Нещата, които имат значение, ще намерят своя път към теб
Което е значимо, ще пристигна!
Не всички борби, които водим, могат да бъдат извоювани. Колко постоянно намираме това, което търсим? Колко постоянно нещата вървят в вярната посока?
И какъв брой пъти сме се проваляли?
Това, което е нужно да схванеш е, че това, което е предопределено да бъде твое, ще пристигна. Рано или късно, ще се появи. То е това, за което няма потребност да умолявате или изисквате.
За страдание животът не е пътешестване, което можем да планираме. Понякога нещата се случват тъкмо по метода, по който ги чакаме, различен път нищо не работи. Няма значение какво вършим.
Може да имаме сътрудник, обичан човек, брачен партньор или брачна половинка, в които в действителност имаме вяра. И внезапно този човек може да се окаже някой напълно друг.
Същото важи и в случай че преследваме кариера. Надяваме се и поставяме огромни старания, само че най-после нямаме триумф. Това е животът. Изправяме се, падаме, отново се изправяме.
За страдание, нямаме всички отговори на въпроса за живота. Не можем да знаем какво ще се случи по-нататък. Кой е най-краткият път. Каква е нашата действителна цел. Но можем да знаем какво е истинно или скъпо за нас. И да го пазим.
Просто би трябвало религия – в нас самите, във Вселената. Не бива да стопираме да имаме вяра. Напротив, постоянно би трябвало да помним, че това, което е предопределено да бъде, ще пристигна при нас. Дори това да не се случи сега, в който го чакаме.
Това, което е наше, ще пристигна, а това, което не е, неизбежно ще си тръгне. Една обич ще изчезне, само че ще се роди друга.
Приятелства ще свършат, така хората, които в миналото са се доближили до нас, са се отдалечили. Работата ще се промени, ще бъдат направени нови проекти за бъдещето.
Животът е като поток, той постоянно се движи напред и ние се движим с него. Да останеш сега е невероятно.
Когато светът ни се разпада, първоначално може да се почувстваме ужасени. Можем да сме изпълнени с яд и подозрения. Може да загубим религия. Може да се сърдим на Бог – само че не би трябвало.
Обикновено, когато нещо напусне живота ни, по-хубаво нещо идва на негово място. Понякога молитвите ни не са чути, тъй като заслужаваме нещо още по-добро.
Не би трябвало да забравяме, че това може да отнеме време. Може да изисква самообладание. Но в случай че това нещо в действителност е за нас, то ще откри метод. Рано или късно.
Не би трябвало да се паникьосваме. Не би трябвало да мислим прекалено много или да прекараме времето си в боязън, мислейки за какво се случват всички тези неща. Просто би трябвало да се отпуснем и да чакаме.
Но всички тези неща не са били същински.
Нещата, които ни напущат, не би трябвало да ни карат да страдаме. Напротив, би трябвало да сме щастливи и нетърпеливи за по-добрите неща, които ще ги заместят. Трябва да имаме вяра в Божията поддръжка и даже да усещаме, че сме безпомощни и нечувани, той е тук за нас. Винаги.
Трябва да знаем какъв брой костваме и въпреки всичко постоянно да се стремим да бъдем човек, който заслужава тези благословии.
Трябва да продължим да настояваме, да продължаваме да имаме вяра, че ще дойдат положителни неща, да запазят светлината и позитивната сила в свят, който се пробва да ни пресуши.
Понякога отговорите няма да са ясни за нас, само че това не значи, че няма да ги открием. Трябва да помним, че животът няма да последва нашата времева линия, само че това не значи, че не сме в вярната посока.
Това, което е за нас, ще бъде наше – приятелите, кариерата, триумфът, заниманията, любовта – всичко ще пристигна при нас, когато Божието време е вярно. Когато би трябвало да се случи. Когато сме подготвени да го получим и да се възползваме от даровете.
Не бива да се борим. Нито бързаме. Не би трябвало да се плашим или да се паникьосваме.
Това, което би трябвало да създадем, е да имаме религия и да чакаме. И да позволим на това, което е значимо, да откри пътя си към нас.
създател: Мария Хаки
