Когато играе германският национален отбор по футбол, по улиците и

Когато играе немският народен тим по футбол, по улиците и колите могат да се видят национални флагове. Но те изчезват, когато футболната тресчица завърши. Германските християндемократи считат, че би трябвало да се насърчат патриотичните настроения в страната. Според тяхната „ Федерална патриотична стратегия “ в Германия би трябвало да се веят повече флагове, химнът да звучи по-често, а заслугите на Бундесвера да получават по-високо самопризнание.

По тази деликатна тематика Дъждовни води беседва с известната немска историчка Уте Фреверт, директорка на Института за човешко развиване „ Макс Планк “. В началото на разговоря тя напомня, че философът Юрген Хабермас още преди време издигна концепцията за по този начин наречения „ парламентарен национализъм “, концентриран не толкоз към химна, националните знамена и заслугите на предците, колкото към възприятието за принадлежност към конституционния ред на страната. В този смисъл историчката счита, че концепцията на християндемократите не е напълно неправилна, само че въпреки всичко наподобява проблематична, доколкото се концентрира към знамената и пеенето на химна. „ Аз съм доста скептична, че една стратегия, спусната от горната страна, може да бъде ефикасна “, споделя тя.

В Германия национализмът и патриотизмът неведнъж попадат в един кюп. Дали на хората не им е мъчно да мислят патриотизма просто като обич към родината?

Фреверт: Негативната история на национализма датира от времена доста преди Третия райх. Концепцията за национализма като концепция, която активизира популацията, е остаряла - съвсем толкоз остаряла, колкото е Френската гражданска война. И в никакъв случай не е съществувал шовинизъм без дефекти. Към него се протяга ръка изключително постоянно по време на войни и спорове. Тонът постоянно е много нападателен. Любовта към своето е тясно обвързвана с отхвърлянето на особеното, непознатото. Това разграничаване постоянно води до извода, че „ ние сме по-добри “. На национализма е присъща таман тази форма на състезание за правото да се наречеш „ най-хубавата нация “. Много рядко събитие е „ положителният шовинизъм “: когато хората просто са удовлетворени, че живеят в страна с положителни условия. Не познавам нито една нация, може би, като се изключи исландците, която умерено да практикува един шовинизъм в позитивния смисъл.

Тоест, патриотизмът и национализмът са разнообразни понятия, по този начин ли?

Фреверт: Преди да се появи национализмът е съществувал национализъм в разнообразни форми: обич към отечеството, към родината, към мястото, където си се родил. В началото национализмът е бил доста либерален: всички хора са били считани за членове на нацията, щом  изпитват горделивост и национални усеща към страната си. През 19 век тази стратегия е привлекателна, само че по-късно, през 20 век концепцията стартира да се осъществя за сметка както на „ външните врагове “, по този начин и на „ вътрешни врагове “. Винаги е имало хора, които не споделят в задоволителна степен националния светоглед, заради което биват наричани „ национални предатели “. В Германия в края на 19 и началото на 20 век социалдемократите са били считани за „ изменници на родината “, а на евреите от много време им се отхвърля признанието, че са германци – те остават чужденци в личната си страна. Нещо сходно се случва и на другите малцинства. Ето за какво издигнатият апел национализмът през днешния ден да се възприема като нещо позитивно, а хората – видите ли – да размахват байраци и да пеят химна, звучи неестествено, звучи като преиграване. Такива усеща могат да зародят единствено изпод, те не могат да се спускат от горе.

Но даже когато патриотичните усеща пораждат изпод, да вземем за пример по време на футболни шампионати, в Германия незабавно стартират полемики. Нима не е допустимо да се развява националният байрак и да се пее националният химн без скрупули на съвестта?

Фреверт: Историята на Германия в интервала 1933-1945 е тежко задължение. Да не забравяме също Германска демократична република и тамошния тип национална горделивост и религия в успеха на социализма. Знамена и военни паради: ето такава беше там класическата стратегия на национализма.

В прилежащи страни като Франция, да вземем за пример, има друго отношение към национални байрак и към честването на националния празник…

Фреверт: И в Германия има народен празник: Денят на обединяването 3 октомври. Спомням си обаче какви усеща изпитвах на млади години към знамената и военните паради във Франция. Тогава губех и мозъка, и дума – и бях щастлива, че у нас няма сходни неща. Защото от историята знаехме по какъв начин могат да се употребяват тези усеща. И не искахме това да се повтаря. Когато през днешния ден следя по какъв начин управляващите в Русия употребяват патриотизма, с цел да популяризират неистини и легенди за войната в Украйна, по какъв начин тези неистини се сервират „ в родолюбив сос “, тъй че хората да ги преглътнат по-лесно, аз все си мисля, че не това е пътят, който Германия би трябвало да избере.

Понеже споменавате Русия. Много руснаци, които обичат родината си, бяха принудени да я изоставен. В същото време в страната има премного така наречени „ същински патриоти “, който поддържат дейностите на политическия хайлайф. Кой е същинският родолюбец: този, който обича родината си, или този, който споделя идеологията на страната?

Фреверт: Патриотизмът в класическия смисъл на думата включва освен любовта към родината, към мястото, където си се родил, освен копнежа по родната страна, когато си я напуснал, само че и – казано по леко сантиментален метод – идентифицирането с това, което страната ти е направила, както в позитивен, по този начин и в негативен проект. А в новата стратегия на християндемократите на мен ми липсва тази рефлексия. Човек не може просто да каже: „ Ах, каква прелестна страна създадохме през последните 75 години! “ Да, тя в действителност е прелестна и вероятно най-свободната, която е съществувала в миналото на немска земя, само че това си има предистория, която не трябва да се не помни. И още нещо: демокрацията не значи, че болшинството постоянно е право. В една народна власт постоянно има полемика, разговор сред болшинството и малцинствата, в чиито рамки се търси единодушие: този разговор замества насилието. И когато споделям, че съм родолюбец, това значи, че аз споделям точно тази просвета на полезностите, заложена в нашия Основен закон.

Днес не е допустимо да бъдеш родолюбец единствено въз основата на чисто немските полезности. В днешна Германия като съвременна народна власт постоянно би трябвало да се има поради, че обществото се състои от разнообразни култури.

Фреверт: Определено не можем да си позволим национализъм, който се обръща само към предишното и се основава на някаква несъществуваща Германия. В Германия постоянно е имало миграция, така че концепцията за Германия като страна, в която живеят единствено германци, не дава отговор на действителността. В Основния закон са вписани редица полезности, които са годни за всички. И всеки, който живее в Германия, би трябвало да се преценява с този закон. Това е минималната форма на национализъм. Нужно ли е да се поддържа той и със флагове? Това не знам.