Повърхностното четене - пътят към оглупяването
Кога за последно прочетохте публикация от началото до края, без да се отегчите, без да пропуснете?
Според изследвания потребителите на обществените мрежи четат най-вече заглавия и си вадят заключения съгласно тях. Обикновено мненията нямат нищо общо със замисъла на материала или пък повтарят нещо, което към този момент е написано в него, само че не е прочетено.
Нямаме самообладание за нищо. Бързаме да скролнем нататък. Отегчаваме се елементарно. Това е един от сериозните проблеми на актуалните консуматори в обществените мрежи, настояват учените.
Особено рисково е това за подрастващите, които развиват сходно отношение към всеки текст - в това число отвън обществените мрежи. Това затруднява децата да се оправят с разказвателните предмети, които допускат максимален размер текстове. От своя страна сходно отношение попречва пълноценната мозъчна функционалност. Навикът на четене с схващане е отживялост.
Искаме да получим всичко наготово - надробен материал, който да ни даде най-важната информация.
Не желаеме да си сътворяваме непотребни усложнения със лично осмисляне и разсъждения.
За да има смисъл и дълбочина, един текст би трябвало да търпи развиване - встъпителна част, нещо като ревю с причини и умозаключение. Ние нямаме търпението да изчетем даже половината от това. Мозъкът ни автоматизирано приема, че е схванал защо става дума още при първите фрази, и изключва. Вече сме подготвени за идващото незадълбочено четене.
Помните ли по кое време беше последният път, когато прочетохте един текст от началото до края, без да прескачате и без да се отегчите?
Ако сте прочели този, запишете в коментар под публикацията името на обичания си град, с цел да знаем, че търпението и любознателността към момента съществуват.
