Когато говорим за замърсяване и климат, новините в последно време

Когато приказваме за замърсяване и климат, новините напоследък са все неприятни. И тази не прави изключение - за размера на озоновата дупка. Именно тя евентуално е първото, за което сме чули, когато стартира да се приказва по-сериозно за парниковите газове, нездравословните излъчвания и техния ефект върху атмосферата. Озоновият пласт се намира в стратосферата, на 11-40 км над земната повърхност и работи като щит против слънцето, който улавя утравиолетовата радиация. Всяка зима в южното полукълбо се образува дупка в озоновия пласт, която е резултат от озоноразрушаващи реакции, породени от слънцето, както и от някои съединения вследствие на човешката активност. Размерът на озоновата дупка се мери всяка година от 1979 насам. А тазгодишният извод е, че е по-голям от нормалното и към този момент е колкото Антарктида. Тя се разраства по-бързо от естественото и е по-голяма от 75% от озоновите дупки по това време на годината. На този стадий учените към момента не могат да кажат какъв брой огромна ще стане озоновата дупка, само че към този момент върви сходно на тази от 2020 година, която също бе една от най-големите измервани в миналото. А това води до потребността от още разбори какво тъкмо я предизвиква и по какъв начин може да се свие, предава Guardian. Основната научна доктрина е, че изчерпването на озоновия пласт е породено най-много от основани от индивида газове (CFC), които стартират да се употребяват в началото през 30-те години на предишния век в хладилни системи, а по-късно намират доста по-широко приложение. Тези химикали са постоянни и елементарно доближават до стратосферата, където се разграждат до високоенергийно UV излъчване. А то се трансформира в причина за появяването на озоновата дупка. Именно по тази причина и този вид нездравословни субстанции са неразрешени за приложимост в 197 страни по света. След забраната на халокарбоните (изкуствени химични съединения, които съдържат въглерод и детайли от халогенното семейство - бром, хлор и флуор), учените откриха признаци на възстановяване в озоновия пласт. Но това е дълъг и комплициран развой, и възобновяване няма по какъв начин да стане толкоз бързо, колкото ни се желае. Изчисленията са, че ще са необходими към 70 години - до 2060 година, с цел да се обезвреждат всички остатъчни субстанции. През последните години при естествени метеорологични условия озоновата дупка нормално нараства до най-много 20 милиона квадратни километра.