Юлий Цезар разпъва на кръст пиратите, които го отвличат
Когато е на 25 години, Юлий Цезар плава по Егейско море, където е похитен от сицилиански пирати.Първоначално те, желаят откуп от 20 гения сребро (1 гений е 34,2 кг, което прави към 684 кг сребро или някъде към 600 000 $ съгласно актуалните цени на среброто). Според Плутарх, вместо да изпрати своите сътрудници да съберат откупа, Цезар се изсмял на пиратите и им наредил да изискат 50 (1710 кг сребро), защото 20 гения, видите ли, са прекомерно дребен откуп за него.
Останал съвсем самичък с пиратите (само с двама прислужници и един от приятелите му), вместо да се скатава като пленник, той стартира да третира похитителите си като че ли са му подчинени. Цезар даже стига до такава степен, че желае от тях да му пазят тишина и да не приказват, когато взема решение да подремне или да спи за през нощта. Прекарва по-голямата част от времето си в писане на лирика, както и в сформиране на речи като откакто приключи всяко от творбите си, го рецитира на пиратите. Той също играе на разнообразни игри с тях и взе участие в техните извършения, като си се държи по този начин, като че ли не е пандизчия, а по-скоро техен лидер.
Въпреки че беше другарски надъхан с пиратите, той не се радваше изключително да бъде държан в плен. Така Цезар се заклева пред тях, че ще ги намери и ще ги разпъне на кръст, откакто откупът е заплатен.
Въпреки обстоятелството, че до момента в който е в плен, той се държи като елементарен жител, откакто беше свободен, Юлий Цезар съумя бързо да събере дребен флот, който заведе назад на острова, на който го бяха държали пиратите. Очевидно те не взимат съществено заканите му, тъй като към момента са там, когато идва. Той ги плени и взе назад своите 50 гения сребро, дружно с всичко, което пиратите имат.
Те са предадени на управляващите в пандиза в Пергамон и по-късно Цезар пътува да се срещне с проконсула на Азия, Маркус Юний, с цел да изиска пиратите да бъдат екзекутирани. Проконсулът отхвърли, като искаше да продаде пиратите като плебеи и да вземе парите за себе си. Недоволен от този резултат, Цезар отива назад в Пергамон, където се сицилианските пирати бяха арестувани, и със силата на своята власт заповядва те да бъдат разпнати, което след това е и направено.
…
Групата, която по-късно убива самия Юлий Цезар, не е по никакъв начин дребна, както от време на време се твърди. Тя се състои от към 60 сенатора като най-отявлени са Гай Касий Лонгинус и Марк Юний Брут. Групата предлага доста способи да го убият, само че в последна сметка реши да го направи, когато той беше в Сената, тъй като там бяха допускани единствено сенаторите, тъй че той нямаше да има защита със себе си. Плановете им скоро бяха под сериозен риск, тъй като Цезар реши да напусне в края на март за нескончаем интервал от време, с цел да се опита да завладее Партийската империя. Тъй като групата беше толкоз огромна, клюки, че се готви опит за покушението му, доближават до Цезар и доста от неговите другари и даже лекарите му споделиха да не върви в Сената в деня, в който го убиват. За негово страдание един от най-близките му другари, Брут, го убеждава, че би трябвало да отиде. Когато идва, един от сенаторите го блъска на земята и няколко от заговорниците скачат върху него като го намушкват 23 пъти.
Противно на общоприетото разбиране, Цезар не сподели „ Et tu, Brute? “ („ И ти ли, Бруте? “) преди да почине, както написва не различен, а Шекспир. За това изказване няма постоянни доказателства в исторически проект. И Плутарх, и Гай Суетоний Транквилус декларират, че Цезар не е споделил нищо след началото на офанзивата.
След убийството забърканите считали, че хората ще се зарадват, че един тиранин е бил отхвърлен и в този момент към този момент републиката ще бъде възобновена. Вместо това множеството хора бяха възмутени, защото Цезар беше извънредно известен. В последна сметка, вместо да реализират задачата си за възобновяване на републиката, убийството им провокира поредност от цивилен войни, които приключиха със основаването на Римската империя.
И дано въпреки всичко да вметнем нещо не по-малко значимо:
.
