Когато е на осем години, албанката Дранде губи при инцидент

Жените в Албания, които избират да живеят като мъже

Когато е на осем години, албанката Дранде губи при случай двете си ръце. Тя си дава сметка, че нито би могла да се омъжи, нито да отглежда деца. И още същия ден взема решение да стане " бурнеша " - върла девица, която живее като мъж.

Обичаят е бил публикуван на Балканите – корени се в предишното, когато там - както и в по-голямата част от света, няма място за мощни, самоуверени и независими дами със лично мнение. В продължение на епохи за дамите този е единственият метод да водят живота, който биха желали – като се откажат да бъдат дами. По време на патриархата мъжете стоят доста по-високо от тях.

При патриархата дамите би трябвало да мълчат

По данни на National Geographic през днешния ден към момента са останали 12 " бурнеши " - Дранде Додай, която е на 68 години, е една от тях. Всяка има своя история, а режисьорът Лукас Тилке се е срещнал с три от тях - Дранде, Бердие и Джистина. Дранде става " бурнеша " от обезсърчение, а друга такава - Бердие подхваща тази стъпка по разбиране. Още на младини вижда, че избира да си играе с момчетата, както и, че като момиче кардинално към нея се отнасят по-различно, в сравнение с към момчетата към нея. Джистина пък към този момент е на 23, когато взема решение, че желае да посвети живота си на своите родственици и познати и не желае да основава семейство.

" В нашето село дамите в никакъв случай не говореха – това беше разрешено единствено на мъжете. Като дами бяхме длъжни да се съгласяваме с всичко ", споделя Джистина пред камерата на Тилке. Нещо повече: мислите и желанията на дамите, които не са имали правото да ги изричат, надлежно не са били нито чувани, нито уважавани. Поради това дълго време всички годежи са били уреждани без единодушието на дамата.

Свободата на върлите девственици

Единственият метод за изплъзване от тези патриархални структури – и да вземем за пример за отбягване на нежеланата сватба – бил митингът под формата на клетвата за " бурнеша ". Като в тази ситуация въобще не става дума за транссексуалност, а доста повече за влизане в ролята на мъж в обществен проект. Новата роля обаче значи освен различен метод на държание, само че и различен външен тип – дамите " бурнеша " би трябвало да наподобяват мъже и с облеклото си, и по глас, и да бъдат надлежно постригани. Понякога вършат това толкоз сполучливо, че не им остават и следи от женственост.

" Дойчландфунк " споделя по-подробно за Джистина от албанското планинско село Лепуш, която е възприела мъжкото име Дуни Гришай. Тя сече дърва, облечена в работно облекло и с гумени ботуши, носи косата си късо подстригана. " Ще бъда с мъжки облекла и в ковчега. Никога не съм носила женски дрехи. Само един път, за погребението на майка ми, си вързах черна кърпа. Никога не съм имала рокля. "

Предимствата, с които се употребяват " бурнеша ", са релативно огромни – те са съвсем равни с същинските мъже и се радват и на мъжките привилегии. Могат да приказват и да бъдат чути, разрешено им е да се занимават с обичайно мъжка работа, да печелят пари или да влязат в армията. Могат да влязат в ролята на глава на фамилията, в случай че бащите или братята им починат.

Откъде идва обичаят?

Произходът на този бит се открива в средновековените законови правила, излъчени от уста на уста в Албания, Черна гора, Косово, Босна и Херцеговина, Северна Македония. Т.нар. " Kanun " или " законът на бащите " регламентира живота в огромните фамилии, поставяйки мъжа над дамата. Освен това разказва да вземем за пример най-подробно по какъв начин би трябвало да наподобява кръвното възмездие или пък кой да размени главата на фамилията при положение на гибел.

Този закон позволява и дами да заемат тази позиция – в случай че са се заклели да останат непорочни. При по-младите генерации тази стъпка е по-скоро персонално решение, само че още при започване на 20-и век за задачата е било належащо разрешението на селския старейшина.

Джистина (Дуни) споделя пред " Дойчландфунк ", че е пожертвала живота си за фамилията. " Баща ми беше прочут преподавател в селото. Беше болен и умря, до момента в който сестрите ми и братята ми още бяха дребни. Бяхме четири сестри и двама братя. Най-възрастният бе болен и също умря, по тази причина аз започнах да се грижа за фамилията. Времената тогава бяха други. "

В някои случаи на девойките още след раждането е била отреждана ролята на " бурнеша " и на тях са гледали като на мъжки наследници - това също следва " Закона на бащите ". Иначе дамите и техните права несъмнено са имали подчинена роля в правната структура.

" Бурнеша " в съвременността

Днес публичните позиции на дамите в Балканските страни са се трансформирали и традицията " бурнеша " е на път да изчезне. " Жените реализираха доста – нека старите времена да не се върнат в никакъв случай ", споделя Дранде пред National Geographic. Но за тези, които са дали клетва, връщане обратно няма – те би трябвало да съблюдават обета си до края на живота си, още повече, че за тях няма нищо по-важно от това.

Вече няма дами, които да желаят да станат " бурнеша ". Силните дами през днешния ден са нещо, което се схваща от единствено себе си, въпреки че съгласно данните от тазгодишния отчет за равенството сред половете би трябвало да минат към 131 години преди хората по света да станат в действителност равноправни.

***

Припомнете си и това видео от нашия списък: