Вампирската паника в Нова Англия – фолклор срещу наука
Книгата „ Война на световете “ съумява да побърка американското население, откакто мнозина не схващат, че когато създателят Хърбърт Уелс стартира да чете своето създание, нищо не е истина и всичко това е просто една художествена небивалица. От друга страна Хърбърт се е справил чудесно в тази задача и мигновено потвърдил на себе си, че всеобщата суматоха, достигната от една книга, е доста добра нагграда. Освен това реализира всичко това във време, в което американците към момента познават хартиеният продукт книга и потвърждават, че четенето не е изключително непознато.
И до момента в който мнозина си напомнят историята за това радио предаване, дано обърнем внимание на един различен забавен случай, зародил някъде в Нова Англия. Книгата „ Дракула “ е написана през 1897 година и въпреки американската версия да споделя магическа история за изверг, до през днешния ден нашите историци припомнят, че Влад III Цепеш има доста забавно потекло и като държател на Влашко, един от синовете му, носещ името Мирчо II е заровен в Търговище. Та е малко противоречиво да предадем това име толкоз елементарно на румънската история, само че един ден ще разискаме малко повече и тази тематика.
Но да се върнем на вампирите, това мистично създание. Някъде в края на XVII и XIX век в Нова Англия (САЩ) стартира зараза от туберколоза. Бактериалната болест на белите дробове покусява цели фамилии и има злокобни признаци, които към момента медицината не е съумяла да овладее. Болните отслабват доста, непрекъснато са с тресчица имат подути очи и в някои случаи стартира да капе кръв от устата им. Покрай всички тези признаци, жителите постепенно и несъмнено усещали по какъв начин животът им изтича. Около 2 % от популацията умира. Онези с по-силен имунитет могат да изкарат години и от време на време да се усъвършенстват, само че като цяло краят постоянно е бил явен. Никой не знаел какво го убива. Страхът и суматохата прекосявали границата на рационалното.
И някъде там, измежду всичкия фолклор се ражда концепцията, че най-вероятно има забъркан върколак в цялата история. Ето за какво някои от по-смелите и по-здравите хора, решили да изровят гробовете на умрелите, което от здравна позиция е повече от неуместно и без никаква отбрана да създадат проучване. Телата, които още не са се разложили, се разпарят и следва аутопсия на органите. Ако в един от тях има кръв, а най-вероятно е имало, този труп е обладан от върколак. И тъй като не е несъмнено по кое време умрелият ще се изправи, стартира изгаряне на „ инфектираните “ органи.
Пепелта се давала на тези, които са заболели. И тъй като вампирите са корави и сурови митични същества, труповете постоянно се обезглавявали. Понякога даже костите се разпръсквали, с цел да не може злото да се съедини. Във фолклора вампирите в никакъв случай не са били живи същества, само че за тях стартира да се приказва, когато във вестниците се пуска тъкмо тази муха. И с изключение на туберкулоза, жителите на Нова Англия трябвало да бъдат готови и за идната огромна фантастична борба.
Паниката помогнала за всеобщо разравяне на гробове, горене, обезглавяване, разпространяване на кости, осъществяване на разнообразни прочистващи ритуали и още куп други нетрадиционни тактики. Друг впечатляващ миг е, че едвам към 1882 година немският доктор Робърт Кох потвърждава, че туберкулозата е бактериално заболяване, което няма нищо общо с паранормалните феномени. Едва тогава в обилни елементи от районите.
За страдание откритието на Кох идва малко по-късно и случаи като този на Джордж Браун не са сензация по това време. Историята на бедния фермер стартира единствено 10 години, откакто туберкулозата към този момент е следена като заболяване. Джордж следил по какъв начин заболяването убива жена му, по-късно се трансферирала върху двете му дъщери и най-после синът Едуин също паднал болен. Макар и индивидът да отказвал наследниците на Ван Хелзинг да влизат в двора и да разравят двора му, те вероятно съумели да го убедят, че по този начин е най-добре и ексхумацията почнала.
Телата на жена му и дъщерите му към този момент били разложени и участвали единствено кости. Синът обаче бил изцяло непокътнат, въпреки и да е умрял преди два месеца. Освен това ноктите и косата му били пораснали, което е безусловно обикновено в такива моменти. Това е задоволително доказателство за жителите и съседите на господин Браун. Тялото на синът му е разчленено и изгорено. И след цялата тази подигравка, бащата получава останките и е заставен да ги изпие. И може би с това щеше да завърши цялата исторя, до момента в който най-сетне и бащата не се разболява. Накрая и неговото тяло следва ориста на семейството. По тази причина Ройд Айлънд се счита за вампирска столица.
