Люти чушки Рокото
Когато приказваме за люти чушки, нормално се схващат сортове от Мексико. Тези пикантни чушлета вършат мексиканската храна толкоз гореща и обичана на всички фенове на огнените усети.
Не бива обаче визията за Южна Америка като татковина на лютия усет да се лимитира единствено до Мексико, тъй като и други места раждат забавни лютиви представители на дребните чушлета. Такова място е Перу с неговите представители, които заемат разнообразни позиции във връзка с лютинината. Може да се каже, че перуанските люти чушки са измежду най-подходящите за необятна приложимост, тъй като са топли, приятни, без да имат огнен темперамент. Една от тези чушки с доста необятна приложимост е лютата чушка Рокото.
История на лютите чушки Рокото
Този вид люти чушки заслужава особено отношение, тъй като е измежду най-старите опитомени люти чушки в Америка и евентуално е бил обработен още преди новата епоха, 6000 години преди Христа. Някои учени даже в този момент са съгласни, че неговата опитомена форма е толкоз остаряла и преобладаваща, че първичната му дива форма към този момент е изцяло изчезнала.
Пиперът Рокото пораства в планините на Андите от Чили до Колумбия, както и в планините на Централна Америка и Мексико. За татковина обаче се счета Перу.
Известен е също в Боливия и Перу и в Мексико като манзано, макар че това не са една и съща чушка. Познат е и като ябълков пипер защото, прилича дребни ябълки и е постоянно употребен, когато е червен. Наричат Рокото и крушов пипер в Мексико в алюзия за неговия необикновен плодов или даже от време на време зелен тип.
Названието канарски пипер се отнася за жълтия вид, изключително когато го отглеждат в Оахака.
Описание на люти чушки Рокото
Размерът на растението пипер Рокото варира в необятни граници и е сходен на лоза. Най-малък е в Съединени американски щати, а максимален в Боливия.
Чушките имат дебели стени, с черни семена и могат да бъдат открити в разнообразни цветове от блестящо алено до жълто и оранжево.
Въпреки че тази алена, зелена, оранжева или жълта люта чушка наподобява на меката чушка, която се предлага в магазина за хранителни артикули, нейният външен тип заблуждава.
Перуанското Рокото е доста по-пикантно от питомния си братовчед. Освен това е друг тип, Capsicum pubescens, което значи, че има черни семена и лилави цветя вместо нормалните бели. Черните им семена са главната отлика на този вид чушки от всички останали с бели семена.
Чушките са дебели и сочни, идеални за пълнене и прибавяне към ядене, готвено на тиган, към вкусни ястия с яйца, към пица и на всички места другаде, където е добре да се добави люта, хрупкава хапка.
Вкусови качества на люти чушки Рокото
По-поетичното изложение на усета на Рокото гласи: в случай че се намерения за нюанса на черен пипер със сочността на домат, само че с топлината на Хабанаро, ще се получат главните контури на усета на пикантен пипер Рокото.
Има и малко тревиста прохлада, нещо, което оказва помощ да се балансира богатата фалшификация. Месото се оказва хрупкаво, само че охолно, показвайки, че в действителност тази съставна част е плод, а не зарзават, за който доста хора го възприемат.
Ако би трябвало да се опише по-практично, то описанието звучи по-сухо, само че по-описателно. Вкусът на тази чушка е по-скоро на лют хибрид сред ябълка и домат. Докато доста люти чушки се нуждаят от топлота и слънце, с цел да процъфтяват, този южноамерикански пипер се оправя отлично в своя не толкоз парещ дом в планините Анди в Перу, където може да оцелее при леки студове и по-ниски температури.
И въпреки всичко, без значение от студа, Рокото отбелязва 30, 000 до 100 000 топлинни единици по скалата за премерване на лютивина на Сковил, което го слага наедно с по-известните чушки Хабанеро и Скоч кепе.
Чушката Рокото не наподобява обаче на гореспоменатите люти чушки. Вместо това, той е по-голям и прилича по-клекнал домат, ябълка или круша. Месото се оказва по-дебело и по-влажно от множеството чушки, което му придава компактност. Тя пък прави текстурата му по-скоро като на полуузрял домат. Това месо е отлично за съществени ястия и по тази причина не инцидентно в Перу е главен артикул в кухнята.
В планините Анди в Перу, този пипер се употребява във всевъзможни ястия от обичайното Рокото релено или пълнени люти чушки, до Рокото севиче, ферментирал сос, който става за съвсем всичко. Съставката от време на време се назовава и пипер локото.
Люти чушки Рокото в разнообразни кулинарни използва
Едно нещо, което би трябвало да се има поради, когато се подготвят чушки Рокото, е, че те не изсъхват като доста други сортове. Тъй като месото е толкоз влажно, не може да се употребява по метод, който може да задуши храната.
- Пиперът се изпича, с цел да се направи салца например;
- Чушките се нарязват и сотират със скариди и това е чудено предложение за изтънчено ястие;
- Може да се създадат филийки с мариновано пиле, царевица и други зеленчуци и да се придаде лют усет с чушките Рикото;
- Друг вид е издълбаване и пълнене на чушките с говеждо месо и подправки, за сочно и пикантно главно ядене. Това ястие е освен пикантно, само че и доста красиво, тъй като чушките се издълбават и се захлупват откакто се изпълнят, с капачето им, тъй че наподобяват на дребни пълнени ябълки;
- Те също се появяват в люти сосове и пикантни салци или се показват като Рокото релено, когато се подготвят освен с месо, само че и със сирена;
- Тези чушки могат да се употребяват и сурови, само че би трябвало да се има поради, че месестата част се оказва по-люта от елементарната чушка, която познаваме, или други меки чушки. Чушките Рокото са значими за боливийската и перуанската кухня. Там са склонни да ги употребяват, до момента в който са пресни;
- Тъй като не изсъхва добре, от пипер Рокото не се прави постоянно чили на прахуляк, а се предлага като паста.
Съхраняване на люти чушки Рокото
Пресни чушки Рокото се съхраняват в хладилника, с цел да се спре процесът на зреене. В противоположен случай може да стартираме с жълта чушка и да приключим с алена. Не че смяната на цвета ще повлияе доста на усета, макар че може да увеличи равнището на топлота.
Чушките Рокото, които най-често се оферират, са под формата на паста. Този способ резервира съставката добра в запечатан буркан в продължение на години и месеци след отварянето му, в случай че се съхранява затворениягщ резервоар в хладно място.
Сравнение на топлината на люти чушки Рокото с други сортове
Известно е, че чушките Рокото са много люти чушки, достигайки до 100 000 топлинни единици на Сковил, измерени по скалата. Ако се съпостави тяхното равнище на топлота с известния пипер Халапеньо, излиза наяве, че най-лютото Рокото е към 20 пъти по-люто от междинното Халапеньо.
Това би сложило най-лютото Рокото наедно с ниско равнище на пипер Хабанеро. Те са сходни по топлота на някои тайландски чушки и по тази причина ги харесват в Източната кухня.
