Когато човек лъже другите – това е театър. Когато лъже

Когато човек лъже другите – това е спектакъл. Когато лъже себе си, това е болест.

В всекидневието ние постоянно си разрешаваме да приказваме зле за хората, за себе си, за ориста си. Оказва се, че този табиет унищожава у индивида … зъбите.

… заболяването е отбрана, блокиране на неправилното държание и недоумение на света към нас.

„ Обичам тези, които ме предадоха. Обичам тези, които се отнасят с мен незаслужено. Обичам тези, които наскърбяват идеалите ми и унищожават очакванията. “ Душата ми се съпротивляваше, а аз повтарях тези думи стотици и стотици пъти и я убеждавах. „

Каквито и неприятности и несгоди да се случат, любовта ми към Теб, Господи, не отслабва, повтарях аз и одобрявам всяко разрушение на човешките полезности като филтриране с обич към Теб.

Ако не харесвате нещо, борете се с него. Променяйте го, само че не се възмущавайте от него. Колкото по-силна е страстта, толкоз по-дълбоко навлиза в подсъзнанието. Не ви харесва нечие държание? Помогнете му, възпитавайте, хвалете, наказвайте – само че не съдете и не се възмущавайте.

… всяко деяние на индивида, положително или неприятно … се връща при него. Когато си мислите, че може да се случи нещо неприятно, вие притегляте злощастие.

Как наподобява човек, който не се наскърбява? Това е самоуверен, деятелен, добросърдечен човек, това е прощаващ човек, кадърен да се смирява, да прави взаимни отстъпки, това е миротворец. Това е човек, който знае по какъв начин да възпитава другите, да бъде еластичен, кадърен да се трансформира. Това е човек, който не бърза, не се нервира, не е осъжда.

Културата ражда цивилизацията. Цивилизацията убива културата.

Прошката е отвод от вътрешното предпочитание да се убие оня, който ни е обидил, защото всяка засегнатост е вътрешно благопожелание за гибел.

А покаянието е по-дълбок развой, това е вътрешна смяна: човек би трябвало да стане малко по-различен с цел да не се наскърбява повече, т.е. с цел да не повтаря грешките си в бъдеще.

Обидата, по принцип, е леговище на слабите, това е леговище на хора, които са прекомерно привързани към човешките богатства, тъй като привързаността постоянно поражда обидчивост.

Ако човек съжалява за предишното, опасява се от бъдещето, в случай че у него крие неодобрение, ненавист, неприемане на света, за противопоставяне на това се изразходва доста сила – и колкото повече сила се изразходва, толкоз по-бързо се появява болест.

Способността да бъдете в естетика със себе си, със ориста си и със света е едно от основните правила на здравето.

И по този начин, отстраняването на експанзията посредством смирение и амнистия – лекува. Подобряването на характера – лекува. Намаляване на привързаността към този свят – лекува. Разбирането, че човек не би трябвало да се покланя на наслажденията, че основната цел е обич, а не удоволствия, е излекуване. Приемането на Божествената воля – лекува.

Знаете ли за какво хората   стареят в този момент бързо? В хората има малко добрина. Хората стопираха да се усмихват. Трябва да се усмихвате по-често!

Борбата със личната си орис е битка с Бога, в последна сметка.

Нечестността към Бога наподобява като отказване от обич в душата, като неодобрение от своята орис, като липса на страхопочитание към Твореца, като отвращение да съблюдаваме Неговите заповеди. Всичко това е причина за доста съществени проблеми.

econet

Съдба няма?

Съдба има. Това е антоним на свободата на волята, която има свободният човек. Съдбата е определение. Като студено или горещо. Съдбата е сумата от всички условия, които са били предопределени…