Когато човек види кадри на мъжете, нападащи журналистките вчера, първата

Когато човек види фрагменти на мъжете, нападащи журналистките през вчерашния ден, първата реакция е на цялостна гадност, яд и изтощение пред грубата мощ, погазването на законите и правовия ред в една цивилизована страна. После си дава сметка, че мозъкът му интерпретира гледката като изключително гнусна и тъй като това е класическа сцена от тъжната и безкрайна покруса, наречена „ принуждение, учредено на пола “. Непризнато от българския законотворец, само че действително съществуващо събитие на корист с власт и надзор, упражнено от по-силния пол върху по-слабия.

Докато най-после стигне до естественият въпрос – за какво се стигна до такова систематизиране на силите – дамите с телефони в ръка и биячите, които принудително им ги лишават. Не че нямаше и мъже, потърпевши от насилието през вчерашния ден, само че аз надълбоко се колебая дали в случай че представителите на медиите бяха от мъжки пол, на батките щеше да им се получи толкоз елементарно.

Разбира се, първата и явна причина е феминизацията на специалността „ кореспондент “, за което приказва и определението „ мисирка “, което министър председателят си разреши да използва за публицистите, които го следват на терен. Макар да не можем да окачествим Генка Шикерова и Полина Паунова като типичен кореспонденти, обстановката сега изисква всеки публицист от свободните медии да е на улицата, на блокадите, на оградите. Генка и Полина са едни от най-ярките гласове на свободната преса сега и е обикновено да са на първа линия. И все пак няма по какъв начин да не отбележим, че интернет изобилства от смешки в жанр, че „ циците са по-големи от топките “. Дано останалите сътрудници ги опровергаят напълно скоро.

Втората причина за насилието от биячите на ГЕРБ към представителите на свободната преса не е толкоз прозаична. То беше и принуждение на мъже над дами. Няма потребност от удари, насилието има доста лица. Няколко от тях видяхме през вчерашния ден всички ние.

Смятам, че отговорът е – партията, хвалеща се с голяма членска маса от дами, от женски фигури във властта на всички равнища, е най-сексистката партия в България.  Неизчерпаемата кадрова мощност на ГЕРБ от години ни залива с „ калинки “, остриета и елементарни политически функционерки, всички с отличителната линия на смирение, безликост, и липса на всякакво обикновено достолепие. С прическа, костюмче, обички и перлено колие. С куп измислени дипломи, изредени в профила на съответното ведомство, където е назначена госпожата. С превъзходен британски. С персоналните рекомендации на някой мъж функционер. С Жени-ГЕРБ Смолян зад себе си. Без нито една от тях (през всичките тези години) да припознае най-малко една „ женска “ тематика за своя идея.



За опростяване на разбора можем просто да се обърнем към златния фонд с реплики на Първия в страната и бързо ще забележим от кое място се вмирисва рибата. Печално известната Цвета Караянчева може да е отпред на Парламента, само че е в действителност под потната мишница на Батко, който я придърпва собственически и я целува по фризираната главица. И когато министър-председателят назовава Председателя на Народното събрание „ тъпа кърджалийска п*тка “, няма причина един елементарен партиен функционер да не назова една журналистка „ отпадък “, а наемникът бияч да  издърпа принудително телефона от ръката и да го запокити далеко.

Затова – #Оставка! Веднага! 

 
Защо Цвета Караянчева трябваше да си подаде оставката?