Четири мистерии, останали неразгадани
Кодиран ръкопис, зарязан транспортен съд и странни следи вълнуват въображението
Има събития, които оставят бездънен отпечатък върху обществото. Повечето от тях имат пояснение, даже и от време на време да се стига мъчно до него. Но в редки случаи отговорите не могат да бъдат открити в продължение на епохи. За четири мистерии от предишното, които не са намерили своя отговор, споделя блогърът Олег Питърсън.
Годината е 1518 година, мястото - Страсбург. Седмица преди празника на Мария Магдалена една от достолепните жителки на града - фрау Трофеа, излязла от вкъщи си и ненадейно почнала да танцува по средата на улицата. Минават часове, Трофеа не стопира, пада от безсилие и заспива, само че и насън мускулите й не престават да се свиват конвулсивно. Този транс продължава без храна и сън в продължение на цели шест дни.
Откарали я в църквата, с цел да й оказват помощ свещениците. само че към този момент било късно - госпожа Трофеа умряла.
Още по-изненадващо е, че нейното държание се оказва заразителни. Други поданици на града също стартират да танцуват. В рамките на седмица се причисляват още 34 души, а за месец в спонтанното хоро се включват над 400 души, които не могат да спрат по никакъв метод. Докарват се до цялостно безсилие, краката им подгизват в кръв, губят схващане и даже умират от инфаркт.
Какво се случва с почтените и прилежни жители на Страсбург?
Нито лекарите, нито църквата могат да намерят пояснение за този феномен. Има версии, че хората са обхванати от някаква всеобща нервност, други позволяват отравяне с психотропни гъби. Но същинската причина в никакъв случай не е открита. Зловещият " танцов флашмоб " е наименуван " танцовата чума ".
Смята се, че сходни събития са се случвали през цялото Средновековие, в това число през XI в. в Кьолбигк, Саксония, където са вярвали, че причина за танцовата нервност е демонично обладаване или възвишен съд.
Това психогенно заболяване може да е довело до хорея - положение, което включва инцидентни и комплицирани непреднамерени придвижвания, преминаващи от една част на тялото в друга. Разнообразни хореи (танц на Свети Вит, танц на Свети Йоан) са били обозначавани през Средновековието в Централна Европа, изключително по време на чумата.
В продължение на доста години една книга не дава покой на криптографите - ръкописът на Войнич. Наречена е по този начин в чест на американския търговец на книги от полски генезис Уилфрид Войнич, който се снабдява с нея през 1912 година Странното е, че никой не може да го дешифрира, въпреки че са си блъскали главите най-големите експерти в разгадаването на кодове.
Не е известно от кого, по кое време и най-важното - на какъв език е написан текстът.
Анализът на пергамента демонстрира, че той е направен в интервала 1404-1432 година В ръкописа липсва пунктуация. Почеркът е еднакъв и равен, създавайки усещане, че писмеността е била привична за пишещия и той е разбирал какво написа.
Но за какво е толкоз значимо разчитането на този текст?
Възможно е той да съдържа познание, което изцяло да промени живота, позволяват откривателите. Една от хипотезите е, че негов създател е алхимикът Никола Фламел (1330 - 1418), а наличието разказва логаритъм за производството на метафизичен камък - балсам на безсмъртието.
Ръкописът се състои от 240 страници, разпределени в 6 раздела, в случай че се съди по илюстрациите. По-точно облеклата и типа на нарисуваните дами, а също по този начин и типа на някои от диаграмите. Всички тези елементи са присъщи за Европа.
Предполага се, че в книгата се споделя за билки, фармацевтични артикули, астрология, анатомия и космос. Илюстрациите изобразяват растения, голи дами, зодиакални съзвездия, аптекарски принадлежности.
Единствената разпознаваема рисунка в текста е стена с бойници и кула зад нея. Към 1420 година сходни бойници са съществували единствено в Северна Италия. Това дава съображение да се заключи, че книгата е писана там.
Има доста персони, за които се подозира, че биха могли да бъдат създатели на ръкописа на Войнич. Сред тях са Роджър Бейкън - популярен и многостранно талантлив францискански духовник (1214 - 1294), Джон Дий, математик и астролог в двора на Кралица Елизабет I, прочут и с огромната си библиотека с ръкописи на Бейкън,
Едуард Кели - самообразован алхимик, твърдящ, че може да трансформира мед в злато благодарение на скришен прахуляк, открит в епископски гроб в Уелс, както и да вика ангели благодарение на вълшебен кристал.
Много откриватели подозират, че самият Войнич може да е изфабрикувал ръкописа. Като търговец на остарели книги той е имал нужните познания и умения, а " изгубена книга " на Роджър Бейкън би могла да има висока стойност.
През 2015 година се появи сензационна версия, че " най-загадъчния феодален ръкопис " е писан на един от езиците на ацтеките.
До този извод са стигнали американският ботаник Артър Такър от университета на Делауеър и IT експертът Рексфорд Толберт. Изследването им е оповестено в сп. HerbalGram. Учените съумели да дефинират 37 от 303 показани в ръкописа растения, шест животни и един минерал (болеит). По думите им произходът на тези обекти от такива далечни места като Тексас, Калифорния и Никарагуа сочи, че ръкописът съдържа изложение на " ботаническа градина в Централно Мексико ".
Много източници означават, че Ръкописът на Войнич е една от основните загадки на актуалната филология, сравнима по трудност с тайните на табличките ронго-ронго от Великденския остров и шифъра Codex Seraphinianus - илюстрирана енциклопедия на приказен свят, основана от италианския дизайнер Луиджи Серафини в края на 70-те години. Има и мнение и че текстът въобще няма смисъл. Специалистът по шифроване Марчелло Монтемуро обаче показва, че ръкописът съдържа осведомителна конструкция, която е присъща за естествените езици, т.е. не е нито нелепост, нито артикул на шифроване.
Сега книгата се съхранява в Библиотеката в Йейлския университет.
Жители на едно от селищата в Южен Девън настояват, че през зимата на 1855 година са били посетени от самия Дявол. Това умозаключение е направено поради следите, появили се в снега след нощен снеговалеж. Дирята от отпечатъци, сходна на диря от раздвоени копита, се простира на десетки благи. Прекосява полета, реки, дворове, купи сено и даже покривите на къщите, а след това ненадейно свършва, като че ли този, който я е оставил, внезапно е липсващ. Очевидци допускат, че тук се е разхождал Дяволът.
По-реалистична е теорията, че следите са оставени от горски мишки, които поради огромните студове решили да се реалокират по-близо до домовете на хората. Обвинено е и кенгуру, избягало от частна менажерия. Има версии за мистериозния еднокрак Jumping Jack - воин от британския градски фолклор. Но те наподобяват даже по-малко правдоподобни от догатката за Дявола, решил да се разноски в мразовита нощ.
4 декември 1872 година На няколкостотин благи от Гибралтар е открит ветроходът " Мери Селесте ", зарязан от екипажа. Бригантината потегля на 5 ноември 1972 година от Ню Йорк за Генуа. На борда има екипаж от 7 души, капитанът пътува със брачната половинка си и двегодишната им щерка. Когато корабът е открит от екипажа на различен товарен съд, на борда не е имало нито членове на екипажа, нито пасажери. Но товарът, който транспортира бригантината, е непокътнат, а самият транспортен съд е без повреди, което изключва версиите за стихия, конфликт или нахлуване от пирати.
Появяват се всевъзможни теории - за въздействието на Бермудския триъгълник, за похищение на екипажа от извънземни или русалки. Те обаче звучат не прекомерно правдоподобно. Очевидно екипажът и пасажерите са напуснали кораба сами, а по каква причина и какво се е случило с тях, остава мистерия.
Има събития, които оставят бездънен отпечатък върху обществото. Повечето от тях имат пояснение, даже и от време на време да се стига мъчно до него. Но в редки случаи отговорите не могат да бъдат открити в продължение на епохи. За четири мистерии от предишното, които не са намерили своя отговор, споделя блогърът Олег Питърсън.
Годината е 1518 година, мястото - Страсбург. Седмица преди празника на Мария Магдалена една от достолепните жителки на града - фрау Трофеа, излязла от вкъщи си и ненадейно почнала да танцува по средата на улицата. Минават часове, Трофеа не стопира, пада от безсилие и заспива, само че и насън мускулите й не престават да се свиват конвулсивно. Този транс продължава без храна и сън в продължение на цели шест дни. Откарали я в църквата, с цел да й оказват помощ свещениците. само че към този момент било късно - госпожа Трофеа умряла.
Още по-изненадващо е, че нейното държание се оказва заразителни. Други поданици на града също стартират да танцуват. В рамките на седмица се причисляват още 34 души, а за месец в спонтанното хоро се включват над 400 души, които не могат да спрат по никакъв метод. Докарват се до цялостно безсилие, краката им подгизват в кръв, губят схващане и даже умират от инфаркт.
Какво се случва с почтените и прилежни жители на Страсбург?
Нито лекарите, нито църквата могат да намерят пояснение за този феномен. Има версии, че хората са обхванати от някаква всеобща нервност, други позволяват отравяне с психотропни гъби. Но същинската причина в никакъв случай не е открита. Зловещият " танцов флашмоб " е наименуван " танцовата чума ".
Смята се, че сходни събития са се случвали през цялото Средновековие, в това число през XI в. в Кьолбигк, Саксония, където са вярвали, че причина за танцовата нервност е демонично обладаване или възвишен съд.
Това психогенно заболяване може да е довело до хорея - положение, което включва инцидентни и комплицирани непреднамерени придвижвания, преминаващи от една част на тялото в друга. Разнообразни хореи (танц на Свети Вит, танц на Свети Йоан) са били обозначавани през Средновековието в Централна Европа, изключително по време на чумата.
В продължение на доста години една книга не дава покой на криптографите - ръкописът на Войнич. Наречена е по този начин в чест на американския търговец на книги от полски генезис Уилфрид Войнич, който се снабдява с нея през 1912 година Странното е, че никой не може да го дешифрира, въпреки че са си блъскали главите най-големите експерти в разгадаването на кодове. Не е известно от кого, по кое време и най-важното - на какъв език е написан текстът.
Анализът на пергамента демонстрира, че той е направен в интервала 1404-1432 година В ръкописа липсва пунктуация. Почеркът е еднакъв и равен, създавайки усещане, че писмеността е била привична за пишещия и той е разбирал какво написа.
Но за какво е толкоз значимо разчитането на този текст?
Възможно е той да съдържа познание, което изцяло да промени живота, позволяват откривателите. Една от хипотезите е, че негов създател е алхимикът Никола Фламел (1330 - 1418), а наличието разказва логаритъм за производството на метафизичен камък - балсам на безсмъртието.
Ръкописът се състои от 240 страници, разпределени в 6 раздела, в случай че се съди по илюстрациите. По-точно облеклата и типа на нарисуваните дами, а също по този начин и типа на някои от диаграмите. Всички тези елементи са присъщи за Европа.
Предполага се, че в книгата се споделя за билки, фармацевтични артикули, астрология, анатомия и космос. Илюстрациите изобразяват растения, голи дами, зодиакални съзвездия, аптекарски принадлежности.
Единствената разпознаваема рисунка в текста е стена с бойници и кула зад нея. Към 1420 година сходни бойници са съществували единствено в Северна Италия. Това дава съображение да се заключи, че книгата е писана там.
Има доста персони, за които се подозира, че биха могли да бъдат създатели на ръкописа на Войнич. Сред тях са Роджър Бейкън - популярен и многостранно талантлив францискански духовник (1214 - 1294), Джон Дий, математик и астролог в двора на Кралица Елизабет I, прочут и с огромната си библиотека с ръкописи на Бейкън,
Едуард Кели - самообразован алхимик, твърдящ, че може да трансформира мед в злато благодарение на скришен прахуляк, открит в епископски гроб в Уелс, както и да вика ангели благодарение на вълшебен кристал.
Много откриватели подозират, че самият Войнич може да е изфабрикувал ръкописа. Като търговец на остарели книги той е имал нужните познания и умения, а " изгубена книга " на Роджър Бейкън би могла да има висока стойност.
През 2015 година се появи сензационна версия, че " най-загадъчния феодален ръкопис " е писан на един от езиците на ацтеките.
До този извод са стигнали американският ботаник Артър Такър от университета на Делауеър и IT експертът Рексфорд Толберт. Изследването им е оповестено в сп. HerbalGram. Учените съумели да дефинират 37 от 303 показани в ръкописа растения, шест животни и един минерал (болеит). По думите им произходът на тези обекти от такива далечни места като Тексас, Калифорния и Никарагуа сочи, че ръкописът съдържа изложение на " ботаническа градина в Централно Мексико ".
Много източници означават, че Ръкописът на Войнич е една от основните загадки на актуалната филология, сравнима по трудност с тайните на табличките ронго-ронго от Великденския остров и шифъра Codex Seraphinianus - илюстрирана енциклопедия на приказен свят, основана от италианския дизайнер Луиджи Серафини в края на 70-те години. Има и мнение и че текстът въобще няма смисъл. Специалистът по шифроване Марчелло Монтемуро обаче показва, че ръкописът съдържа осведомителна конструкция, която е присъща за естествените езици, т.е. не е нито нелепост, нито артикул на шифроване.
Сега книгата се съхранява в Библиотеката в Йейлския университет.
Жители на едно от селищата в Южен Девън настояват, че през зимата на 1855 година са били посетени от самия Дявол. Това умозаключение е направено поради следите, появили се в снега след нощен снеговалеж. Дирята от отпечатъци, сходна на диря от раздвоени копита, се простира на десетки благи. Прекосява полета, реки, дворове, купи сено и даже покривите на къщите, а след това ненадейно свършва, като че ли този, който я е оставил, внезапно е липсващ. Очевидци допускат, че тук се е разхождал Дяволът. По-реалистична е теорията, че следите са оставени от горски мишки, които поради огромните студове решили да се реалокират по-близо до домовете на хората. Обвинено е и кенгуру, избягало от частна менажерия. Има версии за мистериозния еднокрак Jumping Jack - воин от британския градски фолклор. Но те наподобяват даже по-малко правдоподобни от догатката за Дявола, решил да се разноски в мразовита нощ.
4 декември 1872 година На няколкостотин благи от Гибралтар е открит ветроходът " Мери Селесте ", зарязан от екипажа. Бригантината потегля на 5 ноември 1972 година от Ню Йорк за Генуа. На борда има екипаж от 7 души, капитанът пътува със брачната половинка си и двегодишната им щерка. Когато корабът е открит от екипажа на различен товарен съд, на борда не е имало нито членове на екипажа, нито пасажери. Но товарът, който транспортира бригантината, е непокътнат, а самият транспортен съд е без повреди, което изключва версиите за стихия, конфликт или нахлуване от пирати. Появяват се всевъзможни теории - за въздействието на Бермудския триъгълник, за похищение на екипажа от извънземни или русалки. Те обаче звучат не прекомерно правдоподобно. Очевидно екипажът и пасажерите са напуснали кораба сами, а по каква причина и какво се е случило с тях, остава мистерия.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ