Какво разруши обичта между двама братя?
Когато бяха деца, двамата братя бяха неразделни. Илиян беше по-голям от Симеон, тъй че непрекъснато се грижеше за него.
Минаха години. Момчетата пораснаха и сътвориха свои фамилии. Въпреки обстоятелството, че всеки живее своя живот, родителите им споделяха, че постоянно би трябвало да си оказват помощ.
Веднъж по-малкият брат отиде в града, където живееше по-големият, с цел да си купи кола. Първо, той реши да посети Илиян, тъй като не се бяха виждали от доста години. По някаква причина по-големият брат не беше удовлетворен от визитата и не му разреши да остане за през нощта, тъй че Симеон трябваше да отседне в хотел.
Илиян даже отхвърли да вечеря в ресторанта в компанията на брат си. Симеон беше шокиран.
Когато откри вярната кола, парите не му доближиха. Той реши да се обърне за помощ към брат си.
Брат му му сподели, че е похарчил парите си за ремонт.
Симеон въпреки всичко си купи кола. Не беше удовлетворен от държанието на брат си, само че нямаше какво да направи.
Животът продължаваше. Симеон бързо се придвижи нагоре по кариерната стълбица и реализира лидерска позиция. Родителите му бяха доста горди с него. Той им помагаше по всевъзможен вероятен метод и им поднасяше скъпи дарове. Роднините видяха това и започнаха да приказват:
“Симеон е късметлия, а по-големият едвам изхранва фамилията си. Защо не му помогне?
Той оказа помощ на брат си, имаше съвест. Но околните на по-големия брат обаче започнаха да стават нагли. Апетитът им растеше със скоростта на светлината.
Илиян помоли брат си да му помогне да изплати ипотеката, подсети му, че когато са били деца, постоянно се е грижел за него.
Вижте още: Грижа се за детето на свекървата
Симеон сподели на брат си, че той и фамилията му стават нахални. Припомни му, че даже не го почерпиха с чай, когато им отиде на посетители. От този миг нататък, той стопира да им оказва помощ.
Илиян стартира да споделя на роднините си какъв брой неприятен е брат му. Родителите се пробваха да поговорят с по-малкия си наследник, само че той беше неотстъпчив. Не се усещаше отговорен. Те бяха негостоприемни към него и не му помогнаха, когато имаше потребност от помощ, тъй че не им е задължен с нищо.
