Свекърва ми не ме остави на мира. Дори когато се родиха близнаците!
Когато бях единствено на 20 години, се ожених за любовта на живота ми Николай – мой съученик. Винаги съм си мислила, че любовта ни е мощна и способна да издържи на всичко, само че се заблуждавах. В това се убедих повече от веднъж. И последната история, обвързвана с него, удостоверява думите ми.
Майка му беше зла жена. Тя не можеше да понесе обстоятелството, че съм от село и изучавам със сина ѝ. Тя направи всичко по силите си, с цел да унищожи брака ни. И съумя. Тя непрекъснато му споделяше, че не съм за него и че би трябвало да ме напусне незабавно.
Опитвах се да не й обръщам внимание, да направя всичко по силите си, с цел да не се разпадне бракът ни. Както се оказа, единствено аз пробвах. Николай слушаше майка си. Той сподели, че не може да построи кариера поради мен и нашето малко семейство. Разбирах, че повтаряше думите на майка си, само че не можех да направя нищо по въпроса.
Когато разбрах за бременността си, споделих на брачна половинка си и той се зарадва. В този миг ми се стори, че нашето семейство ще може да преживее всички проблеми. Това беше наистина скъп миг за мен. На другия ден Николай още веднъж се промени, казвайки, че не се нуждае от дете. Той даже предложи да се отървем от него, но аз не го послушах.
Денят на раждането беше най-дългият и сложен в живота ми. Никога не съм изпитвала толкова мощна болежка, нямаше никой, с изключение на здравната сестра. Родих близнаци. На другия ден брачният партньор ми пристигна с майка си. Той беше комплициран и майка му сърдито ми изсъска. Николай ме поддържаше, само че това беше всичко.
В деня на изписването от болничното заведение чаках брачна половинка си. Той трябваше да пристигна и да ни заведе у дома. Но никой не пристигна да ме вземе! Никой! Не желаех да се помирявам. Отидох до телефона, звъннах у дома и там никой не подвигна телефона. Сестрите бяха принудени да ми извикат такси. Отидох вкъщи.
Почуках няколко минути, само че никой не ми отвори.
При дългите ми удари с ръка и крайник съседката излезе през вратата. Подаде ми писмо от Николай и каза, че са си тръгнали. Съседката хвана децата, които съвсем зарязах, след като прочетох писмото на Николай. Пишеше, че е прекомерно рано да стане татко и съпруг като цяло, доста съжалява за това и в този момент има потребност от мир надалеч от мен.
Земята изчезна под краката им. Съседката ми оказа помощ и ме повика в дома си. Тази нощ децата ми и аз останахме при нея. На другия ден аз и близнаците отидохме при майка ми на село. Тя ме поддържаше и ми помагаше от самото начало. Близнаците крещяха, плакаха, изискваха непрекъснато внимание и аз постепенно започнах да обезумявам.
Няколко години по-късно Николай се появи, изиска амнистия, искаше да се върна при него, само че аз го изгоних. Изглеждаше изтощен, стар и пийнал. Сега го съжалих.
Вижте още: Бог споделя 7 пъти: няма случайности, няма и да има
Няколко месеца по-късно срещнах същинската си обич. Андрей пристигна при нас от града, с цел да работи, тъй че остана при мен и с децата ми, които доста обичах. Сега чакаме ново попълнение в фамилията ни!
Какво мислите за моята история?
