличеното произвеждане на сила от възобновими източници ще бъде повече или по-малко задоволително, с цел да се задоволи възходящото търсене на сила в Европа. Реалността обаче се оказа друга и сега тече спор за търсенето и предлагането, като зависимостта на Европа от вноса се усилва с всеки минал ден. Ако Европа тръгне по пътя на комбинираното потребление на изкопаеми горива и различни източници на сила, както и на водород, даже и тогава тя ще би трябвало да внася водород от външни снабдители: страните от Северна Африка, региона на Персийския залив и други. Настоящата обстановка е доста комплицирана, най-много заради новата геополитика, само че и заради лимитираното произвеждане на сила от възобновими източници.
Друг основен въпрос в Европа: огромните вложения в цялостна умна интегрирана енергийна система, защото по-интелигентните и по-директни енергийни доставки изискват по-силни и по-консолидирани енергийни системи. Очевидно е, че по този начин наречените „ интелигентни “ връзки сред газа и електрическата енергия са разумни и елементарни, само че те изискват и огромни вложения, а във времена на инфлация и стопански спад това може да се окаже доста съществено предизвикателство.
При тези условия газът е природен газ, в кошницата с горива той би трябвало да се преглежда наред с други енергийни запаси (водноелектрическа сила, биометан и др.), а смесването и приготвянето на газ с уместно качество за директна приложимост и предпазване не е елементарно и най-много е скъпо. Това несъмнено не е фантазия, а действителен свят на провокации, който изисква доста вложения и време: лицензи, права за превозване и т.н.; много сложна борба в националните условия, с цел да се придвижим напред. Водородът би могъл да играе значима роля в бъдещия микс от горива, само че до момента икономическите и комерсиалните проблеми, свързани с потреблението му като гориво, не са решени.
Според мен сегашната конструкция изисква доста повече време и също така доста повече финансови средства, в сравнение с беше планувано първоначално.
По-специално, финансовата мощност е подложена на напън заради инфлацията и икономическия спад. Вероятно всички тези промени в електроснабдяването и основаването на интелигентни енергийни системи ще се случат, само че времето за това ще бъде доста по-далечно. Предвид актуалната финансова обстановка действителният капитал се отклонява от вложения във възобновими енергийни източници и се връща към добре позиционираната бизнес среда на изкопаемите горива. Така или другояче, това ще бъде огромно тестване за Европа.
И тук действителният свят се откъсва от политическия дневен ред; доста понижаване на излъчванията през 2035 или 2050 г.; размишления за политическото благопожелание против действителността и все по-негативното схващане на крайните потребители; възходящи разноски за свързване и от ден на ден обществени митинги против повишението на сметките за сила на крайните консуматори, до момента в който общата картина на европейската енергийна политика е доста депресираща, в случай че въобще може да си представим, че има такава.
Това ще бъде борба вътре в самата Европа: мислене, представяно за действителност, или даже фикция против действителност. /БГНЕС
-------------
Геерт Гревинг е основен специалист по геополитика в Международния газов съюз и водещ откривател в региона на енергетиката в Института за интернационалните връзки „ Клингендал “ в Хага.
Още през този интервал, а даже и сега, стартира да се появява значимият проблем, обвързван с нуждата да се регистрират разноските за импорт на изкопаеми горива. По-голямото съдействие и конкуренция сред доставчиците трябваше да способства за понижаване на цената на силата, а личното произвеждане на сила от възобновими енергийни източници (ВЕИ) в Европа трябваше да се преценява с икономическата успеваемост на изкопаемите горива. Този ход от страна на Европа изглеждаше логически и нужен, като се има поради фактът, че личният й потенциал за произвеждане на сила от изкопаеми горива е стеснен заради дребните й ресурси (нефт, газ, въглища).
Тази обща настройка към този момент се е трансформирала доста. Изкопаемите горива в Европа са на привършване и тя би трябвало да бъде дейна, с цел да покрие потреблението си на сила, което се усилва с всеки минал ден. Отговорът за въвеждането на повече ВЕИ е двоен: по-високите равнища на електрификация проправят пътя за свързване на директните крайни консуматори към производството на електрическа енергия от ВЕИ (вятър и слънце), а " свръхпроизводството " на ВЕИ (когато няма търсене) би трябвало да се насочи към производството на водород, който може да се съхранява и употребява по-късно, в случай че търсенето е по-голямо от производството на сила. В този подтекст водородът не взема решение всички енергийни проблеми, а е част от нова конструкция, в която старите енергийни източници (изкопаеми) и новите производства (ВЕИ) би трябвало да се оправят с обща енергийна система. Звучи просто, само че визира съществуващите енергийни системи и изисква огромни вложения, с цел да се подсигурява сигурността на доставките за крайните консуматори.
Много по-рано от предстоящото Европа изчерпва запасите си от изкопаеми горива и би трябвало от ден на ден да ги внася. Освен това се смяташе, че увеличеното произвеждане на сила от възобновими източници ще бъде повече или по-малко задоволително, с цел да се задоволи възходящото търсене на сила в Европа. Реалността обаче се оказа друга и сега тече спор за търсенето и предлагането, като зависимостта на Европа от вноса се усилва с всеки минал ден. Ако Европа тръгне по пътя на комбинираното потребление на изкопаеми горива и различни източници на сила, както и на водород, даже и тогава тя ще би трябвало да внася водород от външни снабдители: страните от Северна Африка, региона на Персийския залив и други. Настоящата обстановка е доста комплицирана, най-много заради новата геополитика, само че и заради лимитираното произвеждане на сила от възобновими източници.
Друг основен въпрос в Европа: огромните вложения в цялостна умна интегрирана енергийна система, защото по-интелигентните и по-директни енергийни доставки изискват по-силни и по-консолидирани енергийни системи. Очевидно е, че по този начин наречените „ интелигентни “ връзки сред газа и електрическата енергия са разумни и елементарни, само че те изискват и огромни вложения, а във времена на инфлация и стопански спад това може да се окаже доста съществено предизвикателство.
При тези условия газът е природен газ, в кошницата с горива той би трябвало да се преглежда наред с други енергийни запаси (водноелектрическа сила, биометан и др.), а смесването и приготвянето на газ с уместно качество за директна приложимост и предпазване не е елементарно и най-много е скъпо. Това несъмнено не е фантазия, а действителен свят на провокации, който изисква доста вложения и време: лицензи, права за превозване и т.н.; много сложна борба в националните условия, с цел да се придвижим напред. Водородът би могъл да играе значима роля в бъдещия микс от горива, само че до момента икономическите и комерсиалните проблеми, свързани с потреблението му като гориво, не са решени.
Според мен сегашната конструкция изисква доста повече време и също така доста повече финансови средства, в сравнение с беше планувано първоначално.
По-специално, финансовата мощност е подложена на напън заради инфлацията и икономическия спад. Вероятно всички тези промени в електроснабдяването и основаването на интелигентни енергийни системи ще се случат, само че времето за това ще бъде доста по-далечно. Предвид актуалната финансова обстановка действителният капитал се отклонява от вложения във възобновими енергийни източници и се връща към добре позиционираната бизнес среда на изкопаемите горива. Така или другояче, това ще бъде огромно тестване за Европа.
И тук действителният свят се откъсва от политическия дневен ред; доста понижаване на излъчванията през 2035 или 2050 г.; размишления за политическото благопожелание против действителността и все по-негативното схващане на крайните потребители; възходящи разноски за свързване и от ден на ден обществени митинги против повишението на сметките за сила на крайните консуматори, до момента в който общата картина на европейската енергийна политика е доста депресираща, в случай че въобще може да си представим, че има такава.
Това ще бъде борба вътре в самата Европа: мислене, представяно за действителност, или даже фикция против действителност. /БГНЕС
-------------
Геерт Гревинг е основен специалист по геополитика в Международния газов съюз и водещ откривател в региона на енергетиката в Института за интернационалните връзки „ Клингендал “ в Хага.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ