Книгата Беседи за корените на зеленчуците сочи право към съкровената

Книгата „ Беседи за корените на зеленчуците ” сочи право към съкровената загадка на живота и открива най-дълбоките тайнства на индивида. Думите в нея не са празнословия, които влитат в ухото, с цел да излетят незабавно от езика. Те наподобяват на убождания с игла, които карат хората да се пробудят от съня си. Написана старателно и грижливо, по този начин както се отглеждат зеленчуци в градината, още с появяването си при започване на XVII в., сборникът с афоризми на Хун Дзъчън разкрива основополагащи житейски правила, които обаче по никакъв начин не са лесни за следване. Те синтезират в себе си мъдростта на три велики обичаи – даосизма, конфуцианството и чан-будизма, като ги трансформират в нов повсеместен мироглед. И дано всеки знае – в корените на зеленчуците се крие същински усет.

Когато духа мощен вятър и дъжд се лее като из ведро, животните и птиците не се усещат добре.
Когато слънцето свети блестящо и вежлив ветрец полъхва, от дърветата и тревите лъха на жизненост.
Но разбери – няма ден, в който в живота на природата да няма единодушие.
И няма ден, в който сърцето на индивида да не се изпълва с наслада.

За удържащия истината в себе си животът се сгъстява до момент.
За жадуващия власт над другите животът трае цяла безкрайност.
Разбралият истината се стреми към неща, които ги няма в света на нещата, и мисли за това, какъв ще бъде, когато няма да го бъде на този свят.
Той ще одобри препускането на мига и ще отхвърли вцепенението на вечността.

Не се ли привързваш мощно към света, то и неговата нечистотия няма да полепне по тебе.
Вникваш ли надълбоко в делата на света, то механичният разум ще проникне надълбоко в теб.
Ето за какво достойният човек в стремленията си е постоянно завързан към безизкусното, а в своите дейности цени на първо място непосредственото.

Помислите на достойния човек са като синевата на небето и блясъкът на слънцето – няма по какъв начин да не ги забележиш.
Талантът на достойния човек е като яспис в скалата и бисер в морските дълбини – не е елементарно да го съгледаш.

Власт и облаги, искра и популярност – само който въобще не се допира до тях, той е в действителност чист.
Но двойно по-чист е оня, който се допира, а не се омърсява.
Лукавост и хитроумност, прозорливост и усет - който е лишен от тях, той е в действителност величествен. Но който е талантлив с тях, а не ги употребява, двойно по-възвишен е.

Често ни се постанова в живота да изслушваме неприятни нам слова и да се занимаваме с неща, който не ни доставят наслаждение.
Но единствено по този начин ще намерим точилния камък, на който ще изострим нашата добродетел.
А в случай че слушаш единствено това, което ти е угодно да чуваш, и разсъждаваш единствено за това, за което ти е прелестно да мислиш,
ще изживееш целия си живот така, като че ли си замаян от отровна запарка.

Добротата постоянно може да навреди – затова, когато искаш да сториш доброта, обмисли всичко отвред.
От неуспехите постоянно може да се извлече потребен урок - по тази причина несполуките най-добре ни оказват помощ в работата.

На тясна пътека забави крачка и пропусни идващия против теб.
На трапезата изяж единствено една трета, а останалото дай на близък.
Ето тайното обучение по какъв начин да бъдеш постоянно благополучен на този свят.

За себе си вземи една част, на приятелите дай три.
За себе си резервира най-малко трохичка от първичната непорочност на сърцето.

Най-голямата победа на този свят не заслужава и думица хвалба.
Най-голямото закононарушение на този свят не заслужава и думичка неодобрение.

Във всяко семейство има същински Буда.
В паниката на всекидневието има същински Път.
Когато хората могат, без да си кривят душата, да живеят в единодушие между тях и с наслада да си приказват приветливи слова, когато родителите и децата се обичат взаимно и живеят душа в душа, това е хиляди пъти по-ценно от „ регулирането на дишането " и „ съзерцанието на сърцето ".

Подобава на богатите и знатните да бъдат великодушни и състрадателни, а те, в противен случай, са завистливи и безсърдечни.
Уж богати и знатни, а с държанието си се ограбват и унижават сами. Как могат те да бъдат щастливи?
Подобава на просветените да скриват мъдростта, а те, в противен случай, излагат я на показ пред целия свят.
Уж хора просветени, а страдат от дребнавост и тъпотия. Как да не останат излъгани?

Само като поживееш в низините, разбираш какъв брой рисково е да се катериш към върховете.
Само когато си бил в мрачевина, разбираш какъв брой ярка е слънчевата светлина.
Само при удържане на покоя разбираш какъв брой сили прахосват тези, които са в придвижване.
Само когато утвърдиш в себе си мълчанието, разбираш какъв брой е суетно многословието.

Само като се откажеш от мисълта за популярност, благосъстояние и власт, можеш да се освободиш от пошлостта.
Само като се отречеш от мислите за положително, човещина и дълг, можеш да се приобщиш към мъдростта.

Присъщо е на хората да се двоумят и да трансформират мнението си.
Пътищата на света са заплетени и рискови.
Гдето не можеш да минеш, би трябвало да умееш да отстъпиш една крачка.
Гдето можеш да минеш, пропусни другите напред.

Измъчваните от пристрастености души излъчват огън.
Те ще изпепелят всеки, който им се изпречи.
Лишените от състрадание са хладни като лед.
Те ще замразят всеки срещнат.
Привързаните към движимостите са сходни на застояла вода и гнило дърво - животът към този момент ги е напуснал.
Хора като тях в никакъв случай не могат да сторят положително или да ощастливят някого.

С никакви хитрини благополучие не ще добиеш.
Учи се в живота да намираш наслада - това е най-хубавият метод да привлечеш щастието.
С никакви усилия не ще избегнеш бедите.
Пъди от себе си злобата – ето най-хубавият метод да се държиш надалеч от бедите.

Ако от 10 думи девет са правдиви, не го смятай за достижение.
Достатъчно и една дума да не е вярна и към нея ще се сгъстят облаците на лъжата.
Ако от 10 замисъла девет са били сполучливи, не го смятай за триумф.
Достатъчно е един план да остане несбъднат и към него ще израсне гора от натяквания.
Затова достойният човек цени мълчанието и отхвърля суетността.
Той цени безизкусността и отхвърля хитроумието.

В топлите дни всичко живо пораства, в студа – умира.
Студените по душа не ще познаят насладата, даже в случай че ги осени милостта на Небето. Само хората с топло сърце са способни да изпитат безграничното благополучие и безконечната обич.

Бедите и насладите се втриват едни в други.
Когато се втрият едни в други без излишък, ще се роди щастието.
Такова благополучие ще бъде нерушимо.
Съмнението и вярата взаимно се поправят.
Когато изцяло се поправят едно друго, ще се появи знанието.
Такова познание ще бъде същинско.

Илюстрация(заглавна): Three Patriarchs of Seon Chan Buddhism, wikiwand.com