Какви са разликите между необвързаните жени и необвързаните мъже
Когато човек е самостоятелен, може да се усеща отлично в кожата си, само че може и да не е чак толкоз благополучен от този факт. Хората са разнообразни и имат разнородни потребности. Докато някои се усещат добре свободни от обвързване, то други наложително имат потребност от половинка до себе си и самотата надлежно не им се отразява добре. Нека обаче да забележим по какъв начин стоят нещата при необвързаните мъже и по какъв начин – при самотните дами. Самотата е положение, от което никой не е застрахован. Кой от двата пола обаче е по-склонен по-леко да понесе фактът, че е без половинка до себе си, и кой – по-тежко, може да научите от идващите редове:
Изследвания сочат, че дамите, без значение от възрастта и стадия от живота си, понасят самотата по-добре от мъжете. Оказва се, че омъжените/обвързаните дами, които се усещат самотни, изместват по количество женените/обвързаните мъже, които се усещат самотни с половинките си. В същото време доста повече се оказват необвързаните мъже, които се усещат по-често самотни, спрямо необвързаните дами.
Въпреки че повода за това е незнайна, има едно ясно съмнение за какво това може да е правилно. Свободните дами са по-често обществено дейни, като по този метод те поддържат освен сантиментални връзки, само че и близки другарства.
От друга страна, когато са обвързани, дамите са по-склонни да се усещат самотни тогава, когато връзката към този момент не ги удовлетворява.
Изследвания сочат, че обвързаните представителки на нежния пол като цяло се усещат по-самотни в компанията на половинка, която не ги кара да се усещат задоволително обичани и ценени.
Що се отнася до необвързаните дами, изследване под управлението на проф. Шели Борис от Университета на Ватерло демонстрира, че същите тези дами, които не се усещат безусловно по-самотни, не се опасяват да го признаят.
Според Борис "жените са подготвени да признаят самотата си, за разлика от мъжете, защото отрицателните последствия от такова самопризнание при господата би се отразило по-тежко върху прочувственото им положение “.
Това умозаключение се удостоверява от друго изследване, което се занимава с проучване не на самотата, а на мъжествеността. В процеса специалистите открили, че мъжете с по-голяма принуда са склонни да признаят, че се усещат самотни. И забавното е, че колкото по-мъжествен се считал доброволецът в изследването, толкоз по-малко той желае да признае неналичието на интимна връзка.
Въпреки че не е известно кой пол има по-ефективен механизъм за справяне със самотата, може да се каже, че всеки от тях има собствен личен жанр в построяването на способи за битка със самотата. За да залъжат самотата, мъжете разчитат на кръга си от другари, до момента в който дамите избират един непосредствен другар или другарка, с който да споделят мислите и възприятията си.
Проучването демонстрира, че мъжете се усещат по-добре в компанията на близки другари, до момента в който дамите съвсем не се въздействат от този индикатор.
Според създателите на проучването „ мъжете употребяват количествени индикатори за оценка на самотата, до момента в който дамите избират качествените “.
С обстоятелствата, които сме събрали, можем да разработим недодялан модел за това по какъв начин самотата се претърпява от мъжете и по какъв начин – от дамите.
Жените са склонни да ценят околните, двупосочни връзки. Но защото поддържането на такива връзки лишава повече време и сила, в сравнение с елементарните другарства, дамите нормално имат по-малко на брой, само че по-качествени другари.
Ако и тези връзки бъдат прекратени, тогава дамите може в действителност да се почувстват доста самотни.
От своя страна пък мъжете избират да имат доста познати, защото се усещат минимум самотни, когато са измежду повече другари, измежду фамилията или влизат в неангажиращи сантиментални връзки.
Но в случай че тази мрежа изтънее, мъжете, изключително тези, които не са във връзка, стават доста уязвими към възприятието на самотност. И през множеството време те отхвърлят да го признаят.
Изследвания сочат, че дамите, без значение от възрастта и стадия от живота си, понасят самотата по-добре от мъжете. Оказва се, че омъжените/обвързаните дами, които се усещат самотни, изместват по количество женените/обвързаните мъже, които се усещат самотни с половинките си. В същото време доста повече се оказват необвързаните мъже, които се усещат по-често самотни, спрямо необвързаните дами.
Въпреки че повода за това е незнайна, има едно ясно съмнение за какво това може да е правилно. Свободните дами са по-често обществено дейни, като по този метод те поддържат освен сантиментални връзки, само че и близки другарства.
От друга страна, когато са обвързани, дамите са по-склонни да се усещат самотни тогава, когато връзката към този момент не ги удовлетворява.
Изследвания сочат, че обвързаните представителки на нежния пол като цяло се усещат по-самотни в компанията на половинка, която не ги кара да се усещат задоволително обичани и ценени.
Що се отнася до необвързаните дами, изследване под управлението на проф. Шели Борис от Университета на Ватерло демонстрира, че същите тези дами, които не се усещат безусловно по-самотни, не се опасяват да го признаят.
Според Борис "жените са подготвени да признаят самотата си, за разлика от мъжете, защото отрицателните последствия от такова самопризнание при господата би се отразило по-тежко върху прочувственото им положение “.
Това умозаключение се удостоверява от друго изследване, което се занимава с проучване не на самотата, а на мъжествеността. В процеса специалистите открили, че мъжете с по-голяма принуда са склонни да признаят, че се усещат самотни. И забавното е, че колкото по-мъжествен се считал доброволецът в изследването, толкоз по-малко той желае да признае неналичието на интимна връзка.
Въпреки че не е известно кой пол има по-ефективен механизъм за справяне със самотата, може да се каже, че всеки от тях има собствен личен жанр в построяването на способи за битка със самотата. За да залъжат самотата, мъжете разчитат на кръга си от другари, до момента в който дамите избират един непосредствен другар или другарка, с който да споделят мислите и възприятията си.
Проучването демонстрира, че мъжете се усещат по-добре в компанията на близки другари, до момента в който дамите съвсем не се въздействат от този индикатор.
Според създателите на проучването „ мъжете употребяват количествени индикатори за оценка на самотата, до момента в който дамите избират качествените “.
С обстоятелствата, които сме събрали, можем да разработим недодялан модел за това по какъв начин самотата се претърпява от мъжете и по какъв начин – от дамите.
Жените са склонни да ценят околните, двупосочни връзки. Но защото поддържането на такива връзки лишава повече време и сила, в сравнение с елементарните другарства, дамите нормално имат по-малко на брой, само че по-качествени другари.
Ако и тези връзки бъдат прекратени, тогава дамите може в действителност да се почувстват доста самотни.
От своя страна пък мъжете избират да имат доста познати, защото се усещат минимум самотни, когато са измежду повече другари, измежду фамилията или влизат в неангажиращи сантиментални връзки.
Но в случай че тази мрежа изтънее, мъжете, изключително тези, които не са във връзка, стават доста уязвими към възприятието на самотност. И през множеството време те отхвърлят да го признаят.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ