Да изядеш планетата Земя
Климатичната рецесия се задълбочава вследствие на интензивната употреба на земята и индустриалното животновъдствоТова заплашва питателните доставки в световен мащаб, предизвестява отчет на ООННалага се изцяло преосмисляне на това по какъв начин отглеждаме и консумираме храната ни, само че политическите борби няма да са леки Част от тематиката Промяната на климата и храната
Къде е България в новия климат
Промяната на климата заплашва земеделието у нас и макар подхванатите към този момент ограничения институциите би трябвало да решат някои незабавни проблеми
Пържолата или природата
Kак да променим диетата си, в случай че желаеме да помогнем в борбата с климатичните промени
Милиони по света неотдавна с изненада научиха, че обичаните им телешки стекове са главната причина за пожарите, които унищожават амазонската джунгла в последния месец. Повечето от тях са провокирани съзнателно, с цел да се освободи земя за пасища. Световното търсене на месо непрестанно пораства, а Бразилия и други южноамерикански страни, в чиито граници попада тропическата гора, са измежду най-големите производители и експортьори на говеждо и телешко. Освен посредством пожари Земята се разчиства напълно легално и посредством сеч – сега тя губи към 600 декара на ден, от 60-те години насам в Амазонка е изсечена гора с територията на Турция, като над 80% от новоосвободената повърхност е точно за пасища.
Макар да са единствено един от многото настоящи проблеми на климатичната рецесия, пожарите в тропическата гора извънредно добре разказват конфликта сред прегряващата и преексплоатирана земя и безхаберния човешки вкус (който в последна сметка може да докара до глад). Всичко е обвързвано: интензивното земеделие, индустриалното отглеждане на животни и промишленото произвеждане на храни изтощават земята и способстват доста за световното стопляне. Унищожаването на горите понижава потенциала на планетата да гълтам непотребните излъчвания. В резултат климатичната рецесия се утежнява, рисковите събития зачестяват и заплашват питателните доставки в световен мащаб.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Именно за това предизвестява последният отчет от серията на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) към Организация на обединените нации, показан в Женева предишния месец. Той е квалифициран от над 100 специалисти от 52 страни и надалеч не е първият, с който организацията показва заплахите от климатичните промени. Но този път съумя да притегли доста внимание, защото сложи акцент върху мощно сензитивната тематика за рисковете пред изхранването ни. Помогнаха и атрактивните медийни заглавия от рода на " Вегетарианството може да избави света от климатичната рецесия " или " Спрете месото в името на Земята! "
Дали тези заглавия са правилни? И да, и не напълно. Индустриалното отглеждане на животни фактически е един от нездравословните за природата браншове. А световна смяна на диетата, дружно с ограничението на разхищението на храна и вода би помогнало доста в битката с климатичната рецесия. С други думи, време е и Негово величество потребителят да поеме своята отговорност за това по какъв начин и с какво се храни.
Но за жал проблемите са доста по-сложни и засягат освен производството на месо, само че и ръководството на целия аграрни и горски бранш. А решенията са прекомерно сложни и не зависят единствено от потребителите. Все отново ефикасен модел за противопоставяне има, само че прозорецът за справяне със опасността се затваря и би трябвало да действаме бързо, споделят създателите на отчета.
Земя под великански напън
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Човечеството се е настанило извънредно удобно на Земята и експлоатира нападателно голяма част от нея (виж графиките). И й нанася големи вреди - към една четвърт от употребената земя е обект на деградация, породена от индивида, сочат данните.
Ето единствено някои от обстоятелствата:Скоростта, с която почвата ерозира поради интензивното земеделие, е от 10 до над 100 пъти по-висока от скоростта, с която се образуват почвите.Явления като прашни стихии в аграрни земи, сходни на тези от 30-те години в Съединени американски щати (т.нар. Dust bowl период), се завръщат в засушаващи се райони.Емисиите от земеделие са към една трета от световните, като над 95% от метановите излъчвания идват от говедовъдство и на ориз, а излъчванията от азотни торове са нарастнали близо 9 пъти от 60-те години насам.За напояване сега отива близо 70% от световната приложимост на вода - двойно повече спрямо преди половин век. Все повече региони страдат от дефицит на вода и това се обрисува да бъде огромен проблем в най-скоро време.Никога в историята експлоатирането на земята не е било толкоз интензивно - популацията гони 8 млрд души, а нещата занапред ще се утежняват. Според прогнозите в идващите десетилетия то ще надвиши 10 милиарда души, преди да се стабилизира на тези равнища. Това значи, че светът ще се нуждае от най-малко една четвърт повече запаси. Всъщност повече, тъй като икономическият напредък трансформира до неотдавна оскъдната диета в разнообразни краища на света и изостря апетита - в последните 60 години дневният банкет на калории на глава от популацията е повишен с една трета.
Тоест в идващите десетилетия земните екосистеми ще бъдат подложени на извънреден напън, с цел да обезпечат изхранването и благоденствието на всички тези хора. " Наближаваме спешен миг, в който Земята стартира да губи способността си да отглежда храната ни и да ни поддържа, " споделя пред NYTimes Адити Сен, старши консултант по климатични промени към организацията Oxfam.
Порочен климатичен кръг
Колкото повече повреждаме Земята и понижаваме способността й да гълтам парниковите излъчвания, толкоз повече тя става част от циничен кръг и сама стартира да способства за климатичната рецесия.
Причината е, че сушата се загрява доста по-бързо от общата земна повърхнина (която включва земята и океаните - виж графиките). Затоплянето води до повече и по-продължителни рискови събития - като да вземем за пример горещите талази в Европа и пожарите в Арктика, на които станахме очевидци това лято. И покачва риска от засушаване и дефицит на вода на доста места по света - в това число и по Средиземноморието, към който регион се причислява и България (какви са съответните опасности за България - виж текста на стр.).
Някои от климатичните събития са даже унищожителни за по този начин нужната ни Земя. Заради топенето на ледниците да вземем за пример крайбрежни зони потъват. А пустините в субсахарска Африка, Източна и Централна Азия и Австралия завземат от ден на ден земя - повече от половин милиард души живеят в такива региони.
В идващите десетилетия екосистемите ще бъдат под извънреден напън, с цел да обезпечат изхранването на 10 милиарда души на все по-калорична диета.
[Reuters] Какво значи това за храната ни
Климатичните промени разместват земеделските сезони и цикли, способстват за понижаване на добивите, основават компликации с изхранването на животните, понижават сладководните ресурси и слагат биоразнообразието под спомагателен стрес.
Макар повишението на температурите да е благосклонно за земеделието в някои до неотдавна студени райони, тези положителни резултати са доста по-малки от вредите. Затоплянето в Северна Европа и Северна Азия да вземем за пример не значи, че зърненият пояс може автоматизирано да бъде преместен, тъй като полузамръзналата до неотдавна земя просто няма нужните хранителни качества.
Промяната в климата носи и разпространяване на заболявания по животните и растенията в нови територии, които имат капацитет да нанасят големи вреди. По-високите концентрации на въглероден диоксид в атмосферата сами по-себе си също утежняват питателните качества на посевите.
Потенциалният дефицит на храна без подозрение ще задвижи верижни реакции като бежански талази, защото дефицитът на храна ще засегне по-бедните елементи на света надалеч повече от по-богатите, както и икономическа и пазарна неустановеност, политически спорове, войни.
" Особено рисково е това, че евентуалната хранителна рецесия може да се развие по едно и също време на няколко континента и по този начин съществено да уязви способността да реагираме ", разяснява пред NYTimes Синтия Росенцвайг от Института за галактически науки " Годард " към НАСА и един от водещите създатели на отчета.
Трудните решения
Докладът на Организация на обединените нации преглежда вероятните пътища за справяне с очертаващата се рецесия с храните. Решения съществуват, въпреки да изискват сериозна преоценка на практиките и мащабите на земеделието, търговията и на държанието на потребителите в световен мащаб, считат анализаторите. " Един от най-важните заключения от отчета е, че има доста ограничения, които могат да бъдат взети през днешния ден. Те към момента са ни разполагаем ", разяснява и доктор МакЕли, професор по екология и различен водещ създател в отчета.
Те са разгледали разнообразни модели и стигат до извода, че можем да противодействаме на рецесията най-ефективно, като усъвършенстваме земеделието, тъй че да не се нуждаем от още земя. И освен това - оптимизацията би трябвало даже да освободи площи за залесяване с нови гори, които да се борят с въглеродните излъчвания.
Това може да стане посредством по-щадящо за земята и по-продуктивно земеделие - посредством нови технологии, по-ефективни системи и добър мениджмънт. Важно е и да се употребяват скритите запаси за произвеждане - градско фермерство, отвесни градини тъй наречените Редом с това климатичните и пазарните опасности би трябвало да се минимизират с подобаващи политики и регулации, а търговията с храни да стане по-подвластна на политики, в сравнение с свободните пазарни процеси.
Важното в тази ситуация е двете жизненоважни за индивида действия – развъждането на храна и залесяването, да не се конкурират за земя, защото това би довело до спорове и би повишило цената на земята и продукцията.
Част от уравнението е и потребителското държание, което би трябвало да стане по-отговорно и по-малко разхищаващо. Ползите от намаляването на месото в диетата да вземем за пример биха били обилни (виж текста на стр. 18). А смяната в държанието може и би трябвало да бъде насърчавана посредством регулации и осведомителни акции.
Все повече хора, организации и бизнеси се ангажират с идеята да противодействаме на климативните промени. Сред тях е и 16-годишната Грета Тунберг, която съумя да притегли съществено внимание в международен мащаб.
[REuters] Възможно ли е на процедура
Да, само че ще бъде мъчно. Първо, тъй като решението изисква комплицирани междусекторни политики и координирани дейности на интернационално равнище. Второ, огромните разлики сред страните и районите и другите степени, в които те са наранени от климатичните промени, значат, че няма по какъв начин да бъдат направени универсални ограничения, което усложнява задачата.
Трето, особеното политическо и икономическо развиване на регионите и страните прави синхронизирането на ползите предизвикателно. Някои от тях ще би трябвало да поемат по-голяма тежест от други, което ще донесе евентуални спорове. Бразилия да вземем за пример ще бъде под напън да ограничи говедовъдния си бранш и да възобнови по този начин значимата амазонска гора, с което тя надали ще бъде съгласна, изключително със настоящия си президент - екоскептик Болсонаро. Всъщност сходни спорове са познати - най-големите стопански системи в света спорят кой е по-голям замърсител на въздуха и кой би трябвало да приложи повече ограничаващи ограничения, поради което самите ограничения се бавят.
И, четвърто, в страни с войни, междуетнически конфликти, тоталитарни и властнически режими, остра расова или полова сегрегация, е извънредно мъчно да се убедят другите групи да работят дружно в името на обща цел. В по-бедните страни пък плановете за ускорено развиване на стопанската система постоянно надвиват, макар че са нездравословни за природата.
Отделно доста от ограниченията изискват и финансови запаси, което ги прави непопулярни пред държавните управления. На доста места има и недостиг на умения, липса на тласъци, липса на достъп до нови технологии.
Все отново " хубавата " вест е, че насищането с климатични екстремности води до забележителен напън над международните водачи за правене на адаптивни политики и превантивни ограничения. Все повече хора, организации и бизнеси се ангажират с тематиката и идеята. Правителствата рано или късно ще ги последват. Предвид темповете, с които междинните температури се покачват, по-добре да е в този момент. Според някои анализатори крайъгълният камък от покачване на световната температура от 1.5 градуса по Целзий ще бъде доближат в границите на по-малко от две десетилетия. А оттова нататък научните модели водят все към неприятни за човечеството сюжети.
Къде е България в новия климат
Промяната на климата заплашва земеделието у нас и макар подхванатите към този момент ограничения институциите би трябвало да решат някои незабавни проблеми
Пържолата или природата
Kак да променим диетата си, в случай че желаеме да помогнем в борбата с климатичните промени
Милиони по света неотдавна с изненада научиха, че обичаните им телешки стекове са главната причина за пожарите, които унищожават амазонската джунгла в последния месец. Повечето от тях са провокирани съзнателно, с цел да се освободи земя за пасища. Световното търсене на месо непрестанно пораства, а Бразилия и други южноамерикански страни, в чиито граници попада тропическата гора, са измежду най-големите производители и експортьори на говеждо и телешко. Освен посредством пожари Земята се разчиства напълно легално и посредством сеч – сега тя губи към 600 декара на ден, от 60-те години насам в Амазонка е изсечена гора с територията на Турция, като над 80% от новоосвободената повърхност е точно за пасища.
Макар да са единствено един от многото настоящи проблеми на климатичната рецесия, пожарите в тропическата гора извънредно добре разказват конфликта сред прегряващата и преексплоатирана земя и безхаберния човешки вкус (който в последна сметка може да докара до глад). Всичко е обвързвано: интензивното земеделие, индустриалното отглеждане на животни и промишленото произвеждане на храни изтощават земята и способстват доста за световното стопляне. Унищожаването на горите понижава потенциала на планетата да гълтам непотребните излъчвания. В резултат климатичната рецесия се утежнява, рисковите събития зачестяват и заплашват питателните доставки в световен мащаб.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Именно за това предизвестява последният отчет от серията на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) към Организация на обединените нации, показан в Женева предишния месец. Той е квалифициран от над 100 специалисти от 52 страни и надалеч не е първият, с който организацията показва заплахите от климатичните промени. Но този път съумя да притегли доста внимание, защото сложи акцент върху мощно сензитивната тематика за рисковете пред изхранването ни. Помогнаха и атрактивните медийни заглавия от рода на " Вегетарианството може да избави света от климатичната рецесия " или " Спрете месото в името на Земята! "
Дали тези заглавия са правилни? И да, и не напълно. Индустриалното отглеждане на животни фактически е един от нездравословните за природата браншове. А световна смяна на диетата, дружно с ограничението на разхищението на храна и вода би помогнало доста в битката с климатичната рецесия. С други думи, време е и Негово величество потребителят да поеме своята отговорност за това по какъв начин и с какво се храни.
Но за жал проблемите са доста по-сложни и засягат освен производството на месо, само че и ръководството на целия аграрни и горски бранш. А решенията са прекомерно сложни и не зависят единствено от потребителите. Все отново ефикасен модел за противопоставяне има, само че прозорецът за справяне със опасността се затваря и би трябвало да действаме бързо, споделят създателите на отчета.
Земя под великански напън
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Увеличаване
Преглед на оригинала Смаляване
Човечеството се е настанило извънредно удобно на Земята и експлоатира нападателно голяма част от нея (виж графиките). И й нанася големи вреди - към една четвърт от употребената земя е обект на деградация, породена от индивида, сочат данните.
Ето единствено някои от обстоятелствата:Скоростта, с която почвата ерозира поради интензивното земеделие, е от 10 до над 100 пъти по-висока от скоростта, с която се образуват почвите.Явления като прашни стихии в аграрни земи, сходни на тези от 30-те години в Съединени американски щати (т.нар. Dust bowl период), се завръщат в засушаващи се райони.Емисиите от земеделие са към една трета от световните, като над 95% от метановите излъчвания идват от говедовъдство и на ориз, а излъчванията от азотни торове са нарастнали близо 9 пъти от 60-те години насам.За напояване сега отива близо 70% от световната приложимост на вода - двойно повече спрямо преди половин век. Все повече региони страдат от дефицит на вода и това се обрисува да бъде огромен проблем в най-скоро време.Никога в историята експлоатирането на земята не е било толкоз интензивно - популацията гони 8 млрд души, а нещата занапред ще се утежняват. Според прогнозите в идващите десетилетия то ще надвиши 10 милиарда души, преди да се стабилизира на тези равнища. Това значи, че светът ще се нуждае от най-малко една четвърт повече запаси. Всъщност повече, тъй като икономическият напредък трансформира до неотдавна оскъдната диета в разнообразни краища на света и изостря апетита - в последните 60 години дневният банкет на калории на глава от популацията е повишен с една трета.
Тоест в идващите десетилетия земните екосистеми ще бъдат подложени на извънреден напън, с цел да обезпечат изхранването и благоденствието на всички тези хора. " Наближаваме спешен миг, в който Земята стартира да губи способността си да отглежда храната ни и да ни поддържа, " споделя пред NYTimes Адити Сен, старши консултант по климатични промени към организацията Oxfam.
Порочен климатичен кръг
Колкото повече повреждаме Земята и понижаваме способността й да гълтам парниковите излъчвания, толкоз повече тя става част от циничен кръг и сама стартира да способства за климатичната рецесия.
Причината е, че сушата се загрява доста по-бързо от общата земна повърхнина (която включва земята и океаните - виж графиките). Затоплянето води до повече и по-продължителни рискови събития - като да вземем за пример горещите талази в Европа и пожарите в Арктика, на които станахме очевидци това лято. И покачва риска от засушаване и дефицит на вода на доста места по света - в това число и по Средиземноморието, към който регион се причислява и България (какви са съответните опасности за България - виж текста на стр.).
Някои от климатичните събития са даже унищожителни за по този начин нужната ни Земя. Заради топенето на ледниците да вземем за пример крайбрежни зони потъват. А пустините в субсахарска Африка, Източна и Централна Азия и Австралия завземат от ден на ден земя - повече от половин милиард души живеят в такива региони.
В идващите десетилетия екосистемите ще бъдат под извънреден напън, с цел да обезпечат изхранването на 10 милиарда души на все по-калорична диета.
[Reuters] Какво значи това за храната ни
Климатичните промени разместват земеделските сезони и цикли, способстват за понижаване на добивите, основават компликации с изхранването на животните, понижават сладководните ресурси и слагат биоразнообразието под спомагателен стрес.
Макар повишението на температурите да е благосклонно за земеделието в някои до неотдавна студени райони, тези положителни резултати са доста по-малки от вредите. Затоплянето в Северна Европа и Северна Азия да вземем за пример не значи, че зърненият пояс може автоматизирано да бъде преместен, тъй като полузамръзналата до неотдавна земя просто няма нужните хранителни качества.
Промяната в климата носи и разпространяване на заболявания по животните и растенията в нови територии, които имат капацитет да нанасят големи вреди. По-високите концентрации на въглероден диоксид в атмосферата сами по-себе си също утежняват питателните качества на посевите.
Потенциалният дефицит на храна без подозрение ще задвижи верижни реакции като бежански талази, защото дефицитът на храна ще засегне по-бедните елементи на света надалеч повече от по-богатите, както и икономическа и пазарна неустановеност, политически спорове, войни.
" Особено рисково е това, че евентуалната хранителна рецесия може да се развие по едно и също време на няколко континента и по този начин съществено да уязви способността да реагираме ", разяснява пред NYTimes Синтия Росенцвайг от Института за галактически науки " Годард " към НАСА и един от водещите създатели на отчета.
Трудните решения
Докладът на Организация на обединените нации преглежда вероятните пътища за справяне с очертаващата се рецесия с храните. Решения съществуват, въпреки да изискват сериозна преоценка на практиките и мащабите на земеделието, търговията и на държанието на потребителите в световен мащаб, считат анализаторите. " Един от най-важните заключения от отчета е, че има доста ограничения, които могат да бъдат взети през днешния ден. Те към момента са ни разполагаем ", разяснява и доктор МакЕли, професор по екология и различен водещ създател в отчета.
Те са разгледали разнообразни модели и стигат до извода, че можем да противодействаме на рецесията най-ефективно, като усъвършенстваме земеделието, тъй че да не се нуждаем от още земя. И освен това - оптимизацията би трябвало даже да освободи площи за залесяване с нови гори, които да се борят с въглеродните излъчвания.
Това може да стане посредством по-щадящо за земята и по-продуктивно земеделие - посредством нови технологии, по-ефективни системи и добър мениджмънт. Важно е и да се употребяват скритите запаси за произвеждане - градско фермерство, отвесни градини тъй наречените Редом с това климатичните и пазарните опасности би трябвало да се минимизират с подобаващи политики и регулации, а търговията с храни да стане по-подвластна на политики, в сравнение с свободните пазарни процеси.
Важното в тази ситуация е двете жизненоважни за индивида действия – развъждането на храна и залесяването, да не се конкурират за земя, защото това би довело до спорове и би повишило цената на земята и продукцията.
Част от уравнението е и потребителското държание, което би трябвало да стане по-отговорно и по-малко разхищаващо. Ползите от намаляването на месото в диетата да вземем за пример биха били обилни (виж текста на стр. 18). А смяната в държанието може и би трябвало да бъде насърчавана посредством регулации и осведомителни акции.
Все повече хора, организации и бизнеси се ангажират с идеята да противодействаме на климативните промени. Сред тях е и 16-годишната Грета Тунберг, която съумя да притегли съществено внимание в международен мащаб.
[REuters] Възможно ли е на процедура
Да, само че ще бъде мъчно. Първо, тъй като решението изисква комплицирани междусекторни политики и координирани дейности на интернационално равнище. Второ, огромните разлики сред страните и районите и другите степени, в които те са наранени от климатичните промени, значат, че няма по какъв начин да бъдат направени универсални ограничения, което усложнява задачата.
Трето, особеното политическо и икономическо развиване на регионите и страните прави синхронизирането на ползите предизвикателно. Някои от тях ще би трябвало да поемат по-голяма тежест от други, което ще донесе евентуални спорове. Бразилия да вземем за пример ще бъде под напън да ограничи говедовъдния си бранш и да възобнови по този начин значимата амазонска гора, с което тя надали ще бъде съгласна, изключително със настоящия си президент - екоскептик Болсонаро. Всъщност сходни спорове са познати - най-големите стопански системи в света спорят кой е по-голям замърсител на въздуха и кой би трябвало да приложи повече ограничаващи ограничения, поради което самите ограничения се бавят.
И, четвърто, в страни с войни, междуетнически конфликти, тоталитарни и властнически режими, остра расова или полова сегрегация, е извънредно мъчно да се убедят другите групи да работят дружно в името на обща цел. В по-бедните страни пък плановете за ускорено развиване на стопанската система постоянно надвиват, макар че са нездравословни за природата.
Отделно доста от ограниченията изискват и финансови запаси, което ги прави непопулярни пред държавните управления. На доста места има и недостиг на умения, липса на тласъци, липса на достъп до нови технологии.
Все отново " хубавата " вест е, че насищането с климатични екстремности води до забележителен напън над международните водачи за правене на адаптивни политики и превантивни ограничения. Все повече хора, организации и бизнеси се ангажират с тематиката и идеята. Правителствата рано или късно ще ги последват. Предвид темповете, с които междинните температури се покачват, по-добре да е в този момент. Според някои анализатори крайъгълният камък от покачване на световната температура от 1.5 градуса по Целзий ще бъде доближат в границите на по-малко от две десетилетия. А оттова нататък научните модели водят все към неприятни за човечеството сюжети.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ