Цар отишъл на война и се върнал без... империя
Кога настава краят на Британската империя? Може да посочим годините след Втората международна война, когато се поставят основите на двуполюсния международен ред, предвождан от двете суперсили Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики. „ Залязването “ на империята може да се преглежда и като нескончаем развой, стартирал с сполучливата битка за самостоятелност на Индия през 1947 година и завършил с присъединението на Хонконг към Китай половин век по-късно.
Нека преформулираме малко въпроса: по кое време Британската империя осъзнава, че към този момент не е... империя? Отговорът тук може да бъде единствено един – Суецката рецесия. Англия, Франция и Израел заедно нахлуват в Египет в края на октомври 1956 година Причината – водачът на близкоизточната страна Гамал Абдел Насър взема решение да национализира канала, чиито основни акционери по това време са Париж и Лондон. Трите армии реализират цялостен боен триумф над египетските сили и превземат основния търговски маршрут при започване на ноември.
Чрез Организация на обединените нации Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики слагат ултиматум на окупаторките да се изтеглят от Египет. По същото време избухналата Унгарска гражданска война доближава своята кулминационна точка с нахлуването на руските войски и последвалите брутални репресии против протестиращите.
Това слага президента на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер в комплицирано състояние.Той няма по какъв начин по едно и също време да поддържа противозаконната английска окупация и да показа солидни причини като митинг против руската инвазия в Унгария. Допълнителен фактор за готовността на американеца да извива китките на сътрудниците си е опасността на Съветския съюз да нападна Париж и Лондон, в случай че не правят отстъпка. През март 1957 година Англия, Франция и Израел подвигат блокадата от канала, подвиват опашки и изтеглят войските си.
Обединеното кралство нахлува в Египет като империя. Или най-малко по това време се е възприемало като такава. Но купата незабелязано се е изхлузила и изпаднала някъде обратно по калдъръмения път на историята пред погледа на колониалните владения на някогашната велика мощ, които през идващите десетилетия ще се преборят за своята самостоятелност.
През сходна рецесия минава в този момент друга някогашна империя. Но до момента в който на Англия ѝ бяха нужни пет месеца, с цел да настрои часовника си, екзистенциалните страдания на Русия едвам в този момент стартират.
Магическият дребен прозорец
Едва ли бихме могли да определим съветските пропагандни шоупрограми за достоверни източници на информация, изключително по тематика като „ специфичната военна интервенция “ в Украйна. Те обаче са най-близкото нещо, наподобяващо прозорец към душата на Кремъл. Още през февруари Москва се потопи в своята мъгла и напълно сдаде „ осведомителния фронт “ на Украйна.
В първия месец от войната от дребния екран се отправяха високомерни мнения както към жалката украинска войска, по този начин и към мекушавите „ западни сътрудници “, които бързаха да приключат с приказките за „ взаимност “ и „ угриженост “, с цел да подпишат нови дълготрайни контракти за доставки на газ от Русия.
Тази подчертана лукавщина бе изобретателно съчетана с прочувствени вопли за хипотетичния геноцид в Донбас. И за идентичността на причинителите:
„ Споменахме ли и че са нацисти? “.
Да, към този момент 80 години Русия не е спряла да се бори против фашисти и нацисти, а неотдавна и против западните демократични ЛГБТ „ фашонацисти “. Но първо трябваше да бъдат изтребени „ укронацитата “. Жалко, че ги няма Рибентроп и Молотов да се почешат замислено по главите и да напомнят за един скришен контракт, който съгласно Кремъл не съществува¹.
Лошо прикритите усмивки на прокремълските славеи последователно бяха сменени от стоманени изражения. Деформацията на лицевите им мускули стартира да се задълбочава някъде към края на март, до момента в който „ непобедимата съветска войска “ се изтегляше от Киев, с цел да се концентрира в Източна и Южна Украйна.
„ Жестнадобраволя “, цитираха съветските водещи обяснението на външния министър Сергей Лавров за изненадващия завършек на целокупната „ денацификация “.
Напускането на Буча, разкрило за смут на целия свят доказателства за военни закононарушения против мирните украински поданици, се оказа, че няма нищо общо с тежките загуби в персоналния състав на съветската войска.
Имперските устички потрепериха и започнаха индиферентно да упрекват украинските сили за греховете на съветските бойци. Междувременно заваля проливен дъжд от закани към досадните „ западни сътрудници “, които изненадващо фактически се оказаха сътрудници на Украйна. Лондон, Берлин и Вашингтон хиляди пъти бяха изравнявани със земята от дребния екран. И някак си съвсем всички сюжети приключваха с Байдън, Джонсън/Тръс/Сунак или Шолц на колене пред царя с откровени молби да им елементарни единствено този път за дързостта да му се опълчват.
„ Когато Британия бъде превърната в марсианска пустиня, за кого ще задействат Член 5 (от Северноатлантическия договор). Как го назовават – „ непреклонен остров “? Е, ние ще го разклатим. Уверявам ви, всички ще правят отстъпка “, съобщи в ефир съветският народен представител Андрей Гурульов.
„ Ако има нуклеарен удар, най-малко ще отидем в парадайса “, подчертава върху позитивната страна на апокалипсиса водещият Владимир Соловьов.
Минаха месеци. Руснаците последователно привикнаха с войната. Водещите напълно закономерно започнаха да им припомнят, че „ специфичната военна интервенция “ може да продължи с години. Все отново понякога се прокрадваха гръмогласни епопеи за непобедимата съветска войска, която (съвсем сама) е премазвала всевъзможни „ наполеони “ и „ хитлеровци “, та един Зеленски ли ще ѝ се опъне. Все отново гордият дух на съветския народ трябваше да бъде поддържан в бойна подготвеност. Не се знаеше дали няма да му се наложи да взе участие в поредна Отечествена война.
В душата на голия цар
Цяло лято украинците предупреждаваха, че провеждат огромна контраатака в южната Херсонска област. И руснаците се приготвиха – изпратиха най-хубавите си сили в района да запазят контрола над него. Изненадващо „ укронацитата “ се оказа, че са и лъжци, тъй като щурмуваха северната Харковска област и си върнаха хиляди километри в границите на дни. „ Изненадващо “ споделям за нас простосмъртните, тъй като нищо не убягва на прозорливия и предвидлив съветски разум. Бягството в тази ситуация не бе следващ „ жест на благосклонност “, а по думите на водещия Дмитрий Кисельов – „ прегрупиране “ на съветските сили. Явно „ прегрупирането “ бе осъществено прекомерно сполучливо, защото украинските сили нахлуха надълбоко в „ самостоятелните “ земи на ДНР и ЛНР.
Не всички придворни на Кремъл се съгласиха с формулировката на Кисельов. Случваше се нещо немислимо – намерено се прокрадваха рецензии против съветските командири. Никой и дума не обелваше за царя, който, „ конечно “, мислеше три хода напред и знаеше по какъв начин да компенсира некадърността на определените от него подчинени: посредством референдуми.
Четирите „ освободени “ територии гласоподаваха с огромно болшинство да се защитят от неприятната Украйна, като се причислят към положителната империя. И мед още веднъж стартира да капе от устите на просълзените глашатаи. ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие още веднъж бяха съветски, този път „ навсегда “. Царска гаранция.
Но „ укронацитата “ и сигурно интензивно участващите във военни дейности сили на НАТО не следяха деликатно тази блага история. Вместо това продължиха да завладяват още и още земи – и то тъкмо тези, които сякаш бяха станали „ навсегда “ суверенни територии на Русия. Един чеченски вандал стартира да громи поименно съветски военачалник, който носил виновност за загубата на стратегически значимия град Лиман. Към хора на осъжданията се причисли готвач и някогашен пандизчия, който, вероятно от угриженост, към септември се сети, че има частна военна компания, която на всичкото от горната страна още преди месеци беше стартирала безплодни сражения в Украйна. Соловьов не им остана задължен – той неколкократно насочи апели некомпетентните съветски командири „ дабъдатразстреляни “. Заплахата да си имат работа с телевизионния водещ вероятно съществено е стреснала клетите командири. Но това по никакъв метод не се отрази на фронта.
Междувременно царят разгласи частична готовност. Чисто съвпадане бе, несъмнено, че безредният ѝ старт съответства със седмицата на тържествените референдуми, та в началото дребният екран не ѝ обърна нужното внимание. Проблемът породи, когато хаосът се оказа присъща линия на мобилизацията, освен детайл от началната ѝ фаза. И към този момент освен чеченски варвари, някогашни пандизчии и Соловьов размахваха гневно пръсти.
Въпреки че нямаше никаква виновност, а и без никой да го е карал, царят се извини на съветския народ за основаното стеснение, откакто бяха мобилизирани хиляди заболели, остарели, мъртви и какви ли още не хора. И дори разгласи, че скоро мобилизацията ще завърши. Това последното бе предопределено за тези руснаци, които напълно непринудено взеха решение да заминат на безсрочна почивка в Монголия, Грузия или Казахстан.
Обещанието на царя като че ли поуспокои руснаците. Но от дребния екран побързаха да ги уверят: „ Предстоят тежки месеци “. Това разгласи и боен сътрудник пред водещата Олга Скабеева. Той самият не съумя да откри логически отговор на въпроса ѝ: „ Защоседвижимметързаметър, аукраинцитепревзематселоследсело? “.
И за всеобща зла орис „ укронацитата “ се оказа, че не лъжат за огромната контраатака в Херсон. Нахлуха и макар че стотици милиони от тях бяха убити, за сметка на десетината леко ранени съветски исполини, на 9 ноември военният министър Сергей Шойгу разгласи изтеглянето на съветските войски от района. Този път сигурно не ставаше дума за „ жест на благосклонност “:
" Животътнарускитевоеннослужещивинагиеприоритет “, акцентира награденият с десетки военни ордени военачалник, който през живота си в никакъв случай не е помирисвал полесражение.
В този драматичен за имперското самочувствие на Русия миг царят не бе не запомнил най-важното нещо – здравето. Затова, до момента в който Шойгу се потеше и пуфтеше, той бе на деужебна среща с шефката на Федералната медико-биологическа организация Вероника Скворцова по случай 75-ата годишнина от основаването на службата. В края на диалога се организира тържествена гала по награждаване. Един от медиците, който получи Орден „ Александър Невски “, благодари на царя, че е „ върнализконнирускиземи “, също както средновековния принц.
В началото си помечтахме за Молотов и Рибентроп. Но де да бяха тук в този момент Илф и Петров.
Проклятието да си империя
Нека се запитаме: „ КаквоотличаваВеликобританияпрез1956г.иРусияпрез2022г.? “ Тук може да отидем в разнообразни направления, само че без подозрение верен отговор е и здравиятразум.
След като се убеди, че е изправена пред непреодолими условия, Британската империя се сви в незврачния по мярка остров и последователно се научи да усмирява имперските си инстинкти. И да ги задоволява единствено в избрани моменти – като при Фолкландската война.
Русия, въпреки това, е решена на всичко, с цел да запази имперския си статус и да парадира с него пред интернационалната общественост. Но цената на тази самозаблуда се заплаща с кръв, а волското самообладание на съветския народ има лимити. Все по-трудно ще бъдат преглъщани новините за хилядите починали учители, лекари и юристи из мочурищата на Украйна. И магическите свойства на дребния екран не ще съумяват да прикриват тяхната липса " навсегда ".
Путин разгласи тотална война на Украйна, като че ли точно като митинг против решението на Фортуна да изостави Русия. Да допусне разпада на Съюз на съветските социалистически републики, пренебрежителното отношение на Запада към новата страна при Елцин и последователното попадане на някогашните спътници в евроатлантическата сфера на въздействие. Сега, когато драпа немощно да се измъкне по допустимо най-достоен метод от Украйна, Русия ще бъде заставена да се помири със своята последователност.
Путин е в конкуренция с времето. И в случай че се забави прекалено много, ще загуби повече от чувството си, че стои отпред на империя.
Ще остане без главата си.
----
¹А и да съществува Пактът за ненападение сред Германия и Съветския съюз, Сталин бил заставен да го подпише, с цел да не бъде изолиран от Великите сили. Разровете се из интернет, всевъзможни оправдания ще намерите.
---
Този текст е оповестен в последния брой на сп. " Клуб Z " през декември 2022 година Препечатваме го с незначителна актуализация.
Още по темата
Нека преформулираме малко въпроса: по кое време Британската империя осъзнава, че към този момент не е... империя? Отговорът тук може да бъде единствено един – Суецката рецесия. Англия, Франция и Израел заедно нахлуват в Египет в края на октомври 1956 година Причината – водачът на близкоизточната страна Гамал Абдел Насър взема решение да национализира канала, чиито основни акционери по това време са Париж и Лондон. Трите армии реализират цялостен боен триумф над египетските сили и превземат основния търговски маршрут при започване на ноември.
Чрез Организация на обединените нации Съединените щати и Съюз на съветските социалистически републики слагат ултиматум на окупаторките да се изтеглят от Египет. По същото време избухналата Унгарска гражданска война доближава своята кулминационна точка с нахлуването на руските войски и последвалите брутални репресии против протестиращите.
Това слага президента на Съединени американски щати Дуайт Айзенхауер в комплицирано състояние.Той няма по какъв начин по едно и също време да поддържа противозаконната английска окупация и да показа солидни причини като митинг против руската инвазия в Унгария. Допълнителен фактор за готовността на американеца да извива китките на сътрудниците си е опасността на Съветския съюз да нападна Париж и Лондон, в случай че не правят отстъпка. През март 1957 година Англия, Франция и Израел подвигат блокадата от канала, подвиват опашки и изтеглят войските си.
Обединеното кралство нахлува в Египет като империя. Или най-малко по това време се е възприемало като такава. Но купата незабелязано се е изхлузила и изпаднала някъде обратно по калдъръмения път на историята пред погледа на колониалните владения на някогашната велика мощ, които през идващите десетилетия ще се преборят за своята самостоятелност.
През сходна рецесия минава в този момент друга някогашна империя. Но до момента в който на Англия ѝ бяха нужни пет месеца, с цел да настрои часовника си, екзистенциалните страдания на Русия едвам в този момент стартират.
Магическият дребен прозорец
Едва ли бихме могли да определим съветските пропагандни шоупрограми за достоверни източници на информация, изключително по тематика като „ специфичната военна интервенция “ в Украйна. Те обаче са най-близкото нещо, наподобяващо прозорец към душата на Кремъл. Още през февруари Москва се потопи в своята мъгла и напълно сдаде „ осведомителния фронт “ на Украйна.
В първия месец от войната от дребния екран се отправяха високомерни мнения както към жалката украинска войска, по този начин и към мекушавите „ западни сътрудници “, които бързаха да приключат с приказките за „ взаимност “ и „ угриженост “, с цел да подпишат нови дълготрайни контракти за доставки на газ от Русия.
Тази подчертана лукавщина бе изобретателно съчетана с прочувствени вопли за хипотетичния геноцид в Донбас. И за идентичността на причинителите:
„ Споменахме ли и че са нацисти? “.
Да, към този момент 80 години Русия не е спряла да се бори против фашисти и нацисти, а неотдавна и против западните демократични ЛГБТ „ фашонацисти “. Но първо трябваше да бъдат изтребени „ укронацитата “. Жалко, че ги няма Рибентроп и Молотов да се почешат замислено по главите и да напомнят за един скришен контракт, който съгласно Кремъл не съществува¹.
Лошо прикритите усмивки на прокремълските славеи последователно бяха сменени от стоманени изражения. Деформацията на лицевите им мускули стартира да се задълбочава някъде към края на март, до момента в който „ непобедимата съветска войска “ се изтегляше от Киев, с цел да се концентрира в Източна и Южна Украйна.
„ Жестнадобраволя “, цитираха съветските водещи обяснението на външния министър Сергей Лавров за изненадващия завършек на целокупната „ денацификация “.
Напускането на Буча, разкрило за смут на целия свят доказателства за военни закононарушения против мирните украински поданици, се оказа, че няма нищо общо с тежките загуби в персоналния състав на съветската войска.
Имперските устички потрепериха и започнаха индиферентно да упрекват украинските сили за греховете на съветските бойци. Междувременно заваля проливен дъжд от закани към досадните „ западни сътрудници “, които изненадващо фактически се оказаха сътрудници на Украйна. Лондон, Берлин и Вашингтон хиляди пъти бяха изравнявани със земята от дребния екран. И някак си съвсем всички сюжети приключваха с Байдън, Джонсън/Тръс/Сунак или Шолц на колене пред царя с откровени молби да им елементарни единствено този път за дързостта да му се опълчват.
„ Когато Британия бъде превърната в марсианска пустиня, за кого ще задействат Член 5 (от Северноатлантическия договор). Как го назовават – „ непреклонен остров “? Е, ние ще го разклатим. Уверявам ви, всички ще правят отстъпка “, съобщи в ефир съветският народен представител Андрей Гурульов.
„ Ако има нуклеарен удар, най-малко ще отидем в парадайса “, подчертава върху позитивната страна на апокалипсиса водещият Владимир Соловьов.
Минаха месеци. Руснаците последователно привикнаха с войната. Водещите напълно закономерно започнаха да им припомнят, че „ специфичната военна интервенция “ може да продължи с години. Все отново понякога се прокрадваха гръмогласни епопеи за непобедимата съветска войска, която (съвсем сама) е премазвала всевъзможни „ наполеони “ и „ хитлеровци “, та един Зеленски ли ще ѝ се опъне. Все отново гордият дух на съветския народ трябваше да бъде поддържан в бойна подготвеност. Не се знаеше дали няма да му се наложи да взе участие в поредна Отечествена война.
В душата на голия цар
Цяло лято украинците предупреждаваха, че провеждат огромна контраатака в южната Херсонска област. И руснаците се приготвиха – изпратиха най-хубавите си сили в района да запазят контрола над него. Изненадващо „ укронацитата “ се оказа, че са и лъжци, тъй като щурмуваха северната Харковска област и си върнаха хиляди километри в границите на дни. „ Изненадващо “ споделям за нас простосмъртните, тъй като нищо не убягва на прозорливия и предвидлив съветски разум. Бягството в тази ситуация не бе следващ „ жест на благосклонност “, а по думите на водещия Дмитрий Кисельов – „ прегрупиране “ на съветските сили. Явно „ прегрупирането “ бе осъществено прекомерно сполучливо, защото украинските сили нахлуха надълбоко в „ самостоятелните “ земи на ДНР и ЛНР.
Не всички придворни на Кремъл се съгласиха с формулировката на Кисельов. Случваше се нещо немислимо – намерено се прокрадваха рецензии против съветските командири. Никой и дума не обелваше за царя, който, „ конечно “, мислеше три хода напред и знаеше по какъв начин да компенсира некадърността на определените от него подчинени: посредством референдуми.
Четирите „ освободени “ територии гласоподаваха с огромно болшинство да се защитят от неприятната Украйна, като се причислят към положителната империя. И мед още веднъж стартира да капе от устите на просълзените глашатаи. ДНР, ЛНР, Херсон и Запорожие още веднъж бяха съветски, този път „ навсегда “. Царска гаранция.
Но „ укронацитата “ и сигурно интензивно участващите във военни дейности сили на НАТО не следяха деликатно тази блага история. Вместо това продължиха да завладяват още и още земи – и то тъкмо тези, които сякаш бяха станали „ навсегда “ суверенни територии на Русия. Един чеченски вандал стартира да громи поименно съветски военачалник, който носил виновност за загубата на стратегически значимия град Лиман. Към хора на осъжданията се причисли готвач и някогашен пандизчия, който, вероятно от угриженост, към септември се сети, че има частна военна компания, която на всичкото от горната страна още преди месеци беше стартирала безплодни сражения в Украйна. Соловьов не им остана задължен – той неколкократно насочи апели некомпетентните съветски командири „ дабъдатразстреляни “. Заплахата да си имат работа с телевизионния водещ вероятно съществено е стреснала клетите командири. Но това по никакъв метод не се отрази на фронта.
Междувременно царят разгласи частична готовност. Чисто съвпадане бе, несъмнено, че безредният ѝ старт съответства със седмицата на тържествените референдуми, та в началото дребният екран не ѝ обърна нужното внимание. Проблемът породи, когато хаосът се оказа присъща линия на мобилизацията, освен детайл от началната ѝ фаза. И към този момент освен чеченски варвари, някогашни пандизчии и Соловьов размахваха гневно пръсти.
Въпреки че нямаше никаква виновност, а и без никой да го е карал, царят се извини на съветския народ за основаното стеснение, откакто бяха мобилизирани хиляди заболели, остарели, мъртви и какви ли още не хора. И дори разгласи, че скоро мобилизацията ще завърши. Това последното бе предопределено за тези руснаци, които напълно непринудено взеха решение да заминат на безсрочна почивка в Монголия, Грузия или Казахстан.
Обещанието на царя като че ли поуспокои руснаците. Но от дребния екран побързаха да ги уверят: „ Предстоят тежки месеци “. Това разгласи и боен сътрудник пред водещата Олга Скабеева. Той самият не съумя да откри логически отговор на въпроса ѝ: „ Защоседвижимметързаметър, аукраинцитепревзематселоследсело? “.
И за всеобща зла орис „ укронацитата “ се оказа, че не лъжат за огромната контраатака в Херсон. Нахлуха и макар че стотици милиони от тях бяха убити, за сметка на десетината леко ранени съветски исполини, на 9 ноември военният министър Сергей Шойгу разгласи изтеглянето на съветските войски от района. Този път сигурно не ставаше дума за „ жест на благосклонност “:
" Животътнарускитевоеннослужещивинагиеприоритет “, акцентира награденият с десетки военни ордени военачалник, който през живота си в никакъв случай не е помирисвал полесражение.
В този драматичен за имперското самочувствие на Русия миг царят не бе не запомнил най-важното нещо – здравето. Затова, до момента в който Шойгу се потеше и пуфтеше, той бе на деужебна среща с шефката на Федералната медико-биологическа организация Вероника Скворцова по случай 75-ата годишнина от основаването на службата. В края на диалога се организира тържествена гала по награждаване. Един от медиците, който получи Орден „ Александър Невски “, благодари на царя, че е „ върнализконнирускиземи “, също както средновековния принц.
В началото си помечтахме за Молотов и Рибентроп. Но де да бяха тук в този момент Илф и Петров.
Проклятието да си империя
Нека се запитаме: „ КаквоотличаваВеликобританияпрез1956г.иРусияпрез2022г.? “ Тук може да отидем в разнообразни направления, само че без подозрение верен отговор е и здравиятразум.
След като се убеди, че е изправена пред непреодолими условия, Британската империя се сви в незврачния по мярка остров и последователно се научи да усмирява имперските си инстинкти. И да ги задоволява единствено в избрани моменти – като при Фолкландската война.
Русия, въпреки това, е решена на всичко, с цел да запази имперския си статус и да парадира с него пред интернационалната общественост. Но цената на тази самозаблуда се заплаща с кръв, а волското самообладание на съветския народ има лимити. Все по-трудно ще бъдат преглъщани новините за хилядите починали учители, лекари и юристи из мочурищата на Украйна. И магическите свойства на дребния екран не ще съумяват да прикриват тяхната липса " навсегда ".
Путин разгласи тотална война на Украйна, като че ли точно като митинг против решението на Фортуна да изостави Русия. Да допусне разпада на Съюз на съветските социалистически републики, пренебрежителното отношение на Запада към новата страна при Елцин и последователното попадане на някогашните спътници в евроатлантическата сфера на въздействие. Сега, когато драпа немощно да се измъкне по допустимо най-достоен метод от Украйна, Русия ще бъде заставена да се помири със своята последователност.
Путин е в конкуренция с времето. И в случай че се забави прекалено много, ще загуби повече от чувството си, че стои отпред на империя.
Ще остане без главата си.
----
¹А и да съществува Пактът за ненападение сред Германия и Съветския съюз, Сталин бил заставен да го подпише, с цел да не бъде изолиран от Великите сили. Разровете се из интернет, всевъзможни оправдания ще намерите.
---
Този текст е оповестен в последния брой на сп. " Клуб Z " през декември 2022 година Препечатваме го с незначителна актуализация.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ