Андрей: В затвора вероятно ще ме убият те - моите руснаци
" Когато аз и служителите на реда бяхме отвън обсега на камерите, някой от тях сякаш се спъваше и мощно ме блъскаше против стената. Щом паднех, нечий ботуш " инцидентно " ме риташе в тялото или главата. "
Андрей е руснак на към 40 години. Живял е в малко градче на петнадесет километра от границата с Украйна. Преди началото на войната непрекъснато е пътувал до Украйна, тъй като там има доста родственици и другари. Участвал е в гражданските митинги против ръководството на Владимир Путин още през 2014, когато съгласно Андрей с анексирането на Крим е почнала войната против Украйна.
" Познавам украинците от дете "
" Не имах вяра, че съветските управляващи ще стигнат и до мен, тъй като аз съм просто човек с дейна гражданска позиция и стачкувам против несправедливите решения и ръководството на Владимир Путин. Нали сякаш бяхме народна власт... Когато Русия стартира войната в Украйна, бях покъртен и също участвах в митинги. Тогава ме арестуваха два пъти за по пет-шест часа. Първият път единствено ме предизвестиха да не приказвам погрешни неща и ме заплашиха с по-сериозни санкции. А аз бях написал на плаката си истината, която ми е известна, че „ в Украйна няма нацисти “. Познавам украинците от дете. "
Андрей продължава да стачкува против войната в Украйна. Арестуват го повторно. Глобен е с 10 000 рубли. Заплашват го със затвор, тъй като уронвал престижа на съветската войска и споменавал думата „ война “. Според Андрей няма потребност никой с думи да уронва престижа на съветската войска, тъй като тя е в разпад още от десетилетия.
" В армията ни караха да вършим безумия "
" Когато отслужвах постоянната си военна работа, станах очевидец на това. Офицерският състав в моето отделение вършеше безобразия. Всъщност, съвсем не съм ги виждал трезви. Караха ни да вършим безумия. Например, камиони докарват големи дънери и ги изсипват в огромно хале, а офицерите ни карат да преброим дънерите. Представете си големи тежки дънери, които ние, по пет-шест индивида, едвам подвигаме на ръце, изнасяме ги от халето на плаца, с цел да ги преброим, а след това ги връщаме назад. В същото време съвсем не се занимавахме с военна подготовка. Оръжието беше остаряло и неподдържано, техниката – също, а ние вместо да обърнем внимание на това, броим дънери. Това е моята метафора за съветската войска. "
Малко след втория арест Андрей отива да живее в близкия регионален град. Изненадан е, че няколко дни по-късно го намират и там, с цел да му връчат повиквателна, в която написа, че е свикан за военна работа. Андрей не се явява. Тогава в дома му идва военна полиция. Взимат компютъра, флашки, телефона и фотоапарата му. Затварят го в килия за седмица.
" Излязох ат ареста обезобразен от пердах "
" Опитаха се да ме смачкат душевен. Не ми дадоха храна през първите 48 часа. Само малко вода. Бях със стегнати белезници и кръв по китките от тях. Килията нямаше прозорци и осветяване вътре. През няколко часа, даже и нощем ме извеждаха за разпити. Очите ме боляха от внезапната промяна на цялостната мрачевина със светлината от прожекторите, които насочваха против мен. В началото не ми посягаха непосредствено, а когато аз и служителите на реда бяхме отвън обсега на камерите, някой от тях сякаш се спъваше и мощно ме блъскаше против стената. Щом паднех, нечий ботуш „ инцидентно “ме риташе в тялото или главата. Обвиняваха ме, че мои родственици и другари в Украйна в този момент се борят против съветската войска и че аз съм имал информация от тях за военните проекти на украинците. Разбира се, че нямах такава информация, само че като отричах, започваха да ме бият в действителност. Боят продължи и когато ме упрекнаха, а аз отричах, че оказвам помощ на украинската войска, тъй като експортирам информация за позиции на съветската. Обвиниха ме в изменничество и ме принудиха да подпиша документ, че откакто ме пуснат от ареста, ще отида да се запиша доброволец в армията. Обещах. Иначе щяха да ме убият в този арест. Пуснаха ме. Тогава се видях в огледало – лицето и тялото ми приличаха на лилаво-розова безформеност. Въпреки това, щом излязох от ареста - обезобразен от багра - се обадих на моя другарка, която ме изведе от Русия. Тръгнах, без да се връщам до дома си, единствено с паспорт, облеклата на гърба ми и пари в брой. "
Руски повиквателни за армиятаСнимка: Nikita Jolkver/DW" Никой не е нападнал моята татковина "
За Андрей е ясно, че в случай че остане в Русия, ще го изпратят на фронта в Украйна или в съветски затвор като изменник. В момента чака българският съд да реши дали може да остане в България. " Избягах, тъй като не желая да вземам участие във военни закононарушения. Тази война не е оправдана с нищо. Това, че знам по какъв начин да употребявам оръжие, не е мотив, с цел да отида да умъртвявам почтени хора в Украйна. Никой не е нападнал моята татковина, с цел да убива почтени цивилни жители в Русия. Защо аз да върша това в друга страна? Това ме отвращава. Руснаците ме назовават изменник за отхвърли ми да водя война в Украйна и желаят да ме пратят в пандиза, където евентуално ще ме убият те, „ моите “ руснаци. Абсурдно е и доста тъжно. "
