Клен
Клен или Явор /Acer/ е жанр дървета и шубраци, принадлежащи към семейство Яворови. Според една доктрина латинското име на рода идва от acris (остър) поради твърдостта на дървесината, употребена в предишното за разработване на копия.
Кленът има срещуположно ситуирани листата, които нормално са длановидно нарязани, макар че някои типове имат перести или ненарязани листа. Кленът цъфти в края на зимния интервал или напролет, като при множеството типове по едно и също време или директно преди появяването на листата.
Цветовете на клена са дребни и непривличащи вниманието. От няколко седмици до шест месеца след цъфтежа от дърветата падат огромен брой семена. Плодовете на клена са завършени, тъй че да се въртят, до момента в който падат, и да отнасят семената допустимо по – надалеч.
История на клена
В предишното кухненските принадлежности, изключително лъжиците от клен, били добре оценени. Смятало се, че който се хранел с такива, не го ловяла магия, а отрова, употребявана с яденето, не можела да го засегне. През ХIХ век във Англия смятали, че е наложително даже изцяло здравото на тип дете да премине през клоните на кленово дърво. Вярвали, че по този начин то ще се резервира изцяло крепко и ще живее дълги години.
Видове клен
В България са познати пет съществени разновидности на клена:
Полски клен /Acer campestre/ е дърво, високо до 20 м. Кората е сивокафява, плитко и мрежовидно напукана. Листата са пухести, срещуположни, длановидни, а от време на време съвсем триразделни, с 3—5 целокрайни или жалко нарязани дяла, с до 10 см дълги дръжки. При опадване те са червеникаво оцветени.
Цветовете са жълтозелени, ситуирани в чадърести съцветия. Плодовете при узряване увисват надолу. Полският клен цъфти през април и май, след разлистване. Среща се в по-голямата част на Европа, Мала Азия, Алжир, Северна Персия, Русия. У нас вирее из смесените широколистни гори, равнините и по-ниските планински места до 1200 м надморска височина из цялата страна.
Ясеноподобен клен /Acer negundo/ съставлява дърво със междинна височина. Този тип има възрехава корона. Кората на стъблото изначало е гладка, жълтеникавосива, само че по-късно потъмнява и се напуква. Листата на ясеноподобния клен са едри, нечифтоперести, с 3—7 дяла, рядко окосмени изпод, опадливи. Цветовете са дребни, зеленикави, без венчета.
ЯсеноподобнияТ клен цъфти през април и май. Плодовете му са бледожълти крилатки, ситуирани под изострен ъгъл. Те узряват през октомври, само че опадват от дървото последователно, до пролетта на идната година. Този тип цъфти и плодоноси годишно и щедро. Ясеноподобният клен произлиза от Атлантическа Северна Америка. В България е пренесен от дълго време и се отглежда като парково дърво.
Чинаровиден клен /Acer platanoides/ съставлява дърво, достигащо до 25 м височина. Кората му е сивокафява или тъмнокафява до съвсем черна, плитко надлъжно мрежесто напукана. Короната е гъста, необятна и закръглена. Листата са срещуположни, длановидни, със заострени върхове и зъбци, лъскави, опадливи.
Цветовете са зеленикавожълти, събрани в изправени чадърести съцветия, а при узряване увисват. Те са двойни крилатки с плоски семена, като образуват ъгъл съвсем 180°. Узряват през есента. Този тип се среща у нас по–рядко, най-вече в предпланинския и планинския пояс на цялата страна като се изключи югозападните региони, планините Пирин и Славянка.
Обикновен клен /Acer pseudo plat anus/ съставлява дърво, високо до 30 см, с необятно закръглена корона и с приповдигнати клони. Кората му е сивокафява, плитко напукана, лющеща се на плочки. Листата са едри, срещуположни, длановидно нарязани доникъде или по-дълбоко, тъмнозелени и лъскави от горната страна, светлозелени изпод, голи, с власинки, опадливи.
Цветовете на елементарния клен са бледозелени, събрани в гроздовидно увиснали съцветия. Появяват се след разлистването. Плодът е с дълги двойни крилатки, ситуирани под изострен ъгъл. Този тип е публикуван в цялата страна из сенчестите гори като смес в широколистните и иглолистните насаждения, в планинския и частично предпланинския пояс.
Черен клен /Acer tataricum/ е шубрак или дръвче с повдигнати клони. Кората е тъмносива, гладка или плитко напукана. Листата са срещуположни, продълговатояйцевидни, цели или плитко триделни в основата си, а по ръба си двойно назъбени, опадливи. Цветовете на черния клен са дребни, бледожълти, мощно ароматични, събрани в изправени гроздовидни съцветия, появяващи се след разлистване.
Плодът е малък, с 2 червени крилатки. Черният клен среща в Югоизточна Европа и Западна Азия. У нас вирее из храсталаците и горите на цялата страна, най-вече из предпланинския пояс, докъм 700 м надморска височина, по-рядко в равнините, като избира богати на хранителни съставки и дълбоки почви. Среща се и върху варовит терен.
Състав на клен
Кората, крилатките, клоните, плодчетата и дървесината съдържат основно дъбилни субстанции — най-вече в клоните, а минимум в крилатките. През интервала на своето биологично развиване зелените листа съдържат ксантофил, неоксантин, каротин (провитамин А), виолаксантин и други, а също по този начин и доста количество витамин С. Свежият сок на растенията съдържа захари, а семената — тлъсто масло.
Отглеждане на клен
Кленът се развъжда най-вече посредством семена. Обичайно се прави есенен посев и в случай че семената са цялостни, кълненето е заедно. Някои типове обаче имт своите особености. Сребролистният клен (A. saccharinum L) хвърля семената си през май и в случай че се съберат и посеят незабавно, още същата година ще се радвате на млади семеначета.
Други типове (A. nicoense Maxim.) избират да останат две години в пръстта преди да се покажат. Някои декоративни сортове се развъждат с резници при относително ниска успеваемост и много специфични грижи.
Те не образуват чисти насаждения, а по - скоро смесени с други широколистни дървета. Кленът изисква богата на хранителни детайли почва.
Различни са и условията към светлината, като множеството типове са сенкоиздръжливи. Във всеки случай обаче кленът не обича самотата. И в случай че решим да го отглеждаме, е по-добре да засадим група най-малко от две-три дървета. Кленът, отглеждан като бонзай, също не понася да пораства без компания.
Ползи от клен
Освен че е красиво декоративно растение, клен също по този начин е извънредно потребен. Той заема почетно място в медицината на доста нации по света. Кленът има пикочогонно, болкоуспокояващо и тонизиращо деяние. Използва се сполучливо като затягащо средство, срещу повръщане, при жълтеница, за лекуване на бъбречни камъни, против подагра и рани.
От захарния клен, който пораства единствено в Северна Америка, се получава фамозният кленов сироп, който е чудесна опция на захарта. Кленовият сироп също по този начин е доста хранителен, пречистващ и потребен, сполучливо се ползва в диетата даже и на диабетици.
Кленът освен заздравява тялото, само че дава покой на душата. Той отстранява нервното напрежение и експанзията, хармонизира положението на аурата и биополето на индивида. Енергията на дървото е нежна, приятна и зареждаща.
Народна медицина с клен
Кленът /кора от млади клонки/ се използва в нашата национална медицина (с изключение на ясеноподобния клен) като пикочогонно и затягащо средство, срещу диария.
Пригответе отвара от 10 г ситно счукани сухи кори и 500 мл вряща вода. Прецедете изстиналата отвара и приемайте по 1 супена лъжица 3 пъти дневно. Същият извлек се използва и външно при косопад.
Освен това отварата от млади клончета и листа от клен /Acer tataricum/ се използва в нашата национална медицина при инфектиране на очите във тип на компреси.
В националната медицина сладкият сок се употребява като храна, за увеличаване, изключително за младите организми. Сокът, изтичащ от стъблата на клена, се събира, прецежда и сгъстява.
