Когато чух диагнозата, се ужасих. Плаках през цялото време. Надявах

...
Когато чух диагнозата, се ужасих. Плаках през цялото време. Надявах
Коментари Харесай

Страхувах се, че децата ми губят майка си, но животът ми се върна |

„ Когато чух диагнозата, се ужасих. Плаках от самото начало. Надявах се, че не е това. Хората свързват Паркинсона с тремора, само че той е нещо доста по-страшно. Застиваш и нищо не предстои на надзор в тялото ти, нищо. Не можех да се облека в някои моменти, да си обуя обувките, да направя крачка. С цялостното схващане усещаш, че отпадат функционалности от теб. Животът ми се разпадаше, опасявах се, че децата ми губят майка си “, спомня си учителката от Нови Пазар Маргрет Добринова.

Заедно със своя доктор – доцент Красимир Минкин, тя взе участие в акцията „ Открито за Паркинсона “ на Института за здравно обучение. Видеоистории демонстрират орисите на пациенти с напреднал Паркинсон, които живеят с дълбока мозъчна стимулация (ДМС). Те описват за смяната, която настава в живота им след използването на този актуален способ.

Маргрет е една от най-младите пациентки с Паркинсон в България, на която е прибавен методът. Той съставлява имплантиране на невростимулатор, който подава електроимпулси към мозъка и отстранява неприятните чувства на заболяването.

„ Устройството работи по сходство на пейсмейкъра за сърце, само че с тази разлика, че електродите не отиват до сърцето, а до мозъка. Около 90-95% от пациентите са доста удовлетворени от метода, като в някои случаи е феноменално – човек, който не е можел да отиде на пазар, или да се придвижи от едната стая, до другата, може освен да се грижи за себе си, само че и още веднъж да работи, да стане дейна част от обществото. Защото огромният проблем при тези пациенти е „ замръзването “ – то е травматично, унижаващо, пречи на естествения им живот “, споделя доцент Красимир Минкин, неврохирург в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ – София.

Точно това се случва и с Маргрет. Тя се връща към специалността си на преподавател, още веднъж може да държи химикала, още веднъж може да написа на дъската.

„ Предадеш ли се, изгубен си. В лицето на доцент Минкин аз открих спасението. Събудих се след интервенцията безусловно здрава. Днес – ето, нямам тремор. Животът ми се върна, още веднъж мога да пея, да изляза с приятелки, без да се тормозя, че мога да „ замръзна “, споделя Маргрет. И приканва всички пациенти в нейното положение да си дадат късмет и в случай че са подобаващи за дълбока мозъчна стимулация, да се подложат на нея без съмнение.

Критериите един пациент да бъде подложен на ДМС са болестта да е най-малко от 5 години и медикаментите към този момент да не работят. Преди интервенцията се правят редица проби и проучвания от екип невролози и невропсихолози, с цел да се види дали стимулацията ще има нужния резултат. Възрастта на пациента също има значение – в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “ не правят имплантацията на пациенти над 75 години.

„ Самата имплантация има няколко стадия, най-важното е да се знае, че не е някаква мъчителна, не е и огромна неврохирургична интервеция. Ние забавяме заболяването, ние не я стопираме. Все още не е фиктивен способ, който да спре паркинсоновата болест. Но в случай че сте на мястото на пациент с Паркинсон, това е голяма изгода – в случай че човек може да завоюва 10 години, в които да живее доста, доста по-добре, в сравнение с без ДМС “, прибавя доцент Минкин.

Операцията се покрива от Здравната каса, след близо шестгодишна борба на лекарите за реимбурсацията ѝ. По данни на НЗОК, пациентите с Паркинсонова болест у нас са 15 000. Новодиагностицираните пациенти са близо 1300 всяка година. 90% от тях са над 65 години, като дамите са по-засегнати от мъжете.

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР