Книжарниците би трябвало да са затворени, но това не означава,

Книжарниците би трябвало да са затворени, само че това не значи, че не би трябвало да приказваме за книги - още повече, че виртуалните библиотеки си работят. Затова освен ще ви представяме заглавията, към които ще можете да посегнете, откакто вирусът и карантината си тръгнат, само че ще предлагаме и фрагменти от самите книги.  

Кога е приключила Втората международна война? През август 1945 година след капитулацията на Япония или десетилетия по-късно? Изследването на изтъкнатия английски историк Лорънс Рийс „ Тайните на Втората международна война ” е едно от най-сполучливите, които са излизали в последно време. В него войната е прегледана не като откъслек от времето, изпълнен с кървави борби, а като нескончаем интервал, който завършва едвам след рухването на комунизма. През лятото на 1945-а за множеството страни от Източна Европа властта на един тиранин, Адолф Хитлер, се заменя с тази на различен – Йосиф Сталин. Защо се случва това е един от най-важните въпроси – и отговорът лежи в основата на тази разкриваща задкулисието на военните дейности книга.

Лорънс Рийс преглежда детайлно дейностите на една от най-важните фигури от интервала – съветския деспот Йосиф Сталин, и неговите връзки първо с нацистите, а по-късно и с англо-американските съдружници. Базирайки труда си на голям брой източници и срещи с оживели,  историкът вниква в метода на мислене на руския водач преди и по време на войната и изключително фокусирано преглежда съюза му с нацистите преди началото на интервенция „ Барбароса “.

Не по-малко значима тематика е за какво от безусловно съмнение към Сталин Чърчил и Рузвелт обществено трансформират мненията си за Съветския съюз и неговия водач? Според Рийвс точно в отговора на този въпрос се крие обяснението на доста от сериозните геополитически проблеми след 1945-а, които в последна сметка трансформират мира в нова, Студена война.

В обстойното проучване на световния спор дипломацията се оказва най-силното оръжие, което взема решение ориси на страни и народи. Защото в последна сметка борбите се печелят на бойното поле, само че успеха във войната и облагата от нея се вземат решение по време на договарянията. „ Толкова изненади има в тази книга… Отношенията сред Сталин, Чърчил и Рузвелт са грозната страна на историята – и Лорънс Рийс я разкрива извънредно добре! ”, споделя Макс Хейстингс, създател на „ Тайната война ”.

Преговорите стартират

Признак за ясно изразения удобен темперамент на диалозите е бързината, с която полемиката стига до тематиката, евфемистично описвана като „ сфери на въздействие “. Въпросната предумишлено безобидна фраза би могла да значи безпределно малко или безпределно доста, съгласно желанието на участниците. Разбира се, когато нацистката експанзия в Полша към този момент е реалност, тя е употребена при определянето кой да упражнява надзор върху другите източноевропейски страни.

Рибентроп афишира: „ Фюрерът приема, че източната част на Полша и Бесарабия, както и Финландия, Естония и Латвия, до река Двина, всички попадат в руската сфера на въздействие “. Сталин незабавно отвърна немските оферти, изрично заявявайки, че цялата територия на Латвия би трябвало да попадне в „ руската сфера на въздействие “. Рибентроп не може да се съгласи с настояването на Сталин без консултация с Хитлер. И по този начин, срещата е отсрочена, до момента в който той получи инструкции директно от Хитлер.

Хитлер чака новините от договарянията в Бергхоф, своето планинско леговище в Южна Бавария. Същата заран към този момент е било извършено заседание, на което той е уведомил висшето военно командване, че Рибентроп пътува от Кьонигсберг за Москва, с цел да подпише контракт за ненападение.

– Генералите бяха комплицирани и се споглеждаха обезпокоително – споделя Херберт Дьоринг, Секретен сътрудник шеф на Бергхоф, който е бил очевидец на събитията през този ден. – Възможно ли е такова нещо! Просто дъхът им секна. Тези двама души, комунистът Сталин и националсоциалистът Хитлер, да се обединят по този начин ненадейно. Никой не знаеше какво се крие зад това.

Докато диалозите в Москва не престават, атмосферата в Бергхоф става все по-напрегната.

– Беше гореща, душна лятна вечер – напомня си Дьоринг. – Групички адютанти, граждански личен състав, министри и секретари се трупаха на терасата, а доста други бяха наобиколили комутационното телефонно табло, тъй като първото повикване трябваше да мине през него. Всички бяха с опънати до дъно нерви и чакаха, чакаха.

Внезапно повикването от Москва идва с новината за настояването на Сталин.

– Всички видяха, че по време на позвъняването Хитлер мълчеше – прибавя Дьоринг. – Сталин бе опрял револвер в челото му. И по този начин, с „ револвер, опрян в челото му “, Хитлер се съгласява да даде на Сталин цялата Латвия като част от неговата „ сфера на въздействие “. След решаването на главните въпроси към „ сферите на въздействие “ и включването на решенията в тайния протокол към контракта диалогът в Москва минава към други, по-леки тематики. Сталин искрено разкрива мнението си за нацията, която през лятото на 1941-а ще стане негов съдружник:

– Не одобрявам британците, нямам им доверие. Те са изкусни, упорити и сложни съперници. Но английската войска е слаба. Ако Англия към момента владее и ръководи света, това е заради нелепостта на другите страни, които се оставят да бъдат мамени. Абсурдно е, че единствено няколкостотин британци към момента могат да ръководят многомилионното индийско население.

Сталин продължава с изказванието, че британците от доста години се пробват да предотвратят съветско-германското съгласие и е „ добра концепция “ да бъде комплициран завършек на тези „ мошеничества “. Обаче на диалозите в Москва няма открита полемика по заплануваното от нацистите скорошно навлизане в Полша – и надлежно, несъмнено, каква реакция може да бъде предстояща от Съветите. Най-многото, до което стига Рибентроп при излагането на желанията на Германия, е да означи:

– Правителството на Германския Райх счита за неприемливи гоненията, на които е подложено немското население на Полша, и Фюрерът е безапелационен в желанието си неотложно да реши германско-полските разногласия.

– Разбирам – уклончиво дава отговор на това изказване Сталин. На Сталин и Рибентроп е връчен план на публично известие за сключването на контракта. Изглежда, руският водач намира, че употребяваният в проектокомюникето претенциозен и надут език е просто смешен.

– Не смятате ли, че би трябвало да обърнем малко повече внимание на публичното мнение в нашите страни? – пита той. – От доста години ние се заливаме взаимно с мръсотия и на нашите пропагандни дейци сякаш все им се струваше, че не вършат задоволително в това отношение. А в този момент внезапно би трябвало да се преструваме, че всичко е простено и забравено? Нещата не се оправят по този начин бързо. – И с това Сталин стартира да смекчава тона на изразните средства в официалното съобщение.

В среднощ жена с алена кърпа внася първо чай, по-късно хайвер, сандвичи, сладкиши и значителни количества водка, съветски виновност и най-после кримско шампанско.

– Приятната към този момент атмосфера стана изключително уютно-празнична – напомня си Андор Хенке, немски посланик, присъстващ като спомагателен преводач. – Сталин и Молотов се изявяваха като допустимо най-гостоприемните домакини. Руският водач собственоръчно пълнеше чашите на гостите, оферираше им цигари и даже ги палеше. Приветливият и сърдечен и в същото време изпълнен с достолепие метод, по който Сталин, без да се унижава, прислужваше на всеки от нас, мощно впечатли всички ни... Аз преведох може би първия тост, който Сталин въобще е вдигал за Адолф Хитлер. Той сподели: „ Знаейки какъв брой доста немският народ обича своя фюрер, желая да пия за негово здраве! “.

Най-после в ранните часове на 24 август 1939 година пактът за ненападение сред Съветския съюз и Германия е подписан. В залата са позволени немски и съветски фотографи, с цел да увековечат разцъфтялата сред двете страни изненадваща и немислима дружба. Сталин отбелязва, че има единствено едно изискване, с цел да бъдат направени фотоси: „ Да се махнат авансово празните бутилки, тъй като хората могат да помислят, че първо сме се напили и по-късно сме подписали съглашението “. Въпреки Сталиновата шеговита забележка, един от немските фотографи, Хелмут Лаукс, снима Сталин и Рибентроп с чаши шампанско в ръце. Сталин отбелязва, че публикуването на фотографията на двамата пиещи дружно държавници може да сътвори „ неправилна визия “. Лаукс стартира да измъква кино лентата от камерата, с цел да го даде на Сталин – само че руският водач му прави жест да не се безпокои, като прибавя, че има вяра на думата на един немец за въпросната фотография и по какъв начин тя няма да бъде употребена.

На подписването участва и Хайнрих Хофман, персонален фотограф на Хитлер, който с присъщото си възприятие за немско предимство си напомня „ допотопното фотооборудване на руснаците “. Той също се обръща непосредствено към Сталин:

– Ваше Превъзходителство, имам голямата чест да ви предам сърдечните поздрави и благопожелания на моя добър другар и фюрер Адолф Хитлер! – произнася Хофман. – Позволете да ви уверя, че той с огромно неспокойствие чака деня, когато персонално ще се срещне с ръководителя на съветския народ.

Според Хофман тези думи „ мощно впечатлиха Сталин “, който в отговор споделя, че „ би трябвало да бъде открита трайна дружба с Германия и нейния популярен фюрер “.

Празненството продължава до ранните часове и когато германците най-сетне се сбогуват със Сталин, той е, съгласно Хофман, „ хубавичко подпийнал “! Съветският водач осъзнава пределно ясно нелепостта и даже комизма на този контракт със своя някогашен зложелател.

– Да пием за новия антикоминтерновец – Сталин! – подвига той наздравица в един миг. Но последните му думи към Рибентроп са изречени изцяло откровено: Уверявам ви, че Съветският съюз приема сегашния контракт напълно съществено. С моята почтена дума подсигурявам, че Съветският съюз няма да съобщи своя нов сътрудник.

А в Бергхоф през часовете преди идването на вестта за подписването на контракта атмосферата от ден на ден се нажежава. Същата вечер Херберт Дьоринг е очевидец по какъв начин Хитлер и гостите му гледат като хипнотизирани трагично оцветеното небе над високите планински върхове.

– Целият хоризонт бе разчувствуван, същински безпорядък – напомня си той. – Цветовете се сменяха от кървавочервено към оранжево-сивозеленикаво и черно като нощта и назъбено жълто. Всички изглеждаха ужасени... бе просто ужасно... Всички гледаха в небето. Ако няма здрави нерви, човек елементарно можеше да се уплаши. – Дьоринг помни, че една от гостенките на Хитлер, унгарка, отбелязва: „ Мой фюрер, това не вещае нищо хубаво. Това значи кръв, кръв, кръв и отново кръв “. – Дьоринг продължава: – Хитлер бе изпаднал в смут и съвсем трепереше. Той сподели: „ Ако ще става, дано да става в този момент “. Беше мощно възбуден, изцяло оглупял. Косата му бе разчорлена. Погледът му бе прикрепен някъде в далечината. – И тогава най-сетне идва положителната новина, че договорът е подписан. – Хитлер сподели сбогом на всички, качи се горе и вечерта завърши.

Британското общество може да не реагира по този начин трагично на установяването на другарски връзки сред Германия и Съветския съюз, както гостите на терасата в Бергхоф, само че несъмнено е мощно ненадейно. „ Това е един нов и неясен епизод от немската дипломация “ – афишира един английски кинопреглед. – „ Какво е станало с правилата, залегнали в „ Моята битка “? А и какво общо би могла да има Русия с Германия? “

Комунистическите партии из целия свят се пробват да проумеят новината. Брайън Пиърс, лоялен британски последовател на Сталин в тези години, просто намира леговище в неотстъпната и поредна религия:

– Ние приемахме, че Сталин е доста интелигентен, доста остроумен човек. И когато научихме за подписването на контракта, съгласно мен отношението на множеството комунисти – тези, които не бяха изцяло шокирани от този факт, даже в някои случаи до такава степен, че да изоставен партията – беше в действителност трудноразбираемо, само че въпреки всичко ситуацията е комплицирано... Може би другарят Сталин, като се има поради цялата информация, която получава от своите разследващи източници, мисли, че това е най-хубавият метод да бъде защитена Русия от обстановки, при които той [Сталин] просто ще бъде излъган от западните съдружници.

В Германия Секретен сътрудник офицерът Ханс Бернхард чува новината за подписването на контракта, до момента в който чака да навлезе в Полша със своята част. За него подписването на пакта „ безспорно беше доста изненадващо. Просто не можехме да го проумеем... Германската агитация от години ни втълпяваше, че нашият основен зложелател са болшевиките “. В резултат той и неговите приятели възприемат това ново съглашение като „ политически противоестествено “.

Но английският външен министър лорд Халифакс не е толкоз сюрпризиран. Четири месеца преди този момент, на 3 май, той е предизвестил английския кабинет за вероятността от реализиране на съглашение сред Сталин и Хитлер. Сега към този момент и английското, и френското държавно управление осъзнават, че съглашението сред Съветския съюз и нацистка Германия развързва ръцете на Хитлер за настъпление в Полша – както става и в реалност. На 1 септември немските войски нахлуват в Полша и два дни по-късно Англия, в сходство с нейните договорни задължения към Полша, афишира война на Германия. Това е началото на Втората международна война.

Но до момента в който германците навлизат в Полша от запад, Съветският съюз не подхваща нищо, с цел да нападне от изток. И изцяло разумно Рибентроп демонстрира жив интерес и угриженост за възможната реакция на Сталин във връзка на немското настъпление в Източна Полша, граничещ със Съветския съюз район, който съгласно неотдавна подписания контракт е включен в руската сфера на въздействие. На 3 септември той изпраща каблограма на Шуленбург, немския дипломат в Москва: „ Все отново, заради стратегически аргументи, ние, естествено, би трябвало да продължим да действаме срещу такива полски военни сили, които по това време са ситуирани на включената в съветската сфера на въздействие полска територия. Моля незабавно да обсъдите това с Молотов и да разберете дали Съветският съюз не счита за желателно съветските въоръжени сили да настъпят в подобаващ миг против намиращите се в съветската сфера на въздействие полски сили и надлежно да окупират тази територия. По наша преценка това освен ще ни донесе утешение, само че изхождайки от духа на Московското съглашение, ще бъде също и в полза на Съветите “.

Съветското управление не дава отговор незабавно на немското предложение. Сталин не е човек на импулсивните дейности. Освен това има по-важни въпроси за разглеждане. Например какъв ще бъде евентуалният английски и френски отговор на вероятно руско настъпление? Западните съдружници преди малко са оповестили война на Германия, тъй като са обвързани с контракт да пазят Полша при положение на експанзия. Ако Червената войска навлезе в Източна Полша, ще решат ли те да водят война и против Съветския съюз? Всъщност няма ли договорът за ненападение с нацистите да въвлече Съветския съюз във войната, от която, по своя план, той би трябвало да го защищава?

Но остават мощни причини в интерес на военните дейности. Съветите освен признават очевидната материална полза от анексирането на огромна част от друга страна – те са стимулирани и от мощни политически аргументи. Не на последно място, тъй като Сталин е уверен, че има да урежда сметки с Полша. Той пази противен спомен от войната сред болшевиките и поляците през 1919 – 1920 година (най-често наричана Полско-съветска война, макар че названието „ Съветски съюз “ е открито по принцип през 1922 година, а публично е прието едвам през 1924-та). Полша, която през XVIII век престава да съществува като самостоятелна страна, тъй като е раздробена на части и заграбена от по-силните си съседи, в края на Първата международна война е реконституирана по силата на Версайския кротичък контракт. И до момента в който полският държавен глава Йозеф Пилсудски желае да отмести границата колкото е допустимо пљ на изток, Ленин вижда в Полша затруднение по пътя на комунистите за разпространение на революцията в Европа и изключително в следвоенна Германия, която той счита за узряла за марксистко завладяване.

Първоначално болшевишката войска работи сполучливо и до лятото на 1920 година стига съвсем до Варшава. Но тогава поляците контраатакуват и в борбата при река Неман разгромяват болшевиките. Впоследствие по силата на подписания през март 1921-а Рижки кротичък контракт поляците получават Западна Украйна и западната част на Беларус и тази нова граница е утвърдена на съюзническата конференция през 1923 година (Именно такова е лъкатушещото историческо развиване, което стои зад скандалната имитация на Молотов, че Полша е „ уродливото копеле на Версайския мир “.) И което е знаменателно, цялата полска акция е не просто някакво неконкретно оскърбление за болшевиките, а персонално оскърбление за комисаря на Югозападния фронт – Йосиф Сталин. Когато болшевишкият пълководец Тухачевски желае подкрепления, Сталин не му ги изпраща. През 1925 година Сталин даже се пробва да прикрие това леке в ранната си кариера, като изземва уличаващите документи от архивите на Киев.

Но макар мощната си неприязън към поляците, през септември 1939 година Сталин не разрешава на страстите да решат идващия му ход. Той също знае, че Съветите могат да се опитат да легитимират възможното навлизане в полска територия посредством агитация, като се скрият зад едно предложение, направено през 1919 година от лорд Кързън, тогавашен външен министър на Англия, за границата сред Полша и нейните източни съседки – по този начин наречената линия „ Кързън “. Тогава предлагането е било отхвърлено от болшевиките, само че то в действителност съвсем съответствува с неотдавна признатата от Сталин, Молотов и Рибентроп граница, разделяща съответните им „ сфери на въздействие “ в Полша. Освен това във въпросните източни територии поляците не са преобладаващо болшинство. Там към 40% от популацията е от полски генезис, 34% са украинци и 9% – беларуси. Това, както го схващат руските пропагандисти, разрешава всякакво настъпление да бъде показано като акт на „ освобождение “ – освобождение на „ локалното “ население от полско подтисничество.

Съчетанието на всички тези фактори значи едно – шест дни след каблограмата на Рибентроп, т.е. на 9 септември, Молотов дава отговор, че Червената войска ще навлезе в съгласуваната руска „ сфера на въздействие “ в Полша. На идващия ден по време на среща в Москва с немския дипломат Молотов изяснява на Шуленбург: предлог за нахлуването ще бъде желанието на Съветския съюз да помогне на украинците и беларусите. И прибавя: „ Този мотив би трябвало да придаде нужната достоверност на интервенцията на Съветския съюз и в същото време да обезврежда вероятно зародилото усещане, че сме агресори “.